Като градска легенда се преповтаря, че приживе талантливият български бас Борис Христов е бил пренебрегван в родината си. Новият брой на сп. „Европа 2001“ събира на едно място убедителни доказателства, че това не е така. Редовните читатели на списанието, което излиза вече от 22 г., може би ще се изненадат, че този път то не продължава традицията си да представя отделна страна с нейната култура и история, а е посветено на изпълнител от европейска и световна величина, който имаме щастието да бъде наш сънародник. Идеята за такъв брой е на директорката на Музея-музикален център „Борис Христов“ Елена Драгостинова и на директорката на списанието Венета Генчева.

В първия брой за 2015 г. на сп. „Европа 2001“ читателите могат да се запознаят не само с факти от творческата и личната биография големия певец, но и с работата по продължаването на делото му чрез Музея-музикален център в неговата бащина къща в София, която Борис Христов подарява на държавата. При представянето на списането директорката на Музея Елена Драгостинова сподели, че много често посетителите на тръгване казват: „Много хубава дейност развивате в памет на Борис Христов! Жалко само, че той не беше признат приживе!“

Време е да се превъзмогне тази невярна представа за талантливия син на България, неоценен в родината си. Неслучайно интервюто с бившия министър на културата Георги Йорданов, публикувано в списанието, е озаглавено: „В родината си Борис Христов бе удостоен с възможно най-голямото признание“.  По времето на социализма певецът е получил „Орден на труда“ и званието „народен артист“. В интервюто става дума за помощта, която България оказва на Борис Христов, за да си възстанови къщата в Рим, където впоследствие той прави своята Академия за млади певци. Те са обучавани от Маестрото, но получават стипендии от българската държава. За всичко това, но с повече подробности и емоция Георги Йорданов разаказа по време на премиерата на списанието. Предлагаме запис от изказването му:

Сред талантливите ученици на Маестрото, преминали през неговата Академия в Рим, е и певицата Мариана Цветкова. Тя припомни един епизод от обучението си, когато гениалният й преподавател буквално я е изгонил, защото не пее със сърцето си. За него най-важното е било не толкова съвършеното от техническа гледна точка изпънение, а способността на певеца да изживява музиката и да произнася текста ясно и разбираемо за слушателя. В крайна сметка, след неколкократно изпяване на една и съща ария – на Лиза от операта „Дама Пика“ – вече почти без дъх, но с все по-завладяващо чувство, Мариана кара музикалния исполин да смекчи гнева си и й каже: „Лиза, ти ме разбра!“ Записът на този разказ може да чуете тук:

Представянето на броя на сп. „Европа 2001“, посветен на Борис Христов, събра не само почитатели на певеца, но и хора, на които обстоятелствата са помогнали да опознаят по-отблизо личността му. Може би малцина знаят за голямата любов между певеца и една от сестрите на Гео Милев, видната българска педагожка Пенка Касабова. Виолета Цонева е имала щастието да свърже живота си с човек от семейството на поета – тя е съпруга на Боян, сина на Леда Милева.  Близо 60 години, до самата кончина на Маестрото през 1993 г., продължава тази любовна история, която Пенка Касабова описва в книгата си „Любов и талант“. В редактирането на ръкописа е участвала самата Леда Милева. Според волята на авторката, книгата е публикувана след смъртта на Франка, съпругата на певеца. От Виолета Цонева научихме какво място е заемал в живота на цялото семейство Касабови Борис Христов – следели са изявите му на световните сцени, радвали са се на успехите му. Пазели са като семейни реликви вещи, свързани с певеца, като креслото, на което е сядал певецът, докато е чакал любимата си, за да я вземе от работа в Американската детска градина. Това кресло, което благодарение на Пенка Касабова се съхранява през годините, скоро вече ще бъде притежание на Музей-музикален център „Борис Христов“. Може да чуете документален запис от момента, в който Виолета Цонева обяви това дарение пред директорката на Музея Елена Драгостинова:

Разлиствайки броя на сп. „Европа 2001“, от който може да се научи много за твореца и човека Борис Христов, читателите вероятно отново ще стигнат до темата за драматичния му ореол. Да, не е истина, че той не е бил признат в родината си, както се повтаря по инерция от години, защото любовта между Борис Христов и България е била споделена и доказателствата за това са публично известни. Реално погледнато обаче драматизмът е бил част от големия талант: той е изстрадвал докрай всяка своя роля, поради голямата си емоционалност е плачел във всеки вълнуващ житейски момент. Изживял е тежко слизането си от сцената, но е предпочел публиката да го запомни с изпълненията му от зенита на неговия глас. И не на последно място – цял живот той е обичал една жена, наричана нежно от него „Пенето“, но никога не е създал семейство с нея. Само настойчиво я е молел да напише книга „за Пенето и Борко“, та поне на белия лист да бъдат заедно. С други думи, певецът действително има драматичен ореол, макар и не този, за който мълвата говори.

Гергина Дворецка

Повече снимки от представянето на списанието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu