Надписът от Казанлъшката гробница (отляво) и графитът с автопортрета на Кодзимасес. Снимки: Константин Бошнаков/Фейсбук. Колаж: Владимир Дворецки

Великият тракийски художник Кодзимасес от III в. пр. Хр., изографисал Казанлъшката гробница, е изрисувал лика си в Александровската гробница, където е работил преди това. Това вероятно е най-ранният запазен автопортрет от елинистическата епоха. Тази смайваща констатация произлиза от изследванията на живеещия в Канада български учен проф. Константин Бошнаков. Той е изложил резултатите от дългогодишните си проучвания в монографията „Епиграфски „сенки“ от елинистическа Тракия“, публикувана т. г. на английски език от германското издателство „Steiner Verlag”.

Името на Кодзимасес, създал стенописите на Казанлъшката гробница и участвал в изографисването на Александровската гробница, за съжаление е известно предимно на тесните специалисти. Това е така, тъй като разчитането на надписите в двете тракийски гробници бе извършено през последния четвърт век.

Казанлъшката гробница е открита случайно през 1944 г. Нейните стенописи станаха световно известни, и от 1979 година тя е в Списъка на световното наследство под закрилата на ЮНЕСКО като „шедьовър на човешкия творчески гений“. Едва през 2007 г. обаче проф. Бошнаков забелязва в най-силно повредената горна част на куполната камера поредица от букви в няколко реда. След заснемането им били разчетени два надписа: „Кодзимасес изографиса“ (ΚΟΖΙΜΑCΗC ΕΖΩΓΡΑΦΗCΕΝ) и „Ройгос, син на Севт (III)“ (CΕΥΘΟΥ ΡΟΙΓΟ̣C̣). Това дава не само името на твореца, но и на тракийския владетел, поръчал гробницата, който дотогава бил известен само с няколко изсечени от него монети. Освен това споменаването на Ройгос и особеностите в изписването на буквите дава възможност да се датират фреските около средата на III в. пр. Хр. Тракийската гробница при село Александрово, Хасковско, разположена само на 80 км южно от Казанлък, бе открита през 2000 г. от екипа на големия наш археолог Георги Китов. Три години по-късно срещу входа на централното помещение бе намерен миниатюрен графит с надпис „Кодзимасес хрестос“ (ΚΟΖΙΜΑCΗC ΧΡΗCTOC) и изрисуван ляв профил на млад или младолик безбрад мъж с къдрава коса. Тъй като тракийското име Кодзимасес е изключително рядко, още повече в художествен контекст, явно става въпрос за един и същ творец. А прилагателното „хрестос“ може да се преведе като „добър“, „талантлив“ или „умел“.

Сравнение между предполагаемия автопортрет на Кодзимасес и фреската на конника-ловец на елен от Александровската гробница. Снимка: Константин Бошнаков/Фейсбук

Някои изследователи смятат, че графитът е издраскан години след изографисването на Александровската гробница и може би няма нищо с художника. Проф. Бошнаков обаче изтъква, че ухото на изобразения млад мъж е с форма, напомняща незавършен „знак за безкрайност“ или „осмица“. Същата особеност има и фреската на конника-ловец на елен, което доказва, че зографът е и автор на графита. Според проф. Бошнаков, като млад художник Кодзимасес е участвал в създаването на стенописите на Александровската гробница (по-специално му е поверен долният фриз с пируващите), а едно-две десетилетия по-късно, след като развил таланта си, е изографисал цялата Казанлъшка гробница. Това се потвърждава и от сходствата във формата на буквите от двата обекта, характерни за периода около 270–250 г. пр. Хр.

Според френския учен от румънски произход Дан Дана, името Кодзимасес се среща на две места в Източна Македония (Беломорска Тракия – В. Д.), с малко по-различно изписване: Κοσουμασης в Калиндия, източно от Солун, и Κοζειμασης в Газорос, източно от Сяр. Имената с първа част κοζι- са типични за региона, твърди изследователят. Поради това Дана предполага, че Кодзимасес произхожда от Източна Македония и заедно със своя екип е пренесъл своето ноу-хау в архитектурата, фреските и изписването на текстове във вътрешна Тракия.

Проф. Бошнаков заключава, че Кодзимасес е най-ранният монументален живописец на европейския континент, документиран с автограф (а, бих добавил, и с автопортрет – В. Д.) върху оригиналната си творба. Подобна практика не е била необичайна в далечното минало. Плиний Стари и Плутарх свидетелстват, че концепцията за автопортрет е съществувала по онова време, но великите майстори често са „скривали“ своите образи в големи композиции. Тъй като оригиналите са изгубени, за техните автопортрети научаваме единствено от римски текстове и късни мозайки. Такъв е случаят с древногръцкия архитект и скулптор от VI в. пр. Хр. Теодор от Самос. Плиний Стари описва негов невероятен автопортрет от бронз. Скулптурата е била забележителна с прецизността си – в едната си ръка фигурата е държала пила, а в другата – миниатюрна колесница с четири коня, толкова малка, че муха е можела да я покрие с крилата си. Древногръцкият скулптор Фидий, живял през V в. пр. Хр., пък ни е дал най-известният пример за скрит автопортрет в древността. Върху щита на величествената статуя на Атина Партенос, той извайва сцената „Битката на амазонките“. Плутарх пише, че сред персонажите Фидий е изобразил себе си като плешив старец, вдигнал камък с две ръце, заедно с портрет на Перикъл.

Плиний Стари споменава и художничката Ия от Кизик, която е работила в Рим по време на късната елинистическа епоха. Тя останала неомъжена, рисувала е изключително бързо и била толкова умела, че печелела повече от мъжете си колеги. Според Плиний Стари, Ия нарисувала лика си с помощта на огледало, което се счита за едно от най-ранните писмени доказателства за класически кавалетен автопортрет.

При всички случаи обаче, няма запазен физически автопортрет от нито един известен древногръцки или елинистически художник, тъй като кавалетната живопис от тази епоха е напълно изчезнала. Това означава, че рисунката в Александровската гробница, дело на Кодзимасес, е единствената подобна творба, съхранена до наши дни.

Текст: Владимир Дворецки

Източник: evropaworld.eu