Специалност „Скандинавистика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ отбеляза своята 30-годишнина с двудневна международна научна конференция (17-18 ноември) и великолепен концерт в Национална галерия Двореца вечерта на 17 ноември т.г. Под надслов „Сън ли всичко бе…“ прекрасният сопран Ина Кънчева с акомпанимент на пиано на виртуозната Зорница Гетова изпълниха песни на композитори от Скандинавския Север.

От името на посланиците на скандинавските страни приветствие преди концерта поднесе Н.Пр. г-жа Сири Беате Бери, посланик на Норвегия за България със седалище в Букурещ. В залата бяха посланиците на Швеция, Финландия и Дания: Н.Пр. г-жа Катарина Рангнит, г-жа Кристина Кувая-Ксантопулос, Н.Пр. г-н Йес Брогорд Нилсен.

Поздравление към гостите поднесе и проф. д-р Гергана Петкова, зам.-декан на Факултета по класически и нови филологии. Тя припомни заслугите за създаването на специалност  „Скандинавистика“ на проф. Борис Парашкивов и проф. Вера Ганчева, отдавайки почит към тяхната памет.

Водещ на събитието беше Северин Вясилев, завършил тази специалност и посвещаващ голяма част от времето си на музиката. Неговата фондация „Аркитети музикали“ беше съорганизатор на концерта.

Програмата включваше произведения от епохата на Романтизма до наши дни. Може да се запознаете с нея от приложените снимки.

В България са популярни произведенията на норвежкия композитор Едвард Григ (1843-1907) и на финландския Ян Сибелиус (1865-1957). Датчанинът Карл Нилсен (1865-1931) е известен предимно със симфониите и инструменталните си концерти. Този път имахме възможност да чуем и две негови песни. Шведското вокално творчество беше представено от Вилхелм Стенхамар (1871-1927), творил във всички жанрове, и  Карл Леополд Шоберг (1861-1900), чиято песен „Тоновете“ е особено популярна, както и тази на техния сънародник Хюго Алвен (1872-1960) „Вземи сърцето ми тогава…“, написана по текст на датската поетеса Тоуе Дитлеусен (1917-1976). С голям интерес изслушахме творбите на двамата непознати за нас исландски композитори Ахтли Хеймир Свейнсон (1938-2019) и Йоун Аусгейрсон (р.1928).

Цялата информация за композиторите, която цитираме тук, е от листовката с програмата, старателно и прецизно подготвена от д-р Иван Тенев и Северин Василев.

Когато човек мисли за песните от Севера, първоначалното очакване е в тях да преобладават меланхоличните или драматични нотки, в съзвучие със суровата природа в тази част на Европа. До голяма степен концертът в Двореца оправда тези очаквания. Изненадахме се обаче от игривото, хумористично звучене на произнведенията от финландския композитор Ралф Готони (р. 1946 г.). Но защо да се изненадваме, когато финландците неведнъж са доказвали, че имат забележително чувство за хумор, съчетано с житейска мъдрост. Нима не сме се заливали от смях на романите от Арто Паасилина и Марти Ларни, които същевременно ни карат да се замислим над най-сериозните житейски проблеми!

Забалежително беше как сопранът Ина Кънчева с лекота преминаваше през богатата палитра от вокални предизвикателства и емоционални нюанси. Красивият й глас с изключително широк диапазон се допълваше от артистичния й талант, чрез който тя предаваше еднакво въздействащо и трагичните, и хумористичните моменти в различните песни. пСъщата артистичност демонстрира и пианистката Зорница Гетова, която й акомпанираше в съвършен синхрон. Двете са невероятен тандем!

След бурните аплодисменти на финала Ина Кънчева разказа накратко за изявите си на сцените във Финландия и Дания и за хубавото чувство, което изпитва към северните страни, след което изпълни на бис песен от мюзикъла „Кралят на контрабандистите“ (Smuggler King, 1976) от финландско-шведския композитор Ласе Мортенсон по стихове на Ларс Хулден. Заглавието на песента на фински е Aamu-usva, а на шведски – Morgondimma, което на български означава „Сутрешна мъгла“.

Гергина и Владимир Дворецки

Още снимки от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu