Стефан Димитров (вляво) почиства през 1986 г. своя портрет, който Диего Ривера му е направил на стенописа в Института по изкуствата в Детройт (голямата снимка). Вдясно – мексиканският художник със съпругата си Фрида Кало през 1932 г. Снимки: Observer & Eccentric Newspapers, Уикипедия, Библиотека на Конгреса на САЩ. Колаж: Владимир Дворецки

Прочутият мексикански художник-монументалист Диего Ривера нарисувал своя български помощник Стефан Димитров върху фреска в Института по изкуствата в Детройт. А съпругата на Ривера – още по-известната днес художничка Фрида Кало, станала кръстница на първородния син на българина. Тази интересна история се е разиграла през 30-те години на 20-и век, но за нея се знаеше много малко у нас.

Стефан Поп Димитров бил роден през 1910 г. в севлиевското село Добромирка, прочуто със своите майстори-строители. Предположих, че е роднина на поета Пеньо Пенев, който е от същото село, но жителят на Добромирка Георги Цеков отхвърли тази хипотеза. Той обаче бе чувал за именития си съселянин, който емигрирал в САЩ през 1920 г. заедно с родителите си Пенчо Димитров и Цвета Ненова.

Корицата на мемоарната книга на Стефан Димитров „Чирак на Диего Ривера в Детройт и наръчник за изработване на фрески“, на която той е изобразил мексиканския художник по време на работа. Снимка: eBay UK

Стефан, който бил записан в американските си документи като Stephen Pope Dimitroff, живеел в град Флинт, щата Мичиган, където баща му работел в местния автомобилен завод. Младият българин също започнал да прави коли там, но освен това изкарал тригодишни вечерни курсове по рисуване. През есента на 1932 г. Стефан опитал да се запише в художествената школа към Чикагския институт по изкуствата, но след като отказали да му признаят вечерните курсове за достатъчно добра основа, той се вбесил и се върнал у дома. Упоритият българин обаче не искал да се откаже от призванието си. Той пише в мемоарите си как разбрал, че Диего Ривера е получил поръчка от семейството на автомобилопроизводителя Хенри Форд да изрисува с фрески двора на Института по изкуствата в Детройт, и решил да се цани за чирак на прочутия стенописец. Стефан хванал нощния автобус от Флинт и рано сутринта се озовал пред сградата на Института. Той обаче не съобразил, че в понеделник всички музеи и галерии са затворени. Стефан все пак си опитал късмета и излъгал охраната, че баща му бил уволнен от завода „Буик“, и нямало какво да прави във Флинт. Пазачът се направил, че не го вижда да влиза, и така българинът успял да се добере до мястото, където рисувал Ривера. Той казал на мексиканския художник, че само иска да го гледа какво прави. Стефан наблюдавал творческия му процес дни наред, докато накрая някой от екипа се смилил и му дал да стрива бои. Тъй като това ставало по време на Голямата депресия, никой не отварял дума за заплащане. Но за Стефан най-важното било да се научи на занаята. Все пак късметът му се усмихнал, тъй като един от помощниците на Ривера напуснал и го наели на негово място. В един момент мексиканският художник поискал от Стефан да му покаже своите рисунки и младият българин се стъписал: „Показах му пейзажи, натюрморти и портрети на моето семейство, включително и една рисунка, изобразяваща как татко се връща от фабриката с кутията си за храна“. Ривера коментирал: „Много хубаво, скиците ти са добри, но защо не рисуваш работниците във фабриката? Това е интересно“. „Бях потресен – пише Димитров. – Не знаех какво да му отговоря. Фабриката за мен бе просто скучна рутина“. По едно време Ривера накарал Стефан да спре работа за малко, за да му позира. Мексиканският художник имал навика да избира реални хора за своите фрески. Сега Димитров е изобразен върху северната стена като работник с розова риза, който повдига цилиндров блок на двигател заедно с друг асистент на Ривера – Арт Нийндорф, пояснява блогърката Рамона Григ.

В същото време и бъдещата съпруга на Стефан била помощничка на мексиканския монументалист, но двамата се запознали едва година по-късно. Люсиен Блох била родена в Женева през 1909 г. Баща й е известният швейцарско-американски композитор Ернест Блох, чиито произведения са изпълнявани и от Софийската филхармония. През 1917 г. семейството й емигрирало в САЩ. Люсиен учила изящни изкуства в Париж, след което се заела с дизайн на стъклени скулптури в Нидерландия. Прочутият архитект Франк Лойд Райт видял нейни творби и я поканил да преподава в неговата архитектурна школа в Талиесин, щата Уисконсин. Скоро след това тя се запознала с Диего Ривера и започнала да му асистира при осъществяването на проекти в Ню Йорк и Детройт. Мексиканецът вече се бил оженил през 1929 г. за Фрида Кало, която била 20 години по-млада от него. Между двете връстнички се зародило искрено приятелство, което продължило чак до смъртта на Кало през 1954 г.

През 1932 г., докато била в Детройт, Фрида забременяла. Тя вече била направила един аборт в началото на брака си с Диего, но решила да прекъсне и тази бременност. Обаче медикаментът, който й дал лекарят, се оказал неефективен. Фрида все пак решила да роди бебето, но точно на 4 юли – националният празник на САЩ, плодът престанал да се развива. Люсиен Блох пише в дневника си, че посетила в болницата приятелката си за рождения й ден – 6 юли. Тя й занесла фалшива телеграма с честитка за празника уж от Хенри Форд. Фрида се засмяла и мъртвият зародиш излязъл от тялото й. Фрида много плакала, тъй като си помислила (с основание), че няма да може да има деца.

Стефан Димитров със съпругата си Люсиен Блох в Детройт през 1986 г. Снимка: Observer & Eccentric Newspapers  

След престоя си в Детройт, Люсиен се върнала в Ню Йорк. Там съдбата й поднесла неочакван подарък, който пак бил свързан с Ривера. Мексиканският художник изпратил Стефан Димитров и колегата му Арт Нийндорф да подготвят основата за мащабна фреска на тема „Човекът на кръстопът“ в Рокфелеровия център. Двамата работници обаче привършили парите и почукали на вратата на Люсиен с молба да им даде 20 долара назаем. Тя се съгласила, но при условие да я включат в проекта като фотографка. Така и станало, и по този начин се съхранил визуалният спомен за творбата на Ривера, която била унищожена по-късно. Самият Нелсън Рокфелер наредил да я разбият с чукове, тъй като мексиканският художник-комунист нарисувал на фреската и лика на Ленин. Междувременно обаче Люсиен се влюбила в симпатичния българин. Връзката им продължила няколко години. Докато Люсиен рисувала, Стефан станал синдикален организатор. Едва през 1936 г. те се оженили. Две години по-късно Люсиен забременяла. Лекарите й казали, че може да роди близнаци. Тогава тя казала на шега на Фрида, че ще й даде едното си дете. Прогнозата за близнаци обаче се оказала погрешна. След като Люсиен родила първородния си син Джордж на 22 юли 1938 г., мексиканската художничка я посетила и обявила, че тя ще е кръстницата на детето.

Фрида Кало със своя кръщелник Джордж Ернест Димитров. Снимка: Люсиен Блох/Фейсбук

За съжаление, тя не успяла да му предаде таланта си в изобразителното изкуство. Но Джордж Ернест Димитров станал добър математик, който близо четвърт век преподавал в щатския колеж „Евъргрийн“ в Олимпия, щата Вашингтон. Той също така свирел отлично на обой, което означава, че е наследил музикалната дарба на дядо си Ернест Блох. Кръщелникът на Фрида Кало починал от рак на простатата на 31 януари 2019 г. Джордж Димитров имал три деца – една дъщеря и двама синове.

Стенописът на Диего Ривера „Индустрията на Детройт“ в тамошния Институт по изкуствата бе обявен през 2014 г. за национална историческа забележителност на САЩ. А Стефан Димитров, който е изобразен на него, не останал в историята само като чирак на великия мексикански художник.

Литографията „Поправка на двигател“ от Стефан Димитров. Снимка: Национална художествена галерия на САЩ

Литографии на родения в Добромирка българин се съхраняват във фонда на Националната художествена галерия в столицата Вашингтон. Освен това, заедно със съпругата си Люсиен, Стефан е създал 17 стенописа в САЩ през периода между 1948 и 1979 г. През 1986 г. двамата посетили отново Детройт, за да изнесат лекции в Института по изкуствата за съвместната си работа с Ривера. Стефан Димитров умира на 21 август 1996 г. в Гуалала, щата Калифорния. Жена му го надживява с три години. Днес за увековечаването на паметта им се грижи тяхната внучка – художничката и фотограф Люсиен Алън.

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu