На 13 ноември изложбеното пространство на галерия ЗивасАрт в атинския квартал Маруси бе оживено от необичаен танцов спектакъл сред скулптурите на Никос Зивас, собственик на галерията. Три млади жени се движеха с меко приплъзване, в ритъма на съвременен танц-импровизация, сред скулптурните творби от експозицията на Зивас с надслов „Гравитационни полета“.

Под звуците на „Музика на небесните сфери“, продукция на NASA, Иро Гавриатопулу, Мина Дали и Исидора Фрейзър, трупата за съвременен танц Tasi Dance, прокарваха траектория сякаш между небесни тела – между металните конструкции с махала, глинените делви, каменните кладенци и др., които населяват последната творческа инвенция на скулптора. Трите млади жени се запознават, докато следват в Академията за професионален танц на хореографката Маро Мармарину. За пръв път работят заедно през 2019 година за поставянето на спектакъла Corp(u)s по идея и хореография на Иро Гавриатопулу. “Трите грации“ на гравитационните полета се срещат отново през май 2022 г., когато представят пред публика произведението PikCok в рамката на DareDanceFestival. Оттогава преподават, танцуват и се занимават заедно с хореографски постановки в Атина.

На събитието, което бележи приключването на изложбата, публиката имаше възможност да види и новите, с по-малък размер скулптурни композиции на Никос Зивас, допълнени към експонираните на първоначално откритата на 5 октомври в ZivasArt gallery негова изложба.

В тези скулптурни инсталации Никос Зивас използва предмети от прединдустриалната технология, както и архитектурни фрагменти, каменни отломки (характерни за неговия по-общ почерк като скулптор), които се съчетават и вписват органично в  геометрични конструкции, изработени от съвременни материали – метал, най-вече желязо. Формите на конкретните стари предмети дават насоченост на композиционния процес, разкривайки универсалната и по-абстрактна тяхна форма, след като те вече са изгубили утилитарната си употреба.

По такъв начин сфери и цилиндри (хромелни камъни, каменни и железни топузи, ниски мраморни колони, изработени от камък земеделски сечива) като махала са аранжирани или „прицелени“ над отверстията и вдлъбнатините на каменни и мраморни „хавани“, курни, гърла на кладенци, керамични делви и пр. Композициите препращат към естествени форми, предразполагат към съотнасяне с физически сили като гравитация, движение на масата, гравитационни и магнетични полета, космически черни дупки, и всичко това е вписано в основни архетипни геометрични форми като, например, Пирамида или Конус. Обхватът и големината на скулптурите зависят от размера, величината и динамиката на формите на тези старинни предмети.

Изложбата на Никос Зивас е съпроводена от серия негови рисунки с малък размер (9 x 9 см) с въглен и молив, на аналогична тематика, които допринасят за въздействието на инсталацията. Съчетани и вписани в една съвременна композиция, тези предмети, излезли от всекидневна употреба, както и настъпилата с времето мекота на ръчната изработка, независимо от твърдостта на използвания материал, разкриват умението и вкуса на старите майстори.

Никос Зивас е следвал във Висшата академия за изящни изкуства в Атина (АСКТ) в периода 1981 – 1985 в класовете на известния художник Никос Кесанлис. От 1989 до 1994 г. е живял и работил в Рим, където има две индивидуални изложби с живопис и е участвал в четири колективни. След завръщането си в Гърция, се е занимавал успоредно с живопис, конструкции, инсталации и скулптура. Автор е на дванайсет индивидуални изложби, участвал е и в четири колективни – живопис и скулптура. От 2014 г. ръководи пространството за култура Zivasart Gallery, където под негово кураторство се организират експозиции с живопис, скулптура, културни прояви, концерти, представяния на книги и др. Негови произведения се намират в частни сбирки и публични пространства. Някои творби от неговите  индивидуални изложби са показвани в галерия “Tabula Rasa”(Рим,1992), в галерия “Ombre Rosse”, (Рим 1993),„Вярно ли е, че камъкът говори?“ (Национален изследователски институт, Атина, май-юни 2006) и др.

Освен това, Никос Зивас е куратор на семейната сбирка със сполии от новогръцка архитектура, датиращи от периода 1830-1930 г., в която има декоративни капители, колони, старинни огради, решетки, скари от ковано желязо, дърворезбовани фрагменти и др. Терминът идва от латинската дума spolia, обозначаваща камъни, използвани при строеж, с повторна и последваща употреба за нови конструкции или с декоративно предназначение, със скулптурна цели като вграждане на материал в по-нови паметници. Практиката вече дялан, скулптиран камък или мраморни отломки да бъдат използвани за повторна употреба представлява особен интерес за историци, археолози и архитектурни историци. При нея надгробни плочи, паметници и архитектурни фрагменти от античността могат да бъдат открити вградени в постройки, създадени столетия по-късно. В сполиите се влага апотропеичeн и духовeн смисъл. Върху мрамори или камъни от антични езически храмове са издълбавани кръстове и други християнски символи и съществува хипотеза, че целта на това „освещаване“ е да бъдат отблъснати демоните, обитаващи в камъните от езическата древност.

 

Здравка Михайлова, Атина

 

Източник: www.evropaworld.eu