Финландски филм показва съзряването на един съвременен Дон Кихот

Публикувано:
14:06ч / 05.10.2022г
Брой прочитания:
300
Брой коментари:
0

Млад мъж се завръща след дълги години отсъствие в родното си градче, за да извърши съкращения във фабриката за шперплат, където са работили и баща му, и той самият… Началото на финландския филм „Горският гигант“ (Metsäjätti) навява тъжни мисли и паралели с родната действителност („Пази, Боже, сляпо да прогледа!“). Но лентата от 2020 г., която бе показана в рамките на Седмицата на скандинавското кино в Дома на киното в София, има много по-дълбоко съдържание от тази фабула, която е експлоатирана дори и от Холивуд. В нея се разказва за един съвременен Дон Кихот, който се отказва от многообещаващата си кариера като служител в многонационална кариера, за да се пребори с една вятърна мелница, съсипала живота на няколко поколения работници.

Филмът на режисьора Виле Янкери е заснет по едноименния роман на Мика Ноусиайнен от 2011 г. Както се изтъква в рецензия на обществената медия ЮЛЕ, сюжетът на книгата е измислен, но се основава на реални факти за последствията от съкращенията във финландската дървопреработваща индустрия в различни градове, с конкретни хора и техните житейски истории. В романа обаче разказът се води от името на няколко души, докато във филма е избрана само гледната точка на главния герой Паси Каупи, в чиято роля се превъплощава пестеливият на жестове, но убедителен Юси Ватанен.

От ретроспекциите, с които е изпълнено повествованието, става ясно, че баща му е бил уволнен от фабриката и след това се е пропил и самоубил. Останал пълен сирак, току-що дипломиралият се Паси отива в Хелзинки, където успява да се издигне до началник отдел „Развитие“ в компанията „Метсяяти“.

В началото на филма той е показан как си купува нов апартамент с площ 125 квадратни метра заедно с бременната си съпруга Линда (в изпълнението на прекрасната Сара Сулие), след което отива в командировка с луксозната си лимузина в родното си градче Тьормала (с население малко над 5000 души), за да „оптимизира“ дейността на фабриката. От изявление на директора пред работниците става ясно, че предприятието току-що е постигнало най-добрите резултати в историята си. Това обаче не е достатъчно за шефовете от Големия „горски гигант“, които държат да се извършат съкращения с цел да се намалят разходите. „Момчето за поръчки“, което е изпратено да свърши мръсната работа, веднага е разпознато от бившите му съученици като „Паси пикльото“. Оказва се, че заедно с най-добрия си приятел Яне той е бил „звезда“ на местното развлечение, известно като „канален хокей“. Става въпрос за избутване на сапунче със струи урина в улея на обществена тоалетна.

Паси и Яне подновяват дружбата си, гарнирана с много алкохол и изпълнения на „Металика“ (в края на филма дори е заснет част от концерт на американската банда в Хаменлина през лятото на 2019 г.). Младият работник дава на екзекутора на фабриката идея как да се спаси предприятието – да се достроят няколко километра релсов път, за да се свърже с националната жп мрежа и да се намалят транспортните разходи. Паси веднага предлага това на шефовете си, като изтъква, че инфраструктурните разходи ще се поемат от общината, и след това ще трябва не да се съкращават работници, а да се наемат още хора.  Ръководството от Хелзинки дава „зелен сигнал“ за инициативата, но изниква неочаквана пречка – политиците от крайната левица, които са на власт в общината, отказват да я подкрепят, тъй като (както се оказва накрая, оправдано) нямат доверие на компанията. Предстоят обаче местни избори и шефката на „Метсяяти“ Кристина дава нареждане да се подкрепи втората политическа сила в Тьормала – социалдемократите. Благодарение на организаторските умения на Паси и Яне, както и на солидните почерпки за електората (явно от бюджета на компанията) лявоцентристите печелят вота. Отгоре на всичко, благодарение на получените преференции Яне неочаквано за самия него е избран за общински съветник. Всичко обаче се оказва напразно. В нощта на победата Кристина се обажда на Паси, за да го уведоми, че компанията е приела идеята за построяване на жп връзка, но я е приложила във фабриката си за шперплат в друг финландски град. А в Тьормала така или иначе ще трябва да се съкратят над 50 работници.

Паси отива при Яне, за да го увери, че неговото място е гарантирано, но той го изгонва от колата си. С каменно изражение на лицето „момчето за поръчки“ кара десетки работници да подпишат документа, с който ги уволняват, за да може да получат обезщетение от десет заплати накуп. Паси се връща в Хелзинки, където Кристина го хвали за „успеха“ и му обещава светло бъдеще в компанията, която междувременно е закупена от многонационален концерн. Новият собственик е чужденец, който обаче има вила на финландски остров и поназнайва фински език. На първата му среща с ръководството става ясно, че той планира да закрие фабриката в Тьормала, въпреки че тя току-що е „оптимизирана“. Паси се вбесява, но семейните му проблеми натежават над негодуванието. Жена му го напуска, задето не ѝ е казал, че баща му се е самоубил, а трябва да се плаща и ипотеката за огромния апартамент… А Кристина, която се оказва бивша активистка на протестно движение, го убеждава, че хората в Еквадор, където ще се преместят производствените мощности от Тьормала, също имат правото на достоен живот.

Паси минава през специално обучение за изявления пред медиите, за да може да представи в най-добра светлина закриването на фабриката. Но когато се изправя пред камерите, съвестта му се пробужда и той разкрива, че в дъното на всичко е стремежът на компанията към огромни печалби. Паси е привикан на специално заседание на ръководството, на което той очаква да бъде уволнен. Но собственикът изненадващо заявява, че въпреки че младият служител не е изпълнил разпорежданията и е нанесъл вреди на „горския гигант“, медиите са го харесали и затова може да бъде използван, за да бъде „излъскан“ имиджът на компанията. Той предлага на Паси да заеме новосъзздадения пост директор по етиката. Паси обаче отказва, тъй като имал други планове, след което отправя към собственика звучна финландска псувня, която за него е разбираема и без превод. След това той завежда стария си приятел Яне на концерта на „Металика“, а заедно с жена си отива в Тьормала, за да покаже новородената си дъщеря София на гроба на баща си. На финала Паси е показан като ръководител на стартъп за производство на шперплат, който се помещава в хале на закритата фабрика. Той с радост споделя с малобройния си екип, че току-що е получил инвестиция, която позволява да се назначат още десет-петнайсет работници.

Тази развръзка може да изглежда като deus ex machina, но е нещо нормално за Финландия. След като гигантът „Нокия“ се озова на ръба на фалита преди десетина години и бе принуден да уволни хиляди свои служители, компанията задели огромен фонд от 50 млн. евро за подпомагане не бившите си работници. Благодарение на програмата Bridge бяха създадени над 1000 стартъпа, писа проф. Сандра Съчър от Харвард Бизнес Скул.

Представих толкова подробно съдържанието на филма, защото не се знае кога българските зрители ще могат да го видят отново, а историята в него се повтаря често във времето на всеобща глобализация. За гигантските корпорации отделната личност или група от хора нямат никакво значение, понякога се заиграват с идеята за солидарност с най-бедните в света, но с лека ръка са готови да жертват други, също небогати хора. Посланието на филма е, че и в този наш свят е възможно да запазим човешкото у себе си, а не да се превърнем в аватари, действащи само в името на собственото си благополучие.

Главният герой изживява своето душевно падение, когато се отрича от баща си, смятайки го за слабак, и се старае по всякакъв начин да не повтори съдбата му. Наистина успява, но драмата с неговите съграждани, останали без препитание, го води до катарзис. Може за някого това да не звучи реалистично, но пък носи искрица оптимизъм!

Освен „Горският гигант“, на 4 октомври зрителите в София имаха възможността да видят и друг финландски филм – комедията „Корави мадами“.

Седмицата на скандинавското кино завършва в петък, 7 октомври, с две исландски ленти – за пръв път в историята на тази проява.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu