На първата снимка отляво надясно: бившият ни посланик в Индия Петко Дойков – ръководител на Генерална дирекция „Двустранни отношения“ във външното ни министерство, Н. Пр. Арун Кумар Саху – посланик на Индия у нас, проф. Гергана Петкова – декан на Факултета по класически и нови филологии, д-р Александър Богданов – преподавател в специалност „Индология“ на СУ, проф. Милена Братоева – директор на Центъра за източни езици и култури при СУ

На 4 април т.г. Центърът за източни езици и култури (ЦИЕК) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се изпълни с десетки приятели на Индия и почитатели на многовековната индийска цивилизация. Причината за това бе Денят на Индия, организиран от специалността „Индология“ в партньорство с посолството на Република Индия в България, Индологическа фондация „Изток – Запад“ и Фондация „Девъм“. Това бе едно особено събитие, с множество интерактивни срещи, в които аудиторията не само можеше да слуша и гледа, а и да участва активно.

Студенти, преподаватели и техни деца изготвят пъстроцветно ранголи на входа на ЦИЕК.

Входът на сградата посрещаше гостите с многоцветно ранголи, изработено от студенти и преподаватели, на което пишеше на хинди „Добре дошли“. Присъстващите бяха нагостени с чай и сладки, а след това д-р Александър Богданов ги посвети в тайните на индийския чай и дори сподели личната си рецепта за това култово питие.

Последва официално откриване с приветствия от посланика на Индия у нас Н. Пр. Арун Кумар Саху, от декана на Факултета по класически и нови филологии проф. Гергана Петкова, от директора на ЦИЕК проф. Милена Братоева и от бившия ни посланик в Индия Петко Дойков, ръководител на Генерална дирекция „Двустранни отношения“ във външното ни министерство.

Грета Господинова прави татуировка с къна на ръката на д-р Мона Каушик.

След това д-р Мона Каушик и студентката Грета Господинова показаха нагледно как се приготвя и използва индийската къна. Желаещите да получат татуировка с къна бяха толкова много, че се наложи да им се дават номерца. По-късно д-р Николай Янков накара аудиторията да гадае кои са широко използваните у нас думи, които произлизат от хинди и санскрит. А д-р Александър Богданов даде на присъстващите един начален урок как се пише на хинди. Помагаше ни му студентката от IV курс Грета Господинова. Честно казано, азбуката на хинди деванагари ни се стори доста трудна за изписване. Грета, която е била вече за 9 месеца в Индия и е обиколила 9 индийски щата, разказа за впечатленията си от тази необятна и многолика страна. Силно впечатление й направило творческото начало у индийските студенти – те спонтанно се отдавали на танци, пеели, свирели на традиционни инструменти. Това й помогнало да открие у себе си възможности, които не била подозирала.

Д-р Мона Каушик прави презентация за индийските подправки.

Много интересна беше презентацията на д-р Мона Каушик за индийските подправки. Тя я направи на хинди и можахме да се насладим на този красив език. Превеждаше на български преподавателката Лилия Денева. Имахме възможност не само да гледаме подправките на снимки или в купички, а и да ги опитаме в ястия. Тук пролича отличната организация на събитието, защото дегустацията не беше направена на принципа на коктейла, когато най-напористите омитат всичко за кратко време и не остава нищо за другите гости. В случая всеки лично получи паничка с храна, поднесена от студентите и преподавателите от катедрата по индология.

В паузата отидохме в залата, където бяха показани индийски дрехи и обувки и имаше демонстрация как се облича сари. После заедно с д-р Мона Каушик и Грета правихме сладки ладду, за които се казва, че са любимите на бог Ганеша. Имаше готово тесто, от което всеки от присъстващите можеше собственоръчно да направи топче и после да го изяде със сладост. Много вкусни са сладките ладду!

След това учихме първи думи на санскрит – езикът на боговете. Да надникнем в тайните му ни помогна студентът Георги. Санскрит не е толкова труден –  „Мама наама Гергина“ значи „името ми е Гергина“. Да ви напомня за My name is? Проследихме и превъплъщенията на един стих на урду, който може да се тълкува и в романтичен, и във философски смисъл.

Проф. Джай Каушал показва как се навива тюрбан.

Пренесохме се в Раджастан с неговото богатство от цветове, архитектурни и кулинарни забележителности благодарение на гост-преподавателя в специалност „Индология“ на СУ проф. Джай Каушал. Той ни показа как се навива тюрбан – много важна част от облеклото на мъжете от неговия роден щат.

Бяхме и на открит клас по индийски танци на Виктория Маринчева, която преди няколко дни е защитила докторската си дисертация в ЦИЕК. Тя разказа за езика на жестовете и нагледно показа как се използват те в ритуален танц в чест на богинята на познанието Сарасвати. Имаше ентусиасти, които се включиха с удоволствие в танца.

Д-р Виктория Маринчева (отляво) показва ритуален танц.

За съжаление, не успяхме да видим любимата ни изпълнителка на такива танци Катя Тошева, защото не можехме да останем до края на програмата, но и впечатленията, които получихме, са истинско богатство за нас!

Както изтъкна д-р Мона Каушик, такива тържества не само поддържат традициите ни живи, но и укрепват взаимоотношенията между Индия и България. Приносът на индологията е от изключително значение за този културен мост, който свързва сърцата и сближава културите.

Още наши снимки от събитието може да видите тук, тук и тук.

Повече за специалност „Индология“ в Софийския университет може да прочетете тук.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu