Марта (Марина Влади) и Пол (Анри Гарсен) в сцена от „Българската нощ“  Снимка: MUBI

Френската актриса от руски произход Марина Влади е добре известна у нас, но предимно като съпруга на покойния съветски актьор и певец Владимир Висоцки. Оказва се обаче, че тя е изпълнявала главната женска роля във филма „Българската нощ“ от 1972 г., който за съжаление не е получил признание навремето.

Наистина е несправедливо, че първата асоциация на повечето българи при споменаването на името на Марина Влади е „Владимир Висоцки“. Тя е доста добра актриса, снимала се е в над сто филма от 1949 до 2013 г. През 1963 г. получава наградата за най-добра женска роля на кинофестивала в Кан за участието си в лентата „Съвременна история: кралицата на пчелите“ на режисьора Марко Ферери. За същата роля тя е номинирана за „Златен глобус“ през 1964 г.

Трябва обаче да се каже, че макар „Българската нощ“ да е получил доста добри отзиви от критиката, той не успял да привлече достатъчно зрители. Самата Марина Влади признава в мемоарната си книга „24 кадъра в секунда“, публикувана през 2005 г., че филмът направо се е провалил сред публиката. Тя отдава това на факта, че лентата е била прожектирана в много малко френски кина, а в Европа – само в Германия.

Афиш за филма „Българската нощ“  Снимка: UniFrance

Но нека се опитаме да разберем, защо един филм със звезден актьорски състав (освен Марина Влади, в него участват известни артисти като Шарл Ванел и Франсоа Перие) не е бил харесан от зрителите? За съжаление, „Българската нощ“ отдавна не се прожектира дори във филмотечните кина, така че не успях да го гледам. А резюметата на сюжета в специализираните сайтове са противоречиви и объркващи. Все пак става ясно, че заглавието не е (само) метафорично, и че в него наистина има „българска връзка“. Във филма се разказва за висшия чиновник Пол Тарсе, който е натоварен да преговаря с българска делегация за изграждането на завод у нас с френски инвестиции. Но големият индустриалец Боранже,, който е на ръба на фалита, е научил тайна от миналото на Пол и го изнудва с цел да получи веднага правителствена субсидия в размер на 2 милиарда стари френски франка (около 300 млн. евро). Тази психологическа драма звучи доста актуално на фона на корупционните скандали, за които често съобщава в наши дни европейската преса. Но може би навремето тази тема не е била достатъчно интересна за публиката?Трябва обаче да изтъкнем, че индустриалните връзки между България и Франция през 60-те години на 20-и век не са измислица на сценаристите Мишел Митрани (който е и режисьор на лентата) и Клод Варлен. През 1966 г. е подписан договор за сглобяване у нас на леки автомобили „Рено“. До края на десетилетието в Пловдив са направени около 4000 бройки от новите коли с марка „Булгаррено“. В началото на 1970 г. обаче производството е прекратено. Има различни версии за причината – защото сме изнасяли „Булгаррено“ на ниски цени въпреки забраната в договора или защото Съветският съюз е блокирал това начинание, за да има гарантиран пазар на своите „Москвичи“ и „Лади“….

Една реценция във в. „Монд“ от 24 април 1972 г. хвърля повече светлина върху названието на филма. Според кинокритика Жак Сиклие, с него се отдава почит на белгийския поет сюрреалист Анри Мишо (1899-1984), автор на поемата „Нощта на българите“. Точно това стихотворение, за съжаление, не е преведено на български. От оригиналния текст, който намерих в интернет, обаче става ясно, че авторът описва кошмарна сцена, разиграла се в нощен влак. Лирическият герой разказва, че във вагона забелязал група българи, които си мърморели нещо и непрекъснато се движели. Той и неговите придружители предпочели да се оправят със ситуацията, като извадили револверите си и изпозастреляли българите. „Те, общо взето, изглеждаха изненадани, но човек не бива да се доверява на българи“, се казва в поемата. Както става ясно от реценцията в „Монд“, и във филма има подобни сцени, които се разиграват в съзнанието на Пол Тарсе поради психическия натиск, на който е подложен от изнудването. В паметта му оживяват образи от детството му, които се е опитал да забрави. Става ясно, че той е български емигрант. В сънищата и фантазиите на Пол се появяват изображенията на жена му Марта (Марина Влади), сина му, младата му любовница и индустриалеца Боранже (Шарл Ванел), смесвайки се с образите на варвари, облечени в животински кожи, гонени от „Сивите“ по скалите и плажовете на далечна страна. Кинокритикът намира различни влияния в творбата на Митрани, като се почне от Фройд и се стигне до Бекет, Маргарит Дюра, Сартър, Клод Мориак, Йонеско и др. Той оценява високо художествените качества на тази лента, но се опасява, че публиката няма да ги разбере, още повече, че премиерата на филма е била забавена с две години.

Така и става – „Българската нощ“ се проваля при боксофиса и остава един вид „бележка под линия“ в историята на френското кино. Би било добре обаче този странен филм да бъде показан под една или друга форма у нас, за да можем да оценим достойнствата му. И още нещо любопитно за тази лента – в нея не играе нито един българин, но в ролята на ръководителя на българската делегация се изявява известният актьор Шарл Мило (1921-2003). Това обаче не е рожденото му име. Той всъщност се казва Велко Милоевич и е роден в хърватския град Беловар. Шарл Мило е играл в десетки филми, включително и в „Нощта на генерала“, „Ватерло“, „Френската връзка 2“ и др.  

Автор: Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu