Режисьор и интерпетатор с международно признание заради уникалния му сценичен език, Еврипидис Ласкаридис се занимава, както на ниво проучване, така и като авторско творчество с понятия като метаморфозата и смешното. Основател и вдъхновител на трупата OSMOSIS, още от 2009 г., той е представял редица свои спектакли, пътували на десетки фестивали по цял свят, като Biennale de la danse в Лион, в Palais de Tokyo (в Париж), на Barbican Pit (Лондон), в Public Theater (Ню Йорк).

На 29 и 30 юли в малкия театър в селището Палия (Археа) Епидаврос са състоя премиерата на очаквания спектакъл „Турне“ на утвърдения пърформър и режисьор Еврипидис Ласкаридис и неговата трупа OSMOSIS. Става дума за нова негова трагикомедия под звездното небе на сцената на открито, където всеки петък и събота от юни насам се играят спектакли, успоредно с тези на голямата сцена в Античния театър в Епидавър, намиращ се на 13 км. от селището Палиа Епидаврос.

“Турне“ на Еврипидис Ласкаридис отдава почит, но с чувство за хумор, към театралното наследство на Гърция. В новия си спектакъл талантливият пърформър за пръв път включва словото в артистичния си арсенал, коментирайки театралното наследство на Гърция и скандалните разкрития, разтърсили напоследък гръцките театрални среди и обществото като цяло за злоупотреба със служебно положение и сексуална принуда над учащи се и подчинени от страна на режисьори, разполагащи с власт и разпореждащи се своеволно с актьорския „материал“.

В „Турне“ Ласкаридис представя аспекти от перипетиите на театралното изкуство, а оттам – и на съвременната гръцка идентичност. „Един поглед върху причудливите истории, които разказваме за себе си и за древността в амфитеатъра, посветен на бог Дионис. Едновременно с това спектакълът навлиза в личната митология на твореца, изтръгвайки спомени, образи и емоции, съпътстващи летните театрални турнета.

“В Художествения театър на Каролос Кун се научих как да интерпретирам летните театри на открито. Наблюдавайки иззад кулисите, усвоих неписаните правила на лятното турне. Тези на и около сцената. Античната трагедия и комедия не представляват само корпус от текстове, а и порива на танца, интонацията на главните действащи лица, ритъма на музикантите, которните и камъшитеният декор. Заедно с първите крайбрежни любови, открих трагическото „величие“ и различни „свещени чудовища“. Междувременно от самото начало Ласкаридис е привлечен от майсторското градиране при поднасянето на надгробни ридания и оплаквачески  монолози, в трагичен регистър, но поръсени с дебелашки шеги. „Бях изумен с каква лекота се спуска “deus ex machina”.

Миналото лято бе знаменателно за твореца. Тогава той представи много неща за пръв път – нов негов спектакъл за пръв път на епидавърска сцена, първа премиера в театър на открито и първо включване в него на слово в проза, неизменно в стилистиката на неговия особен артистично-творчески „диалект“.

Спектакълът му “Еврипид на Еврипид“ „не се бе срещал дотогава с публиката – но беше писано той да съвпадне с миналогодишните пожари и представлението беше отменено. Един ден той може отново да реши, че има смисъл да представи пред публиката тази своя идея. При всички положения, материалът от миналогодишния неигран негов спектакъл, видоизменен – някои от сътрудниците му са сменени – и той бе доразвит в „Турне“, което най-после тази година е поставено на сцената в малкия Епидавър. В продължеине на час и половина арголидският театър бе разтърсван от залпове смях. Сред публиката, предимно млади хора, сред тях и чужденци, имаше и немалко актьори, „разчитащи“ безпогрешно по-дълбокия подтекст на спектакъла. Хуморът, усещането за буфонада, усетът към смешното, които отличават Ласкаридис, са толкова уникални и автентични, познати от предишни негови спектакли, тук те придобиват още по-внушителни измерения, съизмерими с „калибъра“ на мястото, където се играе той.

За мнозина в Атина и не само, лятото е равнозначно на епидавърски фестивал– на големи театрални турнета по сцените на открито из цялата страна. Заради дръзкия му и непристоен на места език, спектакълът може да бъде обвинен като богохулен, някой да си каже „срамота е такива работи да се показват в Епидавър“. Именно затова спектакълът е от свежите новости, отвъд традиционния избор на четримата класици на античната драма  – Есхил, Софокъл, Еврипид, и Аристофан, понякога допълнени в репертоара и от комедиите на Менандър.

С няколко негови предишни спектакли, създадени с хирургическа прецизност, Ласкаридис бързо се озовава на върха на артистичния авангард – и непрекъснато е на турнета по цял свят. В товремсикя „казан“ на настоящото му сценично „Турне“ са хвърлени цялата антична гръцка книжовност, гръцкото културно наследство, такова каквото то е традиционно познато и преподавано в училищата. Неподправените идеи на този театрален особняк, weirdο, както го нарича гръцката театрална критика, съчетаващ елементи от сценичните изкуства, като театъра, танца, пърформънса, цирковото изукство, бурлеската, но и анимацията и drag queen елементи, в съвършено негова, ръчно забъркана смес, еволюирала в независимото му солово изпълнениe “Relic“ във вълнуващия дует на „Титаните“.

Ласкаридис е съумял да утвърди свой собствен артистичен почерк. Не е нужно човек да има докторска дисертация по антична драма, за да се смее на начина, по който Ласкаридис я сатиризира в неговото „Турне“. Той прави това с уважение, дързост, без следа от привидна сериозност, с видима дълбока любов към театъра като цяло. Всичко това е в неговото ДНК, в темперамента му, затова и и сатирата му е напълно „народна“, почти водевилна, предназначена за една по-широка публика.

Екраните с титри на английски и гръцки бяха друго голямо предизвикателство в спектакъла: как да предадеш на английски цялата сатирична параноичност на подобен текст, как да се пренапише същината и вътрешният смисъл на каламбурите, които привидно се разбират само от гърците?  Особено находчив е подборът на темата: спектакъл за гръцкия театър или по-правилно казано „за театрото на Гърция“, което Еврипидис след „прослужени години“ в Художествения театър на Каролос Кун, умело владее.

Еврипидис Ласкаридис не просто разиграва „смешки от кухнята“ (inside jokes) на гръцката лятна театрална индустрия, нито се опира само на пъстроцветни метаморфози, кич декори, носене на фалшиви дамски бюстове, перуки с къдрици, которни, хитони, псевдоколони и щитове – това изкуство, както и имитирането на гласове, той владее до съвършенство. Театралният критик Александрос Диакосавас пише в списание LIFO: “През спектакъла „Турне“ преминава цялото гръцко културно наследство, което носим със себе си и преподаваме в училищата: Есхил и неговата критика към властта, Софокъл и неговата архетипна Антигона, Еврипид  (античният!) и неговите театрални нововъведения, Аристофан с непрестанните му фалически закачки и… и, превъртайки лентата бързо напред на fast forward, две хилядолетия и половина по-късно, когато античната драма започва да се разгръща като продукт на масовата култура, благодарение на работата на големи режисьори и актьори,и формирането на цяла една лятна култура.

 

Здравка Михайлова, Атина