На първата снимка: битка между сармати и римняни пред погледа на император Констанций II

За четвърта поредна година в София, на 21 и 22 септември, се проведе фестивалът на античното наследство „Сердика е моят Рим“. Този път се пренесохме в средата на IV в. сл. Хр. по време на управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Събитието се провеждаше основно в Археологически парк „Западна порта на Сердика“, разположен до католическата катедрала „Св.Йосиф“.

Както и в предишните години, организаторите от Сдружение за антични реконструкции „Мос Майорум Улпие Сердице“, подпомогнати от програма „Култура“ на Столична община, бяха поканили групи за исторически възстановки, занаятчии и музиканти от различни краища на България и Европа. Любителите на екшъна можаха да видят гладиаторски игри, както и сражения между римски воини и варварски племена. В ролята на сарматите, които бяха победени и се заклеха във вярност на императора, влязоха група румънски реенактори (възстановчици). Тези, които предпочитаха да се запознаят с културните традиции на Древния Рим, също имаше какво да видят. Български майстори показваха как се секат монети и медальони с ликовете на римски владетели, как се правят сувенири от кожа, как се готвят древноримски ястия. Имаше и ревю на древноримска мода. За най-малките любители на историята се предлагаха игри отпреди две хилядолетия, както и бутафорни, но напълно функционални мечове, щитове и лъкове. А на входа нашият приятел, журналистът Андрей Апостолов, беше изложил на щанда си издадени от него уникални книги и други печатни издания, включващи и копие на картата на всички римски пътища.

От гостуващите експерти най-силно впечатление ни направиха двама испанци, които нагледно показваха как се вади стрела от тялото на ранен воин. Те обясняваха какви почистващи разтвори и упойки са употребявали древните римляни, как са проучвали със сонда дълбочината на раната, какви усъвършенствани инструменти са използвали за ваденето на стрелата, и как са зашивали раната с копринен конец, след като са я фиксирали с челюсти на мравка: мравката се поставя върху раната, тя я захапва и медикът реже главата на насекомото, по този начин раната не се разширява.

Най-впечатляващият епизод от тазгодишния фестивал „Сердика е моят Рим“ обаче се разигра рано сутринта на втория ден. След като костюмираните участници в проявата се събраха в археологическия парк, те се строиха в колона и поеха по улица „Пиротска“ под такта на боен тъпан. Изумените магазинери и купувачи веднага вадеха смартфоните си, за да заснемат рядкото зрелище, каквото не е имало на това място отпреди близо 1500 години.

Маршируващите реенактори, носещи копия, мечове, щитове, бойни брадви и хоругви, минаха през подлеза и платформата на метростанция „Сердика“, след което се строиха зад древната ротонда „Св. Георги“, изградена през IV век. Там бе направена възстановка на историческо събитие – провъзгласяването на патриция Прокопий Антемий за западноримски император, което реално се е случило през 467 г. сл. Хр. в Константинопол. Както призна пред „Европа и светът“ представител на организаторите, не е известно подобно възцаруване да е ставало в Сердика. Докато водещият церемонията четеше на висок глас запазилите се до ден днешен анали за реалното събитие, реенакторите представяха по възможно най-достоверния начин разигралите се действия.

На трона зад „Св. Георги“ седеше източноримският император Лъв I Тракиец, придружен от съпругата си Елия Верина. Пред него се изправи патрицият Прокопий Антемий, когото Лъв похвали и определи за най-подходящ за престола на Западноримската империя. След ритуалните реплики, царедворците облякоха Антемий с пурпурна мантия. Той вдига високо дясната си ръка и строилите се воини го приветстваха с викове „Аве!“ и тропане на копия по щитовете.

Импозантното събитие бе наблюдавано от десетки туристи, както и от гвардейците, които охраняват Президентството. Процесията с двамата императори и тяхната свита из центъра на древна Сердика придоби сюрреалистичен оттенък, докато минаваше покрай бившия Партиен дом и други сгради от близкото минало.

Четвъртото издание на фестивала на античното наследство „Сердика е моят Рим“ затвърждава една традиция, която освен зрелища дава и много познания. От участниците в проявата например научихме, че древните римляни са наричали своите бойни брадвички „секура“. Тази думи очевидно е от същия корен, като българската „секира“. Това е само един малък пример как фестивалът „Сердика е моят Рим“ може да хвърли светлина върху връзките ни с тази огромна и прогресивна за времето си държава, която е включвала и днешните български земи. Редно е обаче тази интересна културна проява да получи по-широко разгласяване, за да може повече хора, включително и подрастващото поколение, да се запознае с древноримската култура.

Гергина и Владимир Дворецки

Още снимки от тазгодишния фестивал може да видите тук и тук.

Източник: www.evropaworld.eu