Форум на тема“Индия в българското културно пространство“с участието на български писатели, издатели, преводачи, журналисти, художници, изкуствоведи се проведе на 28 март в Заседателна зала 1 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието беше посветено на 70-годишнината от обявяването на Независимостта на Индия и бе организирано от Клуб „Приятели на Индия“ и специалност „Индология“ в СУ „Св. Климент Охридски“, с подкрепата на Посолството на Индия в София.

Откривайки форума, Даниела Кънева, председател на Клуб „Приятели на Индия“, припомни, че в центъра на Делхи се намира училището „Георги С. Раковски“. То носи името на нашия възрожденец и борец за свобода не само защото Раковски е писал за древните връзки на България и Индия, а и защото за индийците той е пророк. „Важно е да се връщаме към духовните си корени“ – каза известната журналистка. Тя цитира големия преводач и поет Александър Шурбанов „Щом Индия я има, значи има надежда“ и добави, че който е отивал да покорява Индия, е оставал в нея.

В приветствието си към участниците Н. Пр. Раджеш Кумар Сачдева, посланик на страната у нас, сподели за пореден път колко силно го е развълнувало още с пристигането му това, че българите не само са чували за неговата страна, но я познават. Сред важните моменти в българо-индийските отношения през последното столетие той отбеляза посещението на Набеловия лауреат Рабиндранат Тагор в България през 1926 г., както и посещението на художника Борис Георгиев (1888-1962) в Индия, откъдето е донесъл нарисувани от него потретри на видни индийци. По наблюдения на П.Пр. Сачдева, в наши дни най-популярни от индийската култура в България са йога, аюрведа и… индийските сериали, които също се радват на голям интерес сред българите. Според индийския посланик общото между нашите народи е, че имаме древна история – Пловдив и Варанаси са много стари градове. Освен това се интересуваме и ценим едни и същи неща – например, семейството. Понастоящем 25 милиона индийци са извън родината си, но те не прекъсват връзките си със своите близки, така, както и българите, които живеят извън страната си. Приличаме си и по характер: и българи, и индийци предпочитат да мислят със сърцето, а не с главата си! – завърши с усмивка Н.Пр. Раджеш Кумар Сачдева.

При откриването на форума говори и акад. Светлин Русев. Той сподели как преди години в малък антикварен магазин в индийския щат Гоа е открил едно разпятие, на което Христос е изглеждал някак по-особен. Заинтригуван от него, той закупува и други скулптури от Гоа, които сега се намират в Национална художествена галерия „Квадрат 500“. В момента няма друг европейски музей, който да разполага с толкова богата колекция от изкуството на Гоа.

Проф. Милена Братоева, специалност „Индология“, ръководител на Катедра „Класически Изток“ в СУ „Св. Климент Охридски“, отбеляза фаста, че специалност „Индология“ съществува вече почти 35 г. в Софийския университет. В нея се изучават езиците хинди, урду и санскрит, както и историята и културата на Индия. Подготвят се компетентни специалисти.

След приветствията програмата на форума продължи в два последователни панела. Водещ на първия от тях беше чл.-кор. проф. Андрей Даниел.
Чл.-кор. проф. Аксиния Джурова се спря на проучванията на проф. Иван Дуйчев за интереса на славяните към Индия. Те са черпели знанията си от византийски източници. Византийската патриаршия е изпращала свои пратеници в Индия. През Средновековието отново чрез византийски литературни източници по нашите земи са попадали четива за далечни страни и се появяват индийски влияния. Правят се паралели между „Повест за Варлаам и Йоасаф“ и житието на Буда.
Последваха изказвания за двама български творци, намерили вдъхновение в далечната, но магнетична страна:  Николай Райнов и Борис Георгиев. Диана Райнова е била едва 7-годишна, когато е починал нейният дядо Николай Райнов, но е запазила спомена как е обичал да говори за онова, с което го е омагьосала индийската култура – за кармата, за отделянето на духа от тялото… Тя беше донесла картина на дядо си, вдъхновена от Индия, както и негово копие на картина от Ван Гог.

Д-р Пламена Рачева представи част от проучванията си за мястото на Индия в творчеството на художника Борис Георгиев. Пет години той изучава задълбочено многовековната история на страната. За него Буда е големият реформатор, защото отхвърля идеята за кармата. Георгиев се среща лично с индийски духовни водачи. От тях той цени най-много Махатма Ганди, но през 1937 г. разказва и за Джавахарлал Неру. В галерията на Борис Георгиев във Варна се намира портрет на Неру.
Във форума участваха двама съвременни български скулптори, които са имали шанса да работят в различни индийски градове – проф. Емил Попов и Иван Русев. Проф. Попов има участия четири в художествени изложби в Индия. Той разказа за включването си в изграждането на мемориала на Махатма Ганди в Мумбай. Иван Русев показа диапозитиви от работата си по храмови скулптури в Барода, Мумбай и Гвалиор.

Водещата на втория панел, проф. Вера Ганчева, прочете текст, изпратен от поета Любомир Левчев – той споделя спомен за индийската писателка и поетеса Амрита Притам, участвала по негова покана в една от Международните писателски срещи, които се провеждаха преди години в София. Проф. Ганчева разказа и лични впечатления от Индия, като открои ролята на българския културно-информационен център в Делхи, създаден през 1977 г. и ръководен успешно от Евгения Камова. За съжаление, впоследствие той беше закрит. „Сега е утопично да мислим за възстановяването му“ – отбеляза с горчивина проф. Ганчева. През 1983 г. по време на Международния панаир на книгата в Делхи тя е била на българския щанд, където е имало индийци, говорещи български език и знаещи за България.
Преводачът проф. Александър Шурбанов говори на тема „Тагор в България“. Когато през 1926 г. индийският Нобелов лауреат пристига в София гарата е пълна с посрещачи. По цялото протежение на улица „Княгиня Мария Луиза“ е пълно с народ. Очевидци го описват го като „държелив старец, с високо чело, с дълги бели коси и с дълга брада, като библейски пророк, със сладък, мелодичен глас“. По време на престоя си в София Рабиндранат Тагор изнася беседи, рецитира свои стихове. Открива прилики между българските носии и тези в родната му Бенгалия. Проф. Асен Златаров възкликва въодушевено: „София изживя два дни на духовен празник. Сърцата ни са оплодени!“ Още след като получава Нобеловата награда за литература през 1913 г. у нас се превеждат негови творби – драми, романи, поетичен сборник… През 1923-25 г. Борис Георгиев рисува негови портрети в Рим. Възможно е точно срещите с българския художник да са повлияли на Тагор да вземе решение за идването си в България. Следващият пик в преводите на творбите му у нас е през 1985 г. Тогава издателство „Народна култура“ издава негови стихове в книгата „Думи с ритъма на чечност“ в превод на Александър Шурбанов. Проф. Вера Ганчева припомни и за авторската книга на проф. Шурбанов – „Земята на живата вечност – индийски дневник“ и апелира да се преиздаде.
Поетът Георги Константинов прочете три свои стихотворения, вдъхновени от Индия.
Изказването на д-р Валентина Тодорова-Маринова „В търсене на истината: 170 години художествен превод в България от и за Индия“ Още след Сипайското въстание срещу британското господство (1857-1859 г.) цялата тогавашна преса е пълна с информации за Индия. През ХХ век освен Тагор най-продавани у нас са индийските приказки. В наши дни ги конкурират само изданията за йога. Преди години преводите са били обикновено не директно от оригинала, а от издания на други популярни европейски езици. Вече се правят преводи от хинди и от санскрит. На сайта manas.bg могат да се намерят преводи на индийски книги. Д-р Валентина Тодорова-Маринова съобщи също, че в Музея за изкуство на Азия и Африка в Трябва се намира автентичен древноиндийски манускрипт, който предстои да бъде изследван.

Другите изказвания във форума бяха на Манол Пейков – „Индийската поредица на издателство Жанет 45“, д-р Антоанета Заркова – „Непреходната мъдрост на йога и аюрведа“, д-р Мона Каушик – „Успели индийци с българско образование“.

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu