Българската връзка в пиесата на Ибсен „Пер Гюнт“

Публикувано:
12:16ч / 14.01.2023г
Брой прочитания:
279
Брой коментари:
0

На 22 февруари т. г. се навършват сто години, откакто на българска сцена се играе пиесата на бащата на съвременната драматургия Хенрик Ибсен „Пер Гюнт“ (известна у нас с транскрипцията „Пер Гинт“). Това стана ясно по време на българо-норвежкия театрален семинар, който се проведе на 13 януари в НАТФИЗ. Специални гости на проявата, организирана от Театър „София“, бяха две лекторки от Норвегия – проф. д-р Елън Рийс и доц. д-р Лиянг Ксия от Центъра за изследвания на Ибсен към Университета на Осло. Вечерта преди семинара те присъстваха на представление на „Пер Гюнт“, изиграно от екип на Театър „София“ на Отворената сцена „Сълза и смях“. Това гостуване се налага поради продължаващия ремонт на техния театър.

В семинара участваха членове на творческия екип, създал постановката, преподаватели и студенти от НАТФИЗ, от специалност „Скандинавистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, театрални критици, журналисти. Модераторката на събитието беше проф. д. н. Камелия Николова отбеляза, че само след месец се навършва един век от първото представление на „Пер Гюнт“ у нас. То е дело на Свободния театър под режисурата на Петър Стойчев, а главната роля играе патронът на НАТФИЗ – Кръстьо Сарафов. Тогава е използван преводът на Гео Милев.

Както установи нашият сайт благодарение на специалната търсачка на Центъра за изследвания на Ибсен, български театрални дейци са изиграли същата постановка и в Националния театър в Осло на 3 декември 1924 г. Като режисьор е посочен Петър Стойчев, а трупата е назована „Сълза и смях“. Проф. д-р Елън Рийс, която е световно известен експерт по Ибсен, призна пред evropaworld.eu, че не й е известно за подобен гастрол.

Това не е единствената връзка между „Пер Гюнт“ и България. В пиесата, която Ибсен написва през 1867 г. в Италия, главният герой и негови бизнес партньори обмислят дали да подкрепят гръцките въстаници срещу турците. Очевидно става въпрос за критското въстание, в което участват десетки наши доброволци. Техният предводител – капитан Петко войвода, обмислял бойните си планове с италианския революционер Джузепе Гарибалди при престоя си в дома му на остров Капрера.

Постановката на „Пер Гюнт“ на Театър „София“, дело на режисьорката Катя Петрова, използва превод от норвежки език в стихове, осъществен от Стела Джелепова, награден през 2016 г. от Съюза на преводачите в България. Главната роля е разделена на две – възрастният герой се играе от директора на театъра Ириней Константинов. Ролята на младия Пер Гюнт пък е поверена на Александър Тонев. По време на семинара бе прожектиран за пръв път документален филм за създаването на спектакъла в Театър „София“, който е бил съпътстван с много перипетии – заради ковид пандемията репетициите са продължили над шест месеца. Резултатите обаче са отлични, за което свидетелства и реакцията на публиката, която бе препълнила салона на Отворена сцена „Сълза и смях“. Зрителите бяха потопени във впечатляваща визуална среда с мапинг прожекции и над 200 клипа, реализирани от Момчил Алексиев. С тяхна помощ и с енергичната игра на младите актьори бе създадена приказна атмосфера, сред която се развива разказът за Пер Гюнт – беден младеж от затънтено норвежко село, чиито прекомерни амбиции го тласкат към безумни авантюри. Тази прочута пиеса на Ибсен има цели пет действия, но самият драматург в писмо до композитора Едвард Григ е разрешил тя да се съкращава и префасонира. Така е направила и режисьорката Катя Петрова, но е действала деликатно. Тя разказа, че възприела монтажния принцип от киното и е използвала за начало на спектакъла част от пето действие, в което се организира наддаване за вещите на остарелия, изнемощял Пер Гюнт,. Постановката е съобразена с вкуса на младежката публика, като е наситена със зрелищни елементи. Но и по-зрелите зрители има на какво да се насладят – на прекрасната актьорска игра на Неда Спасова (Осе, майката на Пер) и Елеонора Иванова (Сулвай, както е правилно да се транскрибира известната ни Солвейг). Добро е постижението и на Михаил Милчев, който изпълнява три роли на различни превъплъщения на Дявола.

Както разказа Ириней Константинов, желанието да играе в „Пер Гюнт“ се появило у него още, докато бил първокурсник във ВИТИЗ (предишното наименование на НАТФИЗ). Тогава по-големи студенти представили като курсова работа смъртта на Осе. Шансът да се превъплъти в Пер Гюнт обаче се появил едва преди няколко години, когато му предложили Театър „София“ да кандидатства за субсидиране по Норвежкия финансов механизъм. След като проектът бил одобрен, Ириней Константинов поел ролята на Пер Гюнт като по-възрастен, тъй като е горе-долу на възрастта на героя. При подготовката си за тази роля той изчел всички преведени у нас книги за народопсихологията на норвежците. Старателно подбрал и гардероба си, за да се чувства комфортно в противоборството си със злите сили. По-късно Ириней Константинов сподели пред evropaworld.eu, че е гледал предишната постановка на „Пер Гюнт“ у нас – на режисьора проф. Николай Люцканов в Народния театър „Иван Вазов“ (през периода 1987-89 г). Той изрази съжалението си, че макар в главната роля да са се изявявали големи актьори като Стефан Данаилов, Стоян Алексиев и Владимир Люцканов, постановката не е имала дълъг живот.

В своята лекция за представленията на „Пер Гюнт“ в глобален контекст, доц. д-р Лиянг Ксия изтъкна, че това е най-играната пиеса на Ибсен след „Куклен дом“ („Нора“). Тя е имала над 25 000 представления по цял свят. Поставяна е в 60 страни от петте континента. У нас обаче е имало едва пет постановки на „Пер Гюнт“, включително и тази на Театър „София“, при общо 105 постановки на пиеси на Ибсен. Както писа по-рано нашият сайт, за първи път произведения на норвежкия драматург са играни в България преди 125 години – през 1897 г.

Доц. д-р Ксия подчерта, че след Норвегия, най-много постановки на Ибсен са реализирани в Германия, САЩ, Франция, Великобритания и Индия. Изследователката изтъкна, че понякога неговите произведения се използват за манипулативни цели. През 1934 г. например в нацистка Германия е бил филмиран „Пер Гюнт“, като норвежките „арийци“ са били идеализирани, а троловете са били изобразени като евреи от лондонската фондова борса. При постановката на тази пиеса в Зимбабве през 2006 г. пък героите стават местни жители, които се сблъскват с африкански зли духове и империалисти. А след като „Пер Гюнт“ бил изигран същата година пред Сфинкса и египетските пирамиди, представлението на стойност 13 млн. норвежки крони, чиято цел бил междукултурният обмен, било разкритикувано, тъй като на него присъствали предимно богати норвежци. Освен това актьорите играели на норвежки език, а субтитрите на английски се виждали само от първия ред. Доц. д-р Лиянг Ксия е превела „Пер Гюнт“ на китайски език заедно с баща си – поетът Джъцюан Ксия. Тя изтъкна, че тази пиеса се играе основно в театралните академии в Китай. Тамошните театрали я предпочитали пред останалите пиеси на Ибсен заради фантастичните й елементи, тъй като не се налагало да прилагат омръзналия им метод на Станиславски. Като интересно изключение доц. д-р Ксия изтъкна реализираната през 2009-2010 г. постановка от две телевизионни звезди, които открито пропагандирали християнството. По-късно обаче те напуснали Китай и отишли в САЩ, където станали привърженици на Тръмп.

Проф. Елън Рийс разказа в своята презентация, озаглавена „Пер Гюнт“ на Ибсен: между екзистенциализма и пародията“, за някои особености на тази прочута пиеса и нейния автор. Тя изтъкна, че драматургът е роден в богато семейство, което обаче се разорява поради икономическата криза, и затова едва 15-годишен става помощник-аптекар. По-късно Ибсен се записва да следва медицина, но не завършва университета. Той се отдава на Мелпомена, като става художествен директор на първия норвежки театър в град Берген през периода 1851-57 г. След това се прехвърля да работи в театър в столицата Кристиания (днес Осло), но светът се отваря за него едва, когато отива в Италия през 1864 г. През живота си Ибсен е поставил над 300 пиеси, но 85% от тях са леки комедии с музика, подобни на днешните телевизионни комедии или бродуейските мюзикъли. Той придобива известност едва през 1866 г., когато публикува драматичната си поема „Бранд“. Година по-късно в книжарниците се появява и пиесата „Пер Гюнт“, която също е драматична поема и по принцип не е била предназначена за публични представления. Изследователката изтъкна, че пиесата съдържа редица културни и литературни източници и поставя много въпроси, на които няма ясен отговор. Ибсен я поставя за първи път на сцена в Кристиания през 1876 г. Според проф. Рийс основният му мотив е бил да припечели пари. Тази огромна драматична поема от 4397 стиха със сложна структура се превръща в нещо като национален епос за норвежците. В наши дни в Норвегия се издигат паметници на местата, където уж Пер Гюнт яздел елен, където била фермата му или гробът му. В страната на Ибсен дори се раздават и награди „Пер Гюнт на годината“ за норвежци, които са се изявили успешно в родината си и в чужбина. Сред носителите й са актрисата Лив Улман, поп групата „А-ха“, футболистът Уле Гюнар Сулшер и дори скандалният бизнесмен милиардер Шел Инге Рьоке (осъден за корупция през 2005 г.), който се смята за един вид наследник на героя авантюрист. Проф. Рийс събра овациите на публиката, когато изрецитира емоционално монолог на Пер Гюнт на норвежки.

Семинарът и съпътстващите го прояви бяха организирани от Театър „София“ по проекта „Пер Гюнт“ пътува“, финансиран  по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021. Представителката на проекта Гергана Георгиева съобщи, че предстои постановката да се покаже в още седем селища в пет области у нас. Освен това е предвидено участие на българския „Пер Гюнт“ на международните театрални фестивали в Осло и Берген.

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Повече снимки от семинара може да видите тук.

Фотоалбум от представлението на 12 януари 2023 г. в Отворена сцена „Сълза и смях“

Информация за постановката на „Пер Гюнт“ на сайта на Театър „София“

Още по темата на сайта ни:

Поглед към пиесите на Ибсен в миналото и днес

Източник: www.evropaworld.eu