Галя Кларк е българска журналистка, преводачка и писателка, която от 9 години живее със семейството си в Норфолк, Обединеното кралство. На сайта ни има много публикации на нейни разкази, винаги посрещани с голям интерес. Този път публикуваме интервюто й с Енио Мориконе, което тя е взела през 1992 г., докато още живееше и работеше в България. Галя сподели с екипа ни, че след кончината на големия композитор известно време се е колебаела дали да ни предложи това свое интервю. Ние с радост го припомняме заедно с нейно кратко пояснение:

„Пристъпвам към писането на тези няколко реда, с дълбока почит към паметта на Енио Мориконе, който почина на 6 юли тази година на 91 години. Имах невероятния шанс да го интервюирам през пролетта на 1992 г. Аз, тогава млада репортерка към младия вестник „България”, успях да задам няколко въпроса на световно известния композитор със съдействието на българския композитор Виктор Чучков, който бе негов приятел. Интервюто бе в зала „България” – там се провеждаше репетиция на симфоничния ни оркестър по класическа творба на Мориконе, която той искаше да представи пред българска публика. Вестникът публикува интервюто ми на 10 април, в 40-ия си брой.

Нямах фотограф, нито фотоапарат и не успях да заснема легендарния композитор. Тогава нямаше мобилни телефони, а компютрите бяха рядкост, репортерите в редакцията пишехме на пишещи машини – само при главния редактор имаше компютър. Изобщо не ми мина през ум да помоля Енио Мориконе за личен автограф. Поисках автограф за вестника. Получих го, с посвещение на читателите на в. „България”. Вестникът бе всекидневник, национален, независим. Уви, издържа финансово едва шест месеца. Допускам, че интервюто ми е едно от малкото, взети по времето на това посещение на бележития композитор в страната ни. От епохата преди интернет, много малко материали от печата са публикувани в световната мрежа. Благодаря на фондация „Европа и светът”,  че даде карт бланш за препечатването му.“

Галя Кларк

Енио Мориконе пред в. „България“:

Не мога да се оплача от съдбата

Известен главно с филмовата си музика, той признава, че е малко романтичен

• Маестро Мориконе, с оптимизъм ли гледате на света?
• Понякога съм оптимист, понякога съм песимист, в зависимост от моментите, в които се намирам.
• Бихте би се самоопределил като романтик?
• Да, мисля, че съм малко романтичен, въпреки че презирам романтизма на другите.
• Как си представяте музиката на двадесет и първи век?
• Според мен вече съществуват предпоставки за тази музика, защото оставащите осем години до 2000 година не са много време и не би могла да стане някаква революция. Голямата революция стана през 50-те години, когато станаха големите промени в музиката. Музиката ще бъде компютризирана, с нови ефекти.
• Обичате ли да слушате джаз?
• Обичам зжаза. Не че го предпочитам най-много, но ме интересува и го обичам.
• Какво е отношението ви към музиката на Жан Мишел Жар и Вангелис?
• Синтезаторната музика на Жар не я познавам. Електронната музика с електроакустични инструменти на Вангелис не ме кара да подлудявам. Слушам я, въпреки че тя не пробужда кой знае какви внушения. Но той е добър с използването на тези инструменти и с ефекти успява да направи това, което иска да получи, едно добро изпълнение. Тази музика е нещо като хибрид.
• Чувствате ли се политически ангажиран?
• В музикален смисъл съвсем не. Разбира се, имам си собствена политическа идея, но тя въобще няма нищо общо с музиката. Музиката не е поставена нито от едната, нито от другата страна.
• Дразните ли се от факта, че филмовата ви музика е много по-популярна от симфоничното ви творчество?
• Филмовата музика ми даде много важни неща: близостта с оркестъра, бързината на писане и на изпълнение, да се правят бързи експерименти, известността. Това, че станах много познат, отвори път и на другата музика. Може би съдбата ми беше такава, не мога да се оплача от това.

Интервюто взе Галя Кирилова

Източник: www.evropaworld.eu