Светогорският манастир „Св. Павел“, откъдето лорд Кързън (на снимката вдясно) получил Четвероевангелието на цар Иван Александър (на снимката вляво) Снимки: Британска библиотека, Уикипедия Колаж: Владимир Дворецки

Тази година се навършват 670 години от създаването на забележителния паметник на нашата средновековна писменост, известен като Четвероевангелие на цар Иван Александър. Този богато украсен ръкопис е известен и като Кързъновото, или Лондонското евангелие – на името на британския пътешественик, дипломат и писател лорд Робърт Кързън, който го открил в библиотеката на атонския манастир „Св. Павел“ и го отнесъл в Лондон. Как точно е станало това, е спорен въпрос. Интересното е, че Кързън е издирил и закарал на Острова още много древни ръкописи от Светите земи и Гърция. Той е описал част от перипетиите по придобиването на тези безценни находки, включително и царското Четвероевангелие, в своята мемоарна книга „Посещения на манастирите в Леванта“ (чието първо издание е от1849 г.). Тези дни обаче ми попадна негова статия, препечатана от новозеландски вестник от онова време, в която лорд Кързън разказва как е получил от български монаси богато украсени ръкописи в замяна на табуретки. Това е неизвестен епизод, който не е влязъл в текста на мемоарната му книга.

Въпросната статия, озаглавена „Манастирски библиотеки“, е публикувана в брой 431 от 19 септември 1849 г. на в. „Ню Зийланд спектайтър енд Кукс Стрейт гардиън“, който е сканиран и е достъпен от сайта на Националната библиотека на Нова Зеландия чрез електронната услуга „Papers Past“. Тя е поместена под рубриката „Разни“, и представлява сбор от любопитни откъси от материали от британския печат. Не е ясен източникът на „Манастирски библиотеки“, статията е подписана само с името на автора – „Достопочтеният (тъй като е бивш депутат – б. а.) Р. Кързън“. В началото лордът се спира на състоянието на манастирските библиотеки, които е посетил при пътуванията си из Светите земи и Балканите. Той изтъква, че в много от тези манастири ръкописните книги се радват на висока почит и не могат да бъдат купени, но в други те са занемарени и загниват, а в трети се подлагат на унизителна употреба. Като пример за последното Кързън споменава „голям български манастир северно от град Кавала“. „Чуждестранен търсач на книги“ (очевидно самият лорд – б. а.), чиито надежди били подхранени от слухове, бил уведомен от игумена, че там нямало никаква библиотека. Монасите разполагали само с литургийни и църковни книги, и нямали никакви антики. Бедният човек, който се друсал на седлого в продължение на много дни по разбитите пътища, видял как мечтата му изчезва като съновидение. Игуменът поканил госта да влезе в черквата, където се водело почти непрекъснато богослужение. Там той видял две редици дългобради отци, които почти всяка минута провъзгласяли „Кирие елейсон, Христе елейсон“, както изисква ритуалът в православната църква. Монасите били боси и, за да запазят краката си от влагата по мраморния под, стояли върху големи томове. Когато пътешественикът огледал тези дебели книги, установил, че те имат огромна стойност. Една от тях била изписана с букви от унциален шрифт, а други били украсени с древни илюстрации. На госта му било позволено да отнесе тези книти в замяна на няколко табуретки или възглавнички, които той подарил на старите монаси. Тези дарове били покрити с кече (плъст), и били много по-удобни за обитателите на манастира от ръкописните книги, тъй като подвързиите на много от тези антики били украсени с топчета и глави на пирони, които убивали пръстите на краката на монасите при многочасовото стоене. Кързън добавя, че долните части на тези ръкописи били увредени от влагата, която съсипала пергаментовите листове. В статията не се уточнява какви са били тези древни книги, които пътешественикът отнесъл в Англия. Не е назован и манастирът край Кавала, но има вероятност това да е древната обител „Св. Богородица Икосифиниса“, известна също като Кушнишкият манастир, макар той да е на северозапад от Кавала. Както отбелязва българският географ Васил Кънчов след посещението си в този район в края на 19-и век, този манастир е бил един от центровете на елинизма в Източна Македония, допринасящ активно за погърчването на местните българи.

Кушнишкият манастир Снимка: Уикипедия

Ако начинът за придобиване на ценни древни ръкописи от манастира край Кавала, описан от лорд Кързън в статията му, изглежда доста странен, същото може да се каже и за начина, по който той е придобил Четвероевангелието на цар Иван Александър и още две старобългарски ръкописни книги от светогорския манастир „Св. Павел“. Според разказа му за този епизод, публикуван в „Посещения на манастирите в Леванта“, игуменът на „Св. Павел“ сам му подарил реликвите, тъй като тези стари книги не им вършели никаква работа. Монасите дори отказали лорда да им плати ръкописите и от благодарност той сам оставил известна сума за манастира. Друг британски пътешественик – Робърт Милнър-Галънд, цитиран от българския изследовател Веселин Асенов в сайта https://bulgarianhistory.org, определя придобиването на Евангелието от лорда като  „безсрамна кражба“. Все пак, трябва да се отбележи, че ако Кързън не бе отнесъл нашите реликви от „Св. Павел“, те вероятно щяха да изгорят при пожара, опустошил манастирската библиотека през 1905 г.

В „Посещения на манастирите в Леванта“ лордът споменава, че е открил старобългарски ръкописи и на други места, основно в светогорските манастири. Той има обаче и още по-изненадващи находки. Така например в библиотеката на манастира „Св. Сава“ във Витлеем Кързън намерил сред хилядата ръкописи, повечето от които били от 12-и век, и един на български или сръбски, изписан с унциален шрифт. Лордът попаднал на наша реликва и при посещението си в трудно достъпния Варлаамски манастир в Метеора. Сред близо двестате ръкописа имало и един на български с размери на фолио. Кързън, естествено, не можел да го прочете, но разбрал, че това не е копие от Евангелието, а по всяка вероятност е историческа книга. За негово съжаление, монасите отказали да му продадат ценния артефакт.

Колекцията от древни ръкописи на лорд Кързън (известен още като барон Зауч) в наши дни се намира в Британската библиотека. За съжаление, след като сайтът й пострада от злонамерени хакери, тази колекция не е достъпна онлайн. Изследователите обаче могат да я проучат при посещение на място.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu