Сред най-запомнящите се културни събития в София през отминалия месец март беше финалният концерт от турнето „Дунавско братство“, посветено на националните празници на България и Унгария – 3 март и 15 март, както и на 135-та годишнина от рождението на Бела Барток – 25 март. В програмата беше включена модерна обработка на композиция от унгарския композитор. В Sofia Live Club световноизвестният кавалджия Теодосий Спасов свири с Пейо Пеев (гъдулка и струнни инструменти), Михай Борбей (саксофон и духови инструменти), Миклош Лукач (цимбал), Андраш Деш (перкусии и ударни инструменти), с участието на вокалистката Агнеш Херцку. Турнето започна на 9 март с концерт в Габрово, включваше общо 8 български града – Велико Търново, Варна, Шумен, Сливен, Стара Загора, Пловдив – и завърши в София на 16 март. Основен организатор беше Унгарският културен институт при Посолството на Унгария с подкрепата на Министерство на културата на Република България. Като съорганизатори се включиха Унгарският национален фонд Култура, Унгарската академия на изкуствата, Програма „Тамаш Че”, „Божура Арт“.

Идеята за турнето е на г-жа Дьорди Димитров, директор на Унгарския културен институт. Дългогодишното й познанство с Теодосий Спасов е в основата на не един успешен проект.

Дунавското братство на талантливия български музикант се е оформяло постепенно. Когато се запознал с гъдуларя Пейо, той свирел в детския ансамбъл „Загорче“. Оказало се, че междувременно е разучил целия репертоар на Теодосий! С Никола Паров пък е свирил в България, Унгария и Ирландия. И Паров, и Михай Борбей са участвали в „Аполония“. По-късно Михай кани нашия кавалджия  като специален гост в два свои албума. Вокалистката Агнеш Херцку се присъединява към „Дунавско братство“ като партньорка на Никола Паров. Всеки член на това творческо браството е уникален талант. Като цяло си приличат по това, че са виртуози и че са перманентно заредени с добро настроение.

По време на концерта в София Теодосий Спасов със свежо чувство за хумор представяше отделните изпълнения в програмата. Така, под формата на шега, научихме как са създадени някои негови популярни произведения. За едно от тях, например, се вдъхновил от филма „Хан Аспарух“. И то от английската му версия, предназначена за чужбина, докато слушал как от екрана българският хан дава бойни заповеди на английски. Явно тогава душата му е закопняла за българското дотолкова, че се е родила красивата мелодия на „Мое българско небе“. За друго свое парче получил просветление като ученик в Музикалното училище в Котел, където живеел в общежитие. Теодосий разказва историята, говорейки за себе си като за „автора“. Със съквартирантите му веднаж се почерпили по глътка вино, пристигнало в един колет, главата на автора се позамаяла, ударил си главата в леглото и в нея зазвучала музика!

Голям сладкодумник и шегаджия се оказа и Никола Паров – по баща българин и с майка унгарка. „Общото между България и Унгария е… – започна да обяснява той пред публиката и набързо приключи – Няма нищо общо!“ След раздялата на родителите си музикантът израства в Унгария, но говори чудесен български. Наследил е от дядо си по бащина линия таланта да свири на струнни инструменти. Дядо му навремето веселял с кеменето си седенките в родното си  Дюлево, Пазарджишко, и околните села. „Там дядо ми е бил суперстар!“ – похвали се Никола. Каза също, че знаел от същия свой дядо песни от по 100 куплета, но ще спести повечето от тях на слушателите.

Източник: www.evropaworld.eu