На 15 март в Изложбена зала „Архиви“ бешe открита документалната изложба „1943: Преследване и защита. Съдбата на българските евреи“, организирана по повод 75-годишнината от спасяването на българските евреи. В откриването на изложбата участваха вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов, Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан, посланик на Държавата Израел у нас, доц. д-р Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви“, кураторката на изложбата Иванка Гезенко. Присъстваха и наследници на български праведници, помогнали за спасяването на свои сънародници от еврейски произход.

Двадесет са българите, обявени за праведници от израелския институт „Яд Вашем“ заради приноса им за спасяването на български евреи. Сред по-известните личности са Димитър Пешев, патриарх Кирил и екзарх Стефан Софийски. Има обаче и напълно непознати имена на обикновени хора – медицинска сестра, хлебар, домакиня. Те са важен акцент в експозицията. „На някои от тях нямаме дори снимки“ – уточни доц. д-р Михаил Груев (вдясно), но е важно да се припомни за онова, което са направили, рискувайки живота си в онези жестоки времена. 

Името на Младен Иванов (1923-2012 г.), например, досега не е било споменавано сред спасителите на българските евреи. Израснал е в еврейския квартал в София, говорел ладино и се чувствал като част от еврейската общност. Става известен като защитникът на гетото. Осигурявал на приятелите си евреи фалшиви документи. Арестуван е и съден от военен съд през 1943 г. На откриването на изложбата присъстваше неговият внук Роман Стоянов, главен секретар на националното сдружение на малкия и средния бизнес.

Интересно е, че някои от тези спасители не са обичали да говорят за своя подвиг. Такъв е случаят с театралната актриса Анна Дамянова Попстефанова, от която нейната снаха Гинка Дамянова, сега 90-годишна, е научила едва през 70-те години на миналия век за ролята й при спасяването на семейство Мони и Рашел Карио, които е укривала в дома си в Скопие. Впоследствие те намират убежище в дома на Анна Сърчаджиева, майката на актьора Йосиф Сърчаджиев.

Асен Суйчмезов е сред известните имена на застъпници за българските евреи в трудните за тях времена. Не е много известен обаче фактът, че негов внук е писателят и високо ценен преводач от словашки Асен Милчев, който също дойде на събитието.

В изложбата е представено и ценно наскоро постъпило дарение – архивът на Рафаел Камхи, революционер и деец на ВМРО, един от спасените солунски евреи. Архивът (част от него е на снимката вляво) е бил съхраняван в продължение на 70 години от съратника му Наце Боболев и бе дарен на Държавна агенция „Архиви“ от неговия внук Росен Нацев.

Приносът на експозицията е в припомнянето на позабравени исторически факти и личности – както добри, така и злокобни. Откровено са са проследени и преследването, и защитата на българските евреи в годините на Холокоста в контекста на тогавашните събития в Германия, чийто съюзник е по това време България. Хитлеристският антисемитизъм има своя отзвук, макар и по-ретуширан, и у нас. На много от таблата в горната част са представени защитниците, а в долната – преследващите. Сред първите са видни български писатели, интелектуалци, лекари, адвокати, а сред другите – Петър Габровски, министър на вътрешните работи и народното здраве при двете правителства на проф. Богдан Филов и вносител на срамния Закон за защита на нацията, ограничаващ правата на българските евреи, или комисарят по еврейските въпроси Александър Белев, наредил с окръжно до областните полицейски директори по какъв ред да бъдат изпратени в лагери 6000 евреи от така наречените „стари предели“ на страната през 1943 г.

Историята трябва да се познава и с героите й, и с мрачните фигури в нея. Неслучайно Н.Пр. г-жа Ирит Лилиан, посланик на Държавата Израел у нас, каза при откриването на изложбата, че тя не бива да остане само в тази зала, а да стигне до повече хора, особено до младите. Важно е историческата истина да се знае в цялата й пълнота.

Автор: Гергина Дворецка

Още снимки от откриването на изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Източник: www.evropaworld.eu