Пощенска картичка със снимка на пловдивския Гранд хотел „Молле“, където през лятото на 1929 г. отседнал Ото Мюлер (негов автопортрет – отдясно, отляво – неговата картина „Циганско дете на село“ от същия период). Снимки: retrobulgaria.com, Уикипедия

Историята на европейското изобразително изкуство би била бедна без експресионизма – едно позабравено течение от началото на 20-и век, което се заражда като противопоставяне на натурализма. Интересното е, че един от основателите му – Ото Мюлер (1874-1930) не само е идвал у нас, но и е рисувал нашенски роми в района на Пловдив през лятото на 1929 г.

„Две голи жени сред пейзаж“ от Ото Мюлер. Снимка: Атанас Раденски

На тази находка попаднах благодарение на зоркото око на нашия приятел проф. Атанас Раденски. Той е известен преподавател по компютърни науки в Калифорния, а също така голям пътешественик и вече утвърден писател. Неотдавна проф. Раденски посети националния музей „Тисен-Борнемиса“ в Мадрид и обърна внимание колко често художниците рисуват жени по двойки, за да изразят контраста между тях и да изследват отношенията между двете представителки на нежния пол. Една от въпросните картини, която бе заснел – „Две голи жени сред пейзаж“ от Ото Мюлер, се открояваше измежду останалите както с типичната за експресионизма деформация на телата, така и със сливането им с природата. Както коментира проф. Раденски, тези голи тела не показват еротика, а един свят преди появата на дрехите, на правилата, преди някой да им е казал как да изглеждат. Според него, художникът е търсел изгубената хармония между човешкото тяло и природата.

„Стояща гола девойка сред зеленина“ от Ото Мюлер. Снимка: Уикипедия

Заинтригуван от тази творба, аз се зарових в интернет, за да разбера нещо повече за Ото Мюлер. Оказа се, че роденият в Силезия германски художник е сред основателите на първата група експресионисти „Ди Брюке“ (Мостът) през 1905 г., заедно с по-известните Ернст Лудвиг Кирхнер, Ерих Хекел и Емил Нолде. Разбрах, че обичал да рисува роми (твърди се, че имал цигански произход по майка) и дори живял известно време в един катун в Унгария, за да скицира обитателите му от натура. През 1928 г. посетил Румъния и България (по-специално Лом), където създал много етюди на ромска тематика. Следващото лято прекарал пак у нас, като отседнал за дълъг период в пловдивския Гранд хотел „Молле“. За съжаление, Ото Мюлер починал през 1930 г. от туберкулоза, едва на 55-годишна възраст. Малко преди смъртта си той се оженил за дългогодишната си приятелка Елфриде Тим, която го придружавала при странстванията му, включително и в България. Големият художник бил подложен на посмъртни репресии от страна на нацистите, които обявили творбите му за принадлежащи към „дегенеративното изкуство“. В следствие от това, от германските музеи били изнесени 357 негови картини и графики. За щастие, произведенията му не били унищожени. Днес в много световни музеи могат да се видят творби на Ото Мюлер, а и аукционните къщи проявяват интерес към неговите картини и графики.

„Циганка в градината“ от Ото Мюлер. Снимка: Уикипедия

Макар видният експресионист да е идвал у нас две поредни години, за да рисува български роми, нашите медии не са писали почти нищо за него нито преди век, нито сега. За всеки случай потърсих името му в дигитализираните вестници от сайта на пловдивската библиотека „Иван Вазов“, но открих само статии за германски политик, който е негов пълен съименник. Медиите в града под тепетата са писали много за Гранд хотел „Молле“, който се е смятал за най-престижното място за настаняване там, и за неговите високопоставени гости, но не и за художника Ото Мюлер, макар още тогава той да е бил известен в цяла Европа. Обърнах се и към Националната галерия с молба да проверят дали нямат негови творби във фондовете си, ала получих любезен, но отрицателен отговор от главния куратор Радосвета Станева. Сякаш над видния експресионист у нас бе паднала мъглата на информационното затъмнение…

Все пак търсенето в интернет даде известен резултат. Оказа се, че 1929 г. е била доста плодотворна за Ото Мюлер. Във фондовете на много световни музеи и галерии, както и в частни колекции, има много негови картини и етюди от този период. Повечето от тези творби са портрети и композиции с голи и полуголи роми. За съжаление, Ото Мюлер е избягвал да рисува популярни архитектурни обекти, така че не може да се каже със сигурност кои точно творби са рисувани у нас, и по-конкретно в Пловдивско. Все пак мисля, че картините „Циганско дете на село“ и „Циганка в градината“ от 1929 г. са именно от този район. Освен това, според мен „Автопортрет с акт на заден фон (Елфриде Тим)“ от същата година може би е създаден в стаята му в Гранд хотел „Молле“.

„Автопортрет с акт на заден фон (Елфриде Тим)“ от Ото Мюлер. Снимка: Уикипедия

Надявам се тази любителска статия да привлече вниманието на експертите по изобразително изкуство. Не ме напуска надеждата отнякъде да изскочат спомени на български художници за техния германски колега, а защо не и негови творби от фондовете на наша провинциална галерия! „Българският период“ на Ото Мюлер заслужава да бъде проучен и популяризиран.

Автор: Владимир Дворецки  

Източник: evropaworld.eu