Жилберто Жил в античния Одеон на Ирод Атически

На 17 юли на сцената на римския Одеон на Ирод Атически, в подножието на свещената скала на Акропола, световноизвестният бразилски музикант Жилберто Жил изнесе прощален концерт по повод 60-годишнината от сценичната му кариера. Заедно с плеяда музиканти от неговото разширено семейство – кръвни родственици (дъщеря, внуци, една от вокалистките той представи като негова снаха, омъжена за внука му барабанист в същия състав), но и членове на музикалното му семейство – „родства по избор“, той изпя песни от целия си творчески път. „Идваме в Атина заедно със семейство Жил, за да изпълним програма, подбрана от синовете, дъщерите и внуците ми, но и от музиканти от години обикнали моите композиции. Това е програма, подготвена от всички нас“, предизвести музикантът още на дадената от него преди концерта пресконференция. Програмата „колективен труд“ на всички, ангажирани във формацията му, бе изнесена от петнайсет музиканти и вокалисти. Към разширеното музикално семейство принадлежаха саксофонистът и тромпетистът, както и някои други инструменталисти. Една от дъщерите на Жил бе сред трите женски вокала.

Легендата на латиноамериканската и световната музика, 81-годишният певец, автор на песни и китарист, се завръща в Гърция за този прощален концерт, вписващ се в международното му турне „Aquele Abraço“ („Тази прегръдка“). Гласът му е отъждествяван с бразилската душа и това пролича от емоционалната реакция на публиката, спонтанна, с толкова чести възгласи на португалски, че оставаш с впечатление, че една четвърт от нея бяха сънародници на изпълнителя или поне латиноамериканци и дурги лузофони. Първоначално казаните от Жил встъпителните думи, преди изпълненията, бяха на английски и френски, но постепенно реплики от публиката на португалски провокираха нещо като спонтанен диалог между изпълнителя и зрителски агитки, развяващи бразилски знамена.

Гласът на Бразилия

Жилберто Жил не се нуждае от специално представяне. Той е един от музикантите с най-голяма известност и влияние в неговата страна, съумял да открои бразилската музика на световната сцена и спечелил международно признание. Като творец е един от първопроходниците на музикалното движение Tropicália (или Tropicalismo), задало новия звук на Бразилия, креативно смесвайки музикалната традиция с елементи от боса нова, рокендрол и реге, връщайки обратно бразилската музика към нейните африкански корени. Като политик е неуморим защитник на демокрацията и посланик на културното многообразие.

Роден през 1942 г. в Салвадор, столица на щата Баѝя, първите девет години от детството си прекарва в малкия град Итуасу. Баща му е лекар, майка му – учителка в началното училище. Малкият Жилберто е едва на две години и половина, когато й казва, че иска да стане музикант или президент на Бразилия. Десетгодишен получава от майка си акордеон. Тя го записва в музикално училище за четири години. Жил получава образование по класическа музика, но обожава традиционните бразилски ритми. Скоро започва да свири – първо на китара, след това на електрическа китара. Първата му банда изпълнява песни, повлияни от репертоара на Елвис Пресли. Срещата с музиканта, писател и общественик Каетану Велозу ще се окаже ключова за живота и кариерата му, тъй като от нея се ражда артистичното движение Tropicália, хибрид между рок, самба, фънк, соул и други музикални стилове, характерно за броженията и социалното ферментиране от втората половина на шейсетте години. Конкретното движение, обаче, предизвиква реакцията на военната диктатура в Бразилия и двамата творци са арестувани през 1968 г. Прекарват девет месеца в затвора, освободени са през 1970 г. при условие, че ще напуснат страната. Жилберто Жил се озовава в Лондон, където влиза в досег с различни музикални течения. По-късно се появява и на рок сцената, като е поделял музикалния подиум със състави като Yes и легендарните Pink Floyd.

„Отворих се към нови музикални стилове в Лондон. През известен период британската столица бе абсолютният център на творчески търсения. И това бе една от причините, поради които избрах да живея в този град, когато бях принуден да напусна Бразилия. Не само заради музиката, а и заради бунтарските настроения на младежта по онова време“, каза на пресконференцията преди спектакъла в Атина бразилският мултиинструменталист, изпълнител и автор на песни . През 1972 г. се завръща в родината си, където се занимава с музика, но и с политика и със защита на околната среда. Политическата му ангажираност го отвежда до поста министър на културата по време не президентството на Лула да Силва (2003-2011).

Преди концерта музикантът с над 50 плочи и дискове и отличен с многобройни награди Grammy посети сцената на Иродио в Атина.

„Значи римляните са били тук? Сега дойдоха и бразилците“, каза той, усмихвайки се от мраморните стъпала на амфитеатралните трибуни. „Има атмосфера, дух, историческа натовареност, едно средоточие, което ни докосва и ни кара да се чувстваме като част от историята“.

Жилберто Жил говори за връзката между гръцката и бразилската култура: „Гърците и латините са помогнали на западните общества да достигнат „пълнолетие“, да пораснат, да станат онова, което са днес. И ние, например, използваме множество гръцки думи в езика си. Усещам го и в музиката. Западната цивилизация започва от древен Рим и антична Елада. Ние имаме същия „привкус“ на средиземноморска чувствителност, каквато срещаме също и в Испания, в Португалия, във Франция и в Италия, места оказали влияние върху Бразилия и нейната култура, музика, литература, поезия и история“.

Колкото до факта, че в Иродио зрителите стоят седнали и не могат да танцуват, Жилберто Жил каза: „Ако се разтанцувате вътрешно, на мен това ще ми бъде достатъчно“.

Здравка Михайлова, Атина

Източник: www.evropaworld.eu