Кадри от филмите „Моменти на обикновено щастие“ и „Цялата ми луда любов“ Снимки: страницата във Фейсбук на Италианския културен институт в София  Колаж: Владимир Дворецки

Тазгодишното издание на италианската кинопанорама „Fare Cinema“ (Да правиш кино) включваше три филма. За първия, „История без име“ на режисьора Роберто Андò, вече писахме на сайта ни. Другите два също заслужават специално внимание.

Филмите бяха прожектирани на сцена „Централни хали“ и всеки от тях беше представян д-р Мария Маца, директор на Италианския институт в София. На втората и третата прожекци, съответно на 17 и 19 юни, присъстваше лично Н. Пр. Марчело Апичела, посланик на Италия у нас.

„Моменти на обикновено щастие“ (2019) на режисьора Даниеле Лукети е комедия, макар че началото й е драматично. Паоло, който живее със съпругата и двете им деца в Палермо и работи като инженер, става жертва на катастрофа с мотоциклета си, защото не спазва правилата на движение. Отивайки в преддверието на рая, той се озовава в огромно хале, където божии служители, приличащи на чиновници, отчитат стриктно добрите и лошите дела на починалите. Оказва се, че при сметките на Паоло е направен пропуск и не са му отбелязани изпитите смутита. Като компенсация му е отпуснат още час и няколко минути живот. При връщането му в реалния свят го придружава и държи под око възрастният божи служител, който е открил неточното отчитане на неговото „добро дело“ – редовното пиене на смути. Но какво би могъл да направи човек, ако знае, че има на разположение само час и няколко минути живот? Както се казва, кое по-напред! На забързан каданс пред очите на Паоло преминават различни моменти от живота му и той се вижда отстрани. Образът му не е особено симпатичен. Определено не е бил от хората, които се раздават за другите. Тъкмо обратното, налагал им е те да се съобразяват с него. Обичал е съпругата си, но това не му е пречело постоянно да флиртува и дори да й изневерява с други жени. Допуснал е дъщеря му да се отдалечи и дори да не иска да го чуе по телефона. Как би могло всичко това да се поправи за час и половина? Непосилна задача, но Паоло се впуска стремглаво да я изпълни. По петите го следва възрастният му придружител от отвъдното, който видимо се изморява от темпото на своя подопечен. Комичните ситуации следват една след друга. Обвзет от угризения, Паоло бърза да заяви на съпругата си, че я обича, а тя не може да се начуди защо й се обяснява в любов при съвсем делнични обстоятелства. Божият наместник не се колебае да заявява присъствието си, но се случва да предизвика объркване.

Филмът буди смях, но често е трогателен до сълзи, защото показва колко е важно да ценим всяка минута, прекарана с близките си, и да им показваме обичта си. В крайна сметка, има хепиенд, но остава въпросът дали героят наистина е осмислил грешките си или би продължил да ги прави.

Сюжетът за връщането на починал отново сред живите е познат, но създателите на „Моменти на обикновено щастие“ са подходили към него по свой, оригинален начин. Лентата с участието на Пиерфранческо Дилиберто (Пиф), Ренато Карпентиери, Федерика В. Кайоцо в главните роли, е заснета по едноименната книга на Франческо Пиколо, който е и съавтор на сценария заедно с Даниеле Лукети.

Говори д-р Мария Маца, директор на Италианския културен институт в София Снимка: Гергина Дворецка

При представянето на филма д-р Мария Маца припомни, че режисьорът четири пъти е отличаван с наградата „Давид на Донатело“, а през 2024 г. беше гост на фестивала Синелибри в София.

В друг семеен микрокосмос ни отпраща „Цялата ми луда любов“ (2019) на режисьора Габриеле Салваторес. Той е по истинската история на Франко и Андреа Антонело, баща и син, който има аутизъм, разказана от писателя Фулвио Ервас в книгата му „Se ti abbraccio non aver paura“ (Не се страхувай, ако те прегърна). В реалния живот двамата предприемат тримесечно пътуване с мотоциклет между Съединените щати и Южна Америка. Във филма бащата се нарича Уили, а синът – Винсент, а действието се развива на Балканите. Уили е напуснал майката на Винсент веднага щом разбрал, че е бременна. Впоследствие тя се омъжва за добър човек, който всеотдайно се грижи за детето. Когато обаче биологичният му баща решава да го потърси, а майката го изгонва, Винсент успява да избяга с него. Очевидно цял живот е копнял за тази среща. Пътуването помага да баща и син да се опознаят, докато в същото време майката и съпругът й вървят по следите им, за да си върнат детето. Колко много обич предизвиква това „различно“ момче! Възхитително е актьорското изпълнение на Джулио Прано в ролята на Винсент, както и на Клаудио Сантамария в образа на бащата Уили, Валерия Голино – майката и Диего Абатантуоно – съпругът й. Посланието на филма е, че когато дете със специални потребности расте в атмосфера на любов и уважение към личността му, то има шанса да се почувства щастливо.

В реалния живот прототипът на Винсент, Андреа, успява да постигне напредък в развитието си и дори да живее самостоятелно, макар и да е в близост до жилището на семейството си.  

Книгата, която е в основата на сюжета, е публикувана през 2012 г. и е отличена с няколко награди, а филмът на Габриеле Салваторес беше представен извън конкурса на 76-ия Международен филмов фестивал във Венеция и излъчен в праймтайма и по първа телевизия по Rai1 на 1 декември 2021 г. Номиниран е за 5 награди Nastri d’Argento и има номинация за „Давид на Донатело“.

Поздравления за организаторите на италианската кинопанорама за подбора на филмите, с които зарадваха българската публика!

Гергина Дворецка

Още по темата на сайта ни:

Забавен трилър откри италианската кинопанорама на сцена Централни хали

Източник: www.evropaworld.eu