Панчо Владигеров изпълняван в САЩ още през 1926 г.
Панчо Владигеров Снимка: Уикипедия
Клавирно произведение на Панчо Владигеров е било изпълнявано на концерт в САЩ още през 1926 г. Тогава големият наш композитор е едва 27-годишен, но вече е написал своя шедьовър – Българска рапсодия „Вардар“. Пианистката от Чикаго Кара Върсън обаче е изсвирила не рапсодията, а друго произведение на Владигеров, което е озаглавено “Emotion”. По всяка вероятност става дума за една от Десетте импресии за пиано Opus 9 (1920). Това би трябвало да е първото изпълнение на българска авторска музика в САЩ.
За поредицата от концерти на Кара Върсън пишат отзиви няколко американски вестници и списания, в това число и престижният в. „Ню Йорк таймс“. Този всекидневник отразява рецитала на пианистката в разположената до Таймс скуер зала „Еолиън хол“ с 1100 места. „Ню Йорк таймс“ изтъква, че Кара Върсън се нарича „музикален бунтар“, явно защото е включила пиеси от Бела Барток, Скрябин, Шимановски и Владигеров в програмата си. Консервативният музикален критик пише, че интерпретациите на пианистката не звучали ужасно, а просто дисонансно, „следвайки намеренията на композиторите, които сега са добре известни“. По-благосклонна е рецензията на вашингтонския в. „Ивнинг стар“. В нея се подчертава, че изпълнението на Кара Върсън пред дамите от Конгресния клуб в Ню Йорк е било добре прието, и че тя е показала особен усет за съвременните музикални произведения. На композиторите-модернисти като Дебюси, Владигеров и Скрябин била посветена заключителната част на концерта. „Ивнинг стар“ съобщава и интересни подробности за Кара Върсън. Талантливата пианистка учила в Рим при Джовани Сгамбати преди Първата световна война. Тя имала успешни турнета в Германия (където може да се е запознала с Владигеров – б. а.), Франция, Великобритания и Канада.
Афиш за турнето на Кара Върсън в САЩ през 1926 г. Снимка: eBay
Списанието „Трайангъл“ съобщава за още един любопитен детайл от концертите на Кара Върсън в САЩ, по време на които тя е изпълнявала и произведението на нашия композитор. Оказва се, че пианистката е използвала нещо, което прилича на цветомузика. По време на концертите й задната част на залата била осветявана в различни цветове в зависимост от пиесата. Така например фонът на „Градини под дъжда“ на Дебюси бил сребристозелен и върху него се виждала тъмната сянка на дърво, но в края на произведението се появявала мека розова светлина. За съжаление, в публикацията не се споменава какво е било светлинното оформление на клавирната пиеса на Владигеров.
Според справка за Кара Върсън в националния архив на Испания, авангардисткото турне на пианистката в САЩ продължило до края на 1928 г., след което тя се върнала в Париж. Тя продължила да дава концерти в родината си и в няколко европейски страни до 1945 г., след което се отдала на преподавателска работа.
Според публикации в американската преса, запазени в Библиотеката на Конгреса на САЩ, следващото изпълнение на творби на Владигеров зад Океана било в края на март 1928 г. Роденият в Германия пианист Рихард Виленс изсвирил „Страст“ от Десетте импресии и Ориенталски танц от нашия композитор по време на концерт в кметството на Ню Йорк. Същата година, но през септември цигуларят Франсис Макмилън, цитиран от „Ню Йорк таймс“, обявил, че ще допълни репертоара си за сезона с няколко нови композиции, включително и концерта във фа минор на Владигеров.
А през ноември 1928 г. дошло времето и за изпълнение на Рапсодия „Вардар“ на американска земя. Изсвирил я цигуларят Макс Розен в прочутата нюйоркска зала „Карнеги хол“. За тази „премиера“ отвъд Океана е писано и в нашата преса, но понякога се твърди, че е била още през 1925 г. „Ню Йорк таймс“ обаче публикува интересен положителен отзив за концерта, като изтъква, че Макс Розен се е появил отново пред многобройната публика, която проявила голяма сърдечност. Загрижеността на зрителите за родения в Ню Йорк талантлив цигулар се дължала на това, че той отишъл набързо в Русия, за да се присъедини към прочутия музикален клан Ауер, които след това го последвали в Америка. Програмата на Макс Розен включвала „Дяволският трилер“ на Тартини, концертът за цигулка на Глазунов, сонатата на Бах в сол минор, и негов аранжимент на „Розата се оплака“ на Роберт Франц. За финал той изсвирил „миналогодишната рапсодия на Владигеров“ (всъщност „Вардар“ е написана през 1922 г., а през март 1928 г. на Пражкия фестивал на българската музика за първи път прозвучава оркестровият й вариант – б. а.). Според музикалния критик на вестника, Розен избягвал показния стил и „магьосническата“ поза. Той свирел спокойно, като постигал широко въздействие и чувство за красота. На пианото му акомпанирал друг интерпретатор на Владигеровата музика, за който вече писах по-горе – Рихард Виленс.
Публикацията в „Ню Йорк таймс“ за премиерата на „Цар Калоян“ в Братислава. Снимка: nytimes.com
„Ню Йорк таймс“ отразява и първото изпълнение на българска опера в чужбина – постановката на „Цар Калоян“ на Владигеров в Братислава през 1937 г. Кореспондентът на вестника във Виена – музикалният критик Хърбърт Ф. Пейзър, специално пътувал два часа с влак, за да присъства на премиерата на 30 януари в братиславския Общински театър под диригентството на Карел Недбал. Пейзър изтъква с чувство за хумор, че оперите не са сред най-изявените „пера“ в износа на България. Той обаче признава, че макар „Цар Калоян“ да не постига „запомняща се оригиналност“ (според него в сюжета се съдържа мотив от библейската притча за Йосиф и Потифарката – б. а.), е „около петстотин процента по-добра от която и да било от новите (произведения), които съм чувал през последните една-две години във Виенската опера“. Според кореспондента на „Ню Йорк таймс“, най-силните моменти са в първо действие, където, макар партитурата да издава влиянието на Мусоргски, Римски-Корсаков, Бородин и други руски композитори, Владигеров е написал музика с тръпчив, стипчив вкус, която в известен смисъл напомня за богатите византийски мозайки – ту изпълнена с привкуса на гръцки църковен церемониал, ту наситена и обогатена с полуориенталския привкус на балканските народни мелодии и техните особени ритми. Критикът вижда „истинска драматична сила“ и в заключителната сцена на „Цар Калоян“.
Кореспондентът на „Ню Йорк таймс“ подчертава, че нашият композитор тогава още не е навършил 37 г., но е „нещо повече от тъмно славянско име отвъд Океана“. Той допълва, че Леополд Стоковски вече е дирижирал негови творби, и че Владигеров е композирал музика за спектакли на Макс Райнхард (в „Дойчес театър“ – б. а.). Пейзър напомня, че дотогава нашият млад творец е създал над 31 произведения – три концерта за пиано и един за цигулка, две оркестрови сюити, както и рапсодията „Вардар“, и че вече е професор в Музикалната академия в София (която днес носи неговото име – б. а.).
Пейзър припомня, че „Цар Калоян“ все още била доста нова опера, тъй като е била поставена в София само няколко месеца преди премиерата в Братислава. След това обаче й предстояли представления в Загреб и Любляна (тогава в Югославия – б. а.), а Панчо Владигеров се надявал да я види и в Америка. Нещо, което Пейзър вероятно не е знаел – първото действие от премиерата на „Цар Калоян“ в Братислава е било излъчвано директно за САЩ по радиостанция NBC! Това съобщи неотдавна за БТА уредникът и бивш директор на къщата музей „Панчо Владигеров“ Надя Сотирова.
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: www.evropaworld.eu