Генерал Владимир Вазов – героят от Дойран и достойният кмет на София

Литературната изследователка и писателка Катя Зографова чете вълнуващо слово при откриването на изложбата „Създателят на Столична библиотека – генерал Владимир Вазов” на 24.10.2024 г. за 96-годишнината на библиотеката. Вдясно е директорката на библиотеката Юлия Цинзова
Фотодокументална изложба „Създателят на Столична библиотека – генерал Владимир Вазов” представя драматичния житейски път и бляскава военна кариера на ген. Владимир Вазов, акцентирайки на дейността му като кмет на София от 1926 до 1932 г. Изложбата беше открита в деня, когато отбелязахме 96-годишнината на библиотеката, на 24 октомври, с вълнуващо слово на литературната изследователка и писателка Катя Зографова. Текстът ще бъде включен в новата книга „Вселената Вазов“, която подготвя талантливата авторка. Благодарим й, че любезно ни го предостави, за да го публикуваме на сайта ни.

Катя Зографова пред част от изложбата
Слово на Катя Зографова при откриването на фотоизложба „Създателят на Столична библиотека – генерал Владимир Вазов” на 24 октомври 2024 г.
Ако Иван Вазов е дал своите високи приноси към литературата, културата и идеологията на целокупната българската нация, то ген. Владимир Вазов, героят от Дойран, е оставил вдъхновяваща следа и в историята на София. Владимир Вазов е направил най-много за София от всички Вазовци!
През пролетта на 1926 той е избран за столичен кмет от листата на Демократическия сговор. Това е момент на тежка следвоенна криза, съпътствана и с черна серия и от три последователни убийства на предишните кметове: земеделеца Крум Попов навръх 9 юни 1923, Паскал Паскалев при атентата в Св. Неделя 1925 и Георги Маджаров, застрелян от общински служител същата година… Самият ген. Вазов при чудовищния атентат на 16 април 1925 оцелява по чудо – ранен в главата и с временна загуба на зрението. Но вазовската сила на духа не му позволява да се предаде на мрачни мисли, а върховните изпитания сякаш го мобилизират да умножи енергията си и да даде всичко от себе си, за да се справи проблемите на столицата – бежанските потоци от изгубените български земи, 20000 арменци, 50000 белоемигранти. Всички те трябва да намерят послон и препитание… А върху държавата като дамоклев меч виси тежестта на национален дълг от 22 милиарда лева, които сме задължени да изплатим на победителите от Първата световна война.
Един от първите му приноси е да възстанови разрушения храм Св. Неделя, заради травмата, която е преживяла нацията ни на ръба на гражданска война, в която и той самият е пострадавш…
Факт е, че именно в тази общодържавна кризисна ситуация и плачевно нисък общински бюджет, кметът поема ресора култура! И успява да задели средства за образователна, читалищна и културна дейности, за възстановяването на Народния театър след пожара през 1923, дори за персонални награди на заслужили творци като Роза Попова, Маня Икономова, Кирил Христов, скулптора Арнолдо Дзоки, преподавателката в Константинопол колеж Алис Мянинг… По времето на кмета-генерал е построена и днешната Столична библиотека, тогава принадлежаща на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството… Този избор, разбира се, не е случаен – Владимир Вазов е един от великите Вазовци, той е човек с висока култура, талант за писане /видим в животописните му бележки и военни дневници/, меломан и дърворезбар в старите си години, когато е интерниран на вилата си в Рибарица…
Така през 1928 г. послучай 50 г. от Освобождението на България и 1000 г. от Симеоновия век, златен за българската книжнина, Вл. Вазов със стратегическа далновидност заповядва учредяването на комисия, която да обмисли и конституира Столичен общински музей с библиотека и архив. Приемат се Правилник и Наредба, започва издаването на „Столичен общински вестник“, излизаг „Юбилейна книга на град София /1878 – 1928/ и „Кратък исторически преглед върху Столична община“ /1932/ от Ал. Тацов и Н. Тричков.
Триединният ансамбъл, създаден от кмета Вазов, е вдъхновен според мен и от опита с музея на Патриарха, отворен за българското гражданство няколко години преди това. Целите на новата общинска институция са „да събира, пази и проучва ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София“. Ключовата дума тук е София! След музея на Патриарха Вл. Вазов вижда необходимостта и от една софийска институция на културата и Паметта.
Във встъпителната си реч от 2 май 1926 г. Вл. Вазов заявява като кмет на „малката държава“, София, че в нейно име трябва „да замлъкнат партийните и частни интереси“, за да се превърне в „една истинска столица на Балканите“ : „Невъзможното ние не можем да направим, обаче ние имаме дълг и трябва непременно да направим всичко, което е възможно /…/ Колко е близък патосът на тези думи на заклинанието му преди решителните битки на Дойранския фронт, че пред българските воини има два пътя – да победят или да умрат…
Смея да твърдя, че именно поради тази решимост да се стигне до предела на човешките възможности, София се превръща не само в столица на Балканите, но и на Европа. Именно заради културния потенциал, който столицата ни придобива по време на кметуването на ген. Вазов. Защото културната стратегия е стратегия на европеизма…
Иска ми се в заключение да приведа оценката на д-р Щрумф от „Франкфуртер цайтунг“, 1930, която красноречиво обобщава делото на ген. Вазов: „В едно време, когато България би трябвало според фантазията ни, да си зарови главата в пепел, в едно време на репарации, на тежки заеми, на грозна криза и беднотия, тя строи, работи и не пада духом. А специално София – за която ни е думата – тя най-високо носи знамето на напредъка.
Който е бивал в София и преди войната, и който отиде сега, ще се запита: Това столица на победена държава ли е или на победителка.
Нови обществени градини, уредена баня, паметници, общинска читалня, музеи, редовни трамваи, постоянно павиране на улиците, проекти за модерна кланица и др., един грандиозен водопровод и пр. И всичко това за последните 6-7 години… Тук е мястото да споменем и друга голяма заслуга – рационалното разрешаване на жилищната криза – един доскоро страшен социален проблем. Днес София диша спокойно…
Ние можем да си представим какво би представлявала тази балканска хубавица София, ако страната не бе излязла нещастна от войната…“[1]
Но в историята няма ако, макар че, както е казал поетът – „В мечтите няма цензура“… Струва ми се обаче, че именно героичната битка за постигане на европейска София в непосилните условия на национална катастрофа, е истинското свидетелство за вдъхновяващата роля на генерала-кмет Владимир Вазов за добруването на София. През двата си напрегнати, но успешни мандата той трасира пътя и към „златното десетилетие“ на следващия столичен кмет – легендарния инж. Иван Иванов, който не само довършва Рилския водопровод, започнат от Владимир Вазов, но намира и точния адрес на общинския музей с библиотека и архив на пл. Бански 3, като добавя към пространствата му и първата картинна галерия на столицата. Уви, сградата е разрушена при бомбандировките на София, днес разполагаме само с архивни снимки от нея….
Затова – да пазим Паметта за достойния герой от Дойран, но и за героя на нова София – заслужилия кмет Владимир Вазов! Поклон пред делото му!
24.10.2024 Катя Зографова
[1] Бояджиева, Ел. Воинът – кмет. С., б.г., с. 107-108.
Сродни публикации на сайта ни:
Повече снимки от фотоизложбата „Създателят на Столична библиотека – генерал Владимир Вазов” може да видите тук, а фоторепортаж от откриването й – тук.
Фотоалбум от тържеството по повод 96-годишнината на Столична библиотека на 22 октомври 2024 г. може да видите тук.
Снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Източник: www.evropaworld.eu