„Хубавата Елена“ в нова трактовка оживи Музикалния театър

Публикувано:
19:13ч / 02.06.2025г
Брой прочитания:
356
Брой коментари:
0

Финални аплодисменти, 27 май 2025 г.

Нова постановка на популярната опера-буфа „Хубавата Елена“, реализирана в партньорство с Националната музикална академия (НМА) „Проф. Панчо Владигеров“, разтърси с аплодисменти голямата зала на Оперетата. В премиерните спектакли на 27 и 28 май участваха 72-ма студенти от НМА. Тези представления бяха изнесени в рамките на 25-ото издание на Европейския музикален фестивал. Със спектакъла бяха отбелязани и 60 години от основаването на Учебния музикален театър на НМА.

За последен път „Хубавата Елена“ бе поставена на сцената на Националния музикален театър преди десет години. Тази опера-буфа или комична опера, създадена от композитора Жак Офенбах и либретистите Анри Мейак и Лудовик Халеви през 1864 г., често е наричана оперета. Както обаче се уверихме отново на премиерата на 27 май, ариите, дуетите и хоровите изпълнения са доста трудни и представляват сериозно предизвикателство и за най-изявените оперни звезди. За чест на студентите и докторантите от НМА, те показаха забележителни певчески умения. На първо място искаме да изтъкнем изпълнителката на главната роля на 27 май – очарователната Аида Пипоян. Разкошният й глас се справяше и с най-сложните моменти от партитурата. Младата певица демонстрира и многообещаващ артистичен талант, пресъздавайки цялата палитра от емоции на Хубавата Елена.

Приятна изненада поднесе и нейният партньор – китайският тенор Менчии Пан, който се превъплъти успешно в принца на Троя Парис, преодолявайки трудностите на чуждия за него български език. За да обясни несъвършената му дикция, негов колега заяви от сцената, че той говори на неразбираем „троянски диалект“. Но Менчии Пан компенсираше фонетичните си затруднения с прекрасен плътен глас, който с лекота взимаше високите тонове. Освен атлетичен външен вид, китайският певец показа и актьорските си умения, демонстрирайки достойнството на сина на цар Приам. Той се вписваше чудесно и във вокалните ансамбли, като най-силно впечатление ни направи в сцената с трите богини, на една от които трябваше да даде златната ябълка – Атина (Кристина Петрова), Афродита (Мария Пенчева) и Хера (Мария-Тереза Карагеоргиева). Неговият колега и сънародник Куан Лу успешно се превъплъти  с чувство за хумор в образа на Ахил.

С интерес очаквахме да видим и чуем Калоян Ченов, защото сме от поколението, което помни като Цар Менелай легендарния Видин Даскалов. Младият изпълнител чудесно се справи с предизвикателството на подобно сравнение. Той съумя по свой начин да покаже и комичната, и драматичната страна в образа на мамения съпруг, който предпочита да си затваря очите пред прегрешенията на Хубавата Елена, за да остане близо до любимата си жена. Илия Игнатов и Никола Коев – Аякс I и Аякс II -предизвикаха овациите на своите състуденти с експресивната си игра. Свилен Денчев с мощния си глас бе достоен за „царя на царете“ Агамемнон. Ролята на неговия сценичен син Орест пък бе поверена на Яна Калайджиева, която с великолепното си вокално и сценично присъствие внесе свежи нотки в спектакъла.

Трябва да се отбележи, че новите елементи в постановката се дължат както на екипа от НМА начело с режисьор-постановчика проф. д-р Виолета Горчева и диригента проф. д-р Деян Павлов, така и на сценичната редакция, дело на Антонио Дачовски от състава на Музикалния театър. Сполучливо е добавен като един вид конферансие Орфей, в прекрасното изпълнение на контратенора Йордан Петев, а също и гласът на Зевс (Мартин Димитриевски). Гръмовержецът се намесва, за да вразуми главния жрец Калхас (в когото се превъплъщава самият Дачовски) и корумпираните му помощници Фили (Емилия Димитрова) и Филоком (Георги Николов). Друго нововъведение в постановката е включването на популярния „пъклен галоп“, по-известен като канкан от друга музикална творба на Офенбах – „Орфей в ада“.

Значителен бе приносът и на стожера на Оперетата Пеньо Пирозов, чиято сценография с мултимедийни елементи ни пренасяше в Древна Елада, включително и във вътрешносттта на храма на Зевс, в който се е издигала неговата статуя.

Като цяло, спектакълът бе реализиран основно от младите надежди на НМА, които доказаха огромния си творчески потенциал. Солистите и хорът са студенти бакалаври, магистри и докторанти от специалности „Класическо пеене“, „Оперета и мюзикъл“ и „Вокална педагогика“. Вихрените хетери от балета са техни колеги от специалностите „Балетна педагогика“, „Балетна режисура“ и „Българска фолклорна хореография“. А инструменталистите, които изсвириха трудната партитура за пълно 6, бяха от Академичния симфоничен оркестър на НМА.

Обобщавайки впечатленията си от тази чудесна постановка на „Хубавата Елена“, трябва да изтъкнем, че тя не само отдава почит към композитора по повод 145 г. от смъртта му, но и звучи актуално с антивоенния си патос. В тази опера-буфа Офенбах и неговите либретисти са вложили недотам прикрита критика към милитаристичните напъни на император Наполеон III и неговото обкръжение, заради което са си навлекли проблеми с цензурата. Демонстрираният в това произведение стремеж на гръцките полиси да намерят на всяка цена повод за агресивна война срещу далечна Троя, за да се ограбят нейните богатства, за съжаление звучи твърде познато и в наши дни.

Всички студенти и докторанти, които видяхме и чухме на представлението на 27 май, със сигурност имат бляскаво бъдеще. Логично е част от тях да намерят място в състава на Националния музикален театър, както и на наши и чуждестранни опери.

Гергина и Владимир Дворецки 

Повече информация за постановката и имената на целия творчески екип може да прочетете на сйта на Музикалния театър: https://musictheatre.bg/staging/  

Сродни публикации на сайта ни:

Източник: www.evropaworld.eu