Отминалият уикенд на 25-ия София Филм Фест премина под знака на ярко финладско присъствие: на 18 септември в София пристигна финландският кинорежисьор Мика Каурисмаки за ексклузивната прожекция на най-новия му филм „Една спокойна нощ“ и за да получи Наградата на София на Столична община. Специален гост на кинофестивала беше и актрисата и сценаристка Ева Путро от творческия екип на филма „Туве“, посветен на художничката и писателка Туве Янсон и също показан на фестивала.

Преди това, от 10 до 14 септември, в рамките на София филм Фест в партньорство с Финландската филмова фондация и Посолството на Финландия в България в Дома на киното беше представена ретроспектива от филми на Мика Каурисмаки. Бяха показани филмите му „Хелзинки-Неапол цяла нощ“ (1987), „Зомби и влакът на призраците“ (1991), „Тримата мъдреци“ (2008), „Ненужните“ (1982), отличен с финландската награда „Юсси“ за най-добра режисура, документалния филм „Тигреро: Филм, който никога не беше направен“ (1994), удостоен с Наградата на ФИПРЕССИ на Берлинале, „Музиката на Рио: Бразилейриньо“ (2005), а „Мама Африка“ (2011) е документален разказ за първата чернокожа изпълнителка, спечелила „Грами“ през 1965 година, южноафриканката Мириам Макеба.

Ще напомним, че в предишното издание на София Филм Фест беше включена ретроспектива на по-малкия брат на Мика Каурисмаки – Аки Каурисмаки.

В чест на престижните финландските гости на кинофестивала на 18 септември беше организирана неформална среща на чаша вино в литературен клуб „Перото“ на НДК, на която присъстваха Н.Пр. Кристина Кувая-Ксантопулос, посланичка на Финландия у нас, със съпруга й Константинос Ксантопулос и представители на посолството, директорът на София Филм Фест Стефан Китанов, известни български творци като Теодор Ушев и Явор Гърдев, членове на Българо-финландското дружество за приятелство и културни дейци.

Малко по-късно същата вечер в кино „Люмиер“, когато Мика Каурисмаки представи новия си филм и получи Наградата на София на Столична община (на снимката вляво), се оказа, че е дошъл у нас буквално за броени часове, защото още на следващата сутрин отпътува за Германия, където снима в момента.

Последва прожекцията на „Една спокойна нощ“, създаден през април 2020 г. Действието се развива по време на пандемията от коронавируса и за снимачна площадка е използван „Корона бар“ – едно от заведенията, които държат Мика и брат му Аки в Хелзинки. Всъщност, нощта, за която се разказва във филма, съвсем не е спокойна. По стечение на обстоятелствата в един бар се събират трима мъже, изживяващи труден момент в живота си. И тримата са стигнали до кръстопът, на който всеки от тях обмисля дали да промени досегашната си посока на движение. Единият от тях е собственикът на бара, стигнал до решението да го подпали, защото заради пандемията не може да приема клиенти. Другият е лекар, затормозен от отчуждението в семейството си. Третият, попаднал съвсем случайно на това място, е социален работник, станал неволно причина за смъртта на човек, от когото се е опитал да защити любимата си жена и детето й. Разговорите им, до болка откровени и разголващи душата, са прекъсвани на два пъти от нахлуването на шумна младежка компания и от идването на съпругата на лекаря, разтревожена, че той не се прибира вкъщи. Така в интимните изповеди на тримата мъже, капсулирани в собствената си болка и усещане за самота, идва полъх от живота навън, който по своему освежава душите им. Въпреки преобладаващата мрачна атмосфера в полупразния бар, настъпващото утро носи надежда. Силен филм с ненатрапчиво внушен оптимистичен финал! „Това е моето отмъщение на коронавируса“ – пошегува се Мика Каурисмаки, представяйки филма си в София.

Не по-малко впечатляващ беше и „Туве“, режисиран от Зайда Бергрот и прожектиран в кино „Люмиер“ на 19 септември. В разговор с българската публика авторката на сценария Ева Путро, която изпълнява и една от ролите в него, сподели, че за нея художничката и писателка Туве Янсон винаги е била идол заради смелостта й да отстоява себе си. В един момент Ева си дава сметка, че, независимо от голямата й популярност, във Финландия не е бил правен филм за създателката на Мумините, и решава да попълни този пропуск.

„Намирам за скучни биографичните филми, които проследяват живота на главния герой от раждането до смъртта му – разказа Ева Путро в София. – Затова избрах един период от живота на Туве Янсон, когато тя все още не е била толкова известна. Държах да я покажа и като влюбена.“

Изпълнителният директор на София Филм Фест Мира Сталева определи „Туве“, като най-хубавия биографичен филм, който е гледала през последните 10 години. Впрочем, този месец филмът получи 10 номинации за наградите Jussi (най-голямата филмова награда във Финландия) и спечели 7!

Сюжетът обхваща периода между 1945 г. и 50-те години на ХХ век. Непосредствено след войната талантливата млада жена държи да се утвърди като художничка. Междувременно, за забавление измисля истории за Мумините и ги рисува, но тогава не допуска, че точно с тях ще се прочуе като творец. Личният й живот е наситен с емоции и не се вписва в установените правила – има връзка с депутата социалист Атос Виртанен, още докато е женен. По това време среща и голямата си любов театралната режисьорка Вивика Бандлер. Действието се развива в Хелзинки, а по-късно – и в Париж. Филмът е на шведски, но в него се долавят реплики на фински, на френски и английски. Звучат песни на Едит Пиаф. Умело е пресъздадена мултинационалната артистична еуфория, в която живее и твори Туве Янсон в този период от живота си, когато търси признание като художник и щастие в любовта.

 Председателят на Българо-финландското дружество за приятелство, дипломатът от кариерата Владимир Данчев, се беше поинтересувал предварително от историята на Мая Лондон, чиято роля във филма изпълнява Ева Путро. Мая е от еврейски произход. През 1941 г. се омъжва за художника Сам Вани, с когото Туве Янсон има връзка през 30-те години, но това не пречи на двете да са приятелки. Въпросът на г-н Данчев към финландската гостенка беше, дали не би било добре във филма да бъде загатната и темата за еврейството във Финландия. Ева Путро отговори, че се е съобразила  изцяло с режисьорката, която е искала повествованието да е фокусирано върху главната героиня.

В младостта си Туве Янсон отдава много по-голямо значение на своята живопис, отколкото на Мумините, и независимо от световното признание, което получава чрез тях, в даден момент ги изоставя. Този момент не е представен във филма. Ева Путро обаче призна, че най-любимата й книга от писателката е „В края на ноември“, когато Мумините вече са минало.

Приятна изненада поднесе на публиката издателство „Жанет 45“ – влизащите в залата имаха възможност да получат като подарък книга на Туве Янсон, преведена на български.

На нас с Владимир Дворецки ни се падна „Пътуване с лек багаж“ – сборник с разкази за възрастни, написан, след като авторката вече е приключила с историите си за Мумините. Книгата е майсторски преведена от Анелия Петрунова, на която дължим на български език и други творби от шведскоезичната писателка.

И тъй като фондация „Европа и светът“ уважава изкуството на превода, държим да отбележим, че по време на срещите със зрителите в кино „Люмиер“ на изтъкнатите финландски гости Мика Каурисмаки и Ева Путро общуването беше максимално улеснено, благодарение на преводача от и на английски Мартин Петров.

Гергина Дворецка