Френски институт в България, Столична община и Софийска градска художествена галерия в партньорство с Център „Помпиду“ представят за първи път извън Франция 75-те кадъра от изложбата ИЗГНАНИЯ на Йозеф Куделка. Документалното око на Пражката пролет пристига специално за нейното откриване в София.

Повече от четири десетилетия, Йозеф Куделка, странстващ и независим фотограф, създава проницателно и въздействащо изкуство, отдадено на човека и неговата среда.  Темите, които са обект на неговото творчество и биват проследени в изложбата са: изгнаничество, номадство, политически и социални конфликти, природата,  променена от човешката дейност и др. Изложените знакови творби от 60-те, 70-те, 80-те и 90-те години разкриват дълбоко хуманния характер на неговото творчество.

След множество странствания из Европа Йозеф Куделка получава френско гражданство през 1987 г. и в знак на благодарност към Франция, той дарява 75-те фотографии от серията „Изгнания“ на Център „Помпиду“ – Национален музей за модерно изкуство/Център за промишлен дизайн. Именно тази ключова за неговото творчество серия от творби представлява настоящата експозиция.

Рискувал живота си за да заснеме съветското нашествие в Чехословакия през 1968 г., творец без гражданство, странствал из Европа от 1970 г. до 1987 г., оставил ни убедителни фотодокументи за  генезиса и страховете на Европа, той е сред най-видните артисти засвидетелствали, че Eвропейският проект е донесъл мир и просперитет.

Йозеф Куделка няма постоянно местожителство и продължава дейността си в Западна Европа, като следва маршрутите на провежданите ежегодно цигански събори, църковни празници и фолклорни фестивали. Самия той живее като скитник и странства, без  контакти с родината си.

Неговото творчество представлява връзка между художествената фотография и фотожурналистиката и илюстрира поетично един живот на скитничество от Ирландия до Италия, от Испания до Полша. Чрез снимките на изоставени или разпилени предмети, образи на бездомни животни и самотни хора, творчеството му поставя въпроса за границите и идентичностите. Той хвърля нова светлина върху  предизвикателствата и страховете на съвременното европейско общество.

Изложбата „Йозеф Куделка: Изгнания“ се организира с подкрепата на: Магнум Фото, Експресбанк, Висше франкофонско училище за администрация и управление и Международна организация на Франкофонията. ИЗГНАНИЯ е в програмата на фестивала Фотофабрика.

Изложбата ще продължи от 07.05 до 09.06.2019

Откриване: 07.05.2019, 18:00

В присъствието на Йозеф Куделка

Информацията може да прочетете на френски език в рубриката Francophonie на сайта ни.

“       “        “

Йозеф Куделка: „Максималното, това е, което винаги ме интересуваше“

Бележки от интервюта на Куделка 1990 – 2001 г.

Началото:  Йозеф Куделка е роден през 1938 г. в Моравия. За пръв път се заглежда във фотографии на около 12 години, когато доставчикът за хляб в неговото село, показва на баща му снимки на провинцията. Малко след това се сдобива и с първата си камера, която пази и до днес. Спечелил парите за нея като берял диви ягоди, които продавал в близкия град.

Следва инженерна специалност в Чешкия технически университет в Прага. Завършва с диплома по авиационно инженерство през 1961 г., когато се състои и първата му фотографска изложба. Работи като авиоинженер няколко години, но паралелно с това снима, в началото основно театрални проекти. Започва да работи за месечното списание „Театър“ и за различни трупи.

През 1962 г. отбива военната си служба в Братислава и започва да снима основно роми. „Не знам точно какво ме накара да започна да снимам цигани, но със сигурност знам, че след като започнах, не можех да спра – въпреки че понякога ми се искаше. Снимането в циганските селища не винаги беше лесно. Но музиката ме накара да започвам отново и отново. Мисля, че интересът ми към фолклорната музика ми помогна да снимам. Докато посещавах техните селища, често правех записи на цигански песни. Циганите са добри психолози: вероятно са разбрали, че ако харесвам песните им, то трябва да съм харесал нещо повече„, разказва Куделка.

Съветската инвазия в Чехословакия: През август 1968 г. снима инвазията на военните сили на Варшавския договор в Прага. Снима без да проявява филмите, защото е нямало време за това. По-късно обработва кадрите и някои от снимките му стигат до Вацлав Хавел, който предлага да ги изнесе в Америка, където е бил поканен от Артър Милър, но това пътуване не се осъществява. Все пак няколко кадъра са изнесени от страната от Евгений Остроф, куратор на фотографския отдел в институт „Смитсониън“, който е на посещение в Прага по това време. В Ню Йорк той ги показва на фотографа Елиът Еруит, който тогава е президент на фотографската агенция „Магнум“.  Агенцият контролира отпечатването на снимките и тяхното разпространение по целия свят.  Публикувани са без името на Куделка във водещи списания в много страни, за да се отбележи първата годишнина от руската инвазия през август 1969 г. Тогава Йозеф Куделка, без да знае получава наградата „Златен медал на Робърт Капа“, давана ежегодно от Международния пресклуб на Америка за изключителни фотографии. Призът е присъден на „анонимен чешки фотограф“.

„Това, което се случваше в Чехословакия, засягаше пряко живота ми. Това беше моята страна. Именно това беше разликата между мен и други фотографи, които дойдоха от чужбина. Направих тези снимки за себе си, а не за списание. Бяха публикувани съвсем случайно. Не бях репортер. Никога не бях снимал нещо, което бихте нарекли „новини“. Изведнъж за първи път в живота си се сблъсках с подобна ситуация. Реагирах на това. Знаех, че е важно да снимам, затова снимах“ , така Куделка коментира успеха си.

За самата инвазия разказва следното: „ Когато дойдоха руснаците, хората забравиха кой кой е. Не беше важно кой е комунист и кой не е, или кой е млад и кой е стар или каква е професията му. Единственото нещо, което беше важно, беше, че една нощ чужда армия е нахлула в страната ни и всички бяха против това. Беше време, когато се случваха чудеса. Когато всички бяха добри един към друг. Хората се държаха така, както никога преди. Аз също. Усетих, че всичко, което може да се случи в живота ми, се случва през тези седем дни“.

След Чехословакия: Йозеф Куделка вижда за пръв път свои публикувани снимки през август 1969 г. Разказва, че се чувства, защото не може да каже, че ги е правил той. Напуска Чехословакия през май 1970 с разрешение за престой в чужбина за 80 дни, след като е получил предложение за стипендия от Магнум да снима цигани в Западна Европа. Започва пътешествието си от южната част на Франция, после отива в Англия и Ирландия. На минаване през Париж отива в офиса на Магнум, където го съветват да не се връща в Прага, защото чешката полиция лесно може да разбере, че той е автор на прословутите снимки. За да се избегнат репресии срещу семейството му снимките продължават да се разпространяват анонимно. Едва след смърта на баща си Куделка признава, че са негови. Прави го по повод първата си голяма изложба в Лондон през 1984 г.  В Чехословакия снимките са  публикувани за първи път 22 години след като са направени, в специална притурка към седмичника Респект, през август 1990 г.

Куделка разказва, че в продължение на 15 години не е работил за никого, не е приемал задача за пари. Снимал за себе си, живеел на минимума. „Не ми трябваше много: добър спален чувал и дрехи – един чифт обувки, два чифта чорапи и един панталон за една година. Едно сако и две ризи ми стигаха за три години. С парите, които имах в Магнум от публикуването на снимките на нахлуването от 1968 г. – които на повечето хора биха стигнали за няколко месеца – аз успях да живея няколко години“, си спомня фотографът.  Живеел на различни места, нямал апартамент, опитвал се да не притежава нищо. Най-голямата му нужда била да пътува, за да снима.

„Не исках да имам желание да се върна някъде. Исках да знам, че никъде нищо не ме чака, че мястото, където трябваше да бъда, беше там, където бях в този момент, и че когато нямаше какво повече да снимам там, беше време да да отида на друго място. Знаех, че нямам нужда от много за да функционирам – малко храна и добър нощен сън.“, споделя Куделка. Основната му база бил офисът на Магнум в Париж, където получавал писмата си, правел официални срещи и нощувал, когато минавал през града. През 1987 г, след седемнадесет години без гражданство Йозеф Куделка получава френски паспорт.

Книги и изложби: Първата му фотографска книга „Циганите: краят на пътуването“ – представя серия от кадри на ромите от Прага. Издадена е от Робърт Делпир в Париж и от издателство Аperture в Ню Йорк през 1975г. Оттогава до днес Куделка има публикувани над 12 книги, като една от последните е „Инвазията в Прага 68“ от 2008 г.

Първата му изложба след като напуска Чехословакия е реализиран в Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк през 1975 г. с фотографии направени след като напуска страната.  През 1977 г. изображенията от „Циганите: краят на пътуването“ са представени в рамките на първата му европейска изложба в галерия Делпир, Париж.

Първите панорамни снимки на Куделка датират от 1958г., но започва систематично да се занима в пейзажи от 1986г. Тогава френското правителство възлага на група фотографи, сред които е Куделка, заснемането на селските региони в страната. Пред красивата френска провинция, Куделка предпочита гледките на Лотарингия – земя видоизменена от преструктурирането на индустрията. През 1994г. издава книгата „Черен триъгълник“ последвана от едноименна изложба посветена на опустошенията на Северна Бохемия причинени от въгледобивната индустрия. Намира опустошените пейзажи за трагични, но и красиви. В тях проличава борбата за оцеляване.

Промените в Източна Европа, Куделка определя като огромни и много бързи. Опитва да снима това, което е останало. Привлечен е от вечното си желание да снима това, което скоро няма да съществува. Винаги се е интересувал от това, което може да прави най-добре : изоставя инженерното проектанство на самолети, за да продължи с фотография. Описан от някои като амбициозен или егоист, Куделка заявява, че всеки има право да мисли каквото пожелае, но че той самият познава много добре себе си. Снимките му са преди всичко за собствено му удовлетворение.

Източник: Френски институт в България