През тази година беше 60-тото издание на конкурса за песни Евровизия. В него се случиха неща, познати от години – като това, че страните участнички гласуват често по симпатия и обикновено дават най-много точки за някой от съседите си. Не беше изненада и това, че соченият за фаворит Монс Селмерльов от Швеция в крайна сметка спечели голямата награда, макар и в доста оспорвано състезание с песните от Русия и Италия.

В тазгодишната Евровизия обаче се случиха и някои по-необичайни неща.

За първи път в нея участва Австралия. Това несъобразяване с географския принцип се прави по изключение, поради големия интерес на австралийците към европейското музикално събитие – на далечния континент концертите от Евровизия всяка година се предават по телевизията.

Още нещо забележително тази година беше участието в конкурса на изпълнителка в инвалидна количка – полската певица Моника Кушинска, която направи изключително впечатление не само с красотата си, а и с оптимизма, който излъчваше. Независимо че песента, която изпълни, не се нареди по-напред в класацията, тя показа, че силният по дух човек не допуска драматичните поврати в живота да пречупят мечтите му.

Имаше и друго необичайно участие – на финландската група от хора с интелектуални затруднения. Името на групата е „Pertti Kurikan Nimipäivät”, което в превод означава „Именият ден на Перти Курика”, известна е и с абревиатурата „PKN”.

Тези изпълнители не се класираха за финала. Дори впоследствие стана ясно, че са били последни в първата група полуфиналисти. Явно, повечето слушатели дори не са разбрали,че певците са хора с увреждания, просто са преценили, че песента не е нищо особено, изпълнението също. Със сигурност и самите финландци, избирайки точно тази група да представлява страната им на голямата международна сцена, са знаели, че не ги очаква победа. И все пак, те изпратиха във Виена състава на Перти Курика, а не някой от многобройните безспорни песенни таланти на Финландия. За да разбере човек подобен жест, трябва да познава някои особености в отношението към хората с увреждания в тази северна страна. Не че и там не е имало предубеждение към подобни хора, но манталитетът постепенно се променя. На това ще посветим отделна публикация в сайта ни.

Имах шанса в навечерието на тазгодишната Евровизия да видя в Дома на Европа в София документалния филм „Пънкарски синдром” за групата на Перти Курика. Филмът показва всекидневието на музикантите – начина, по който създават песните си, общуването помежду им, както и с техни близки. „Пънкарски синдром” е направен с много любов и с добродушна усмивка, защото героите, макар и възрастни, понякога разсъждават като деца. Също като деца те се радват и на всеки свой успех – неудържимо, от цялата си душа. Понякога тези хора изненадват с мъдростта си, както в момента, когато Перти съветва бащата на новородено бебе да му дава много любов и спокойствие, защото това е нужно на едно дете. Посланието на филма е, че тези, които обществото определя като недостатъчно интелектуално развити, не бива да бъдат подценявани.  Неслучайно Финландия изпрати група „PKN” да я представлява на Евровизия.

Мисля си каква огромна радост е бил за Перти Курика, Кари Аалто, Сами Хеле и Тони Велитало самият факт, че са пели на голямата сцена във Виена, че са били сред най-добрите в този световноизвестен конкурс. Нищо, че не са взели награда.

За мен обаче, при цялото ми уважение и възхищение към хубавите песни, прозвучали на Евровизия, моралният победител в този конкурс е Финландия. Защото заложи на изпълнители, предварително обречени на неуспех в състезание, където се държи на качеството. Понякога обаче човешката съпричастност може да бъде по-силна от желанието за победа.

 

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu