След като представихме накратко мястото и присъствието на франкофонията в Централна и Източна Европа, ще разгледаме всяка от шестте държави и правителства членове на Международната организация на Франкофонията (МОФ), за да открием връзките, които ги обединяват в голямото франкофонско семейство. Френското правителство наскоро започна обществена консултация, озаглавена „Моята представа за френския език“, насочена към модернизиране в използването на френски език и насърчаване на многоезичието. В поредица видеоклипове, публикувани на сайта monideepourlefrancais.fr, единственото участие за региона на Централна и Източна Европа е на една румънка. Това не е случайно.

Френският език – „език на сърцето“
Румъния често се описва като латински остров в един славянски свят. По отношение на Франкофонията, това предполага тя да бъде най-франкофилската страна в региона. Лингвистичната близост между двата езика от латински произход играе безспорна роля, но румънската франкофилия има исторически корени, които обясняват нейната привързаност към френския език и към Франция, както и членството в Международната организация на франкофонията след падането на тоталитаризма – Румъния получава статут на наблюдател през 1991 г., а след това – пълноправно членство през 1993 г.

Ако се върнем към  XVIIIвек, ще видим, че тогава френският език е въведен като задължителна дисциплина за румънската аристокрация и ще установим присъствието на френски секретари при князете на Молдова и Влахия. Първото френско консулство е създадено в Букурещ през 1795 г. През XIX век румънци, пребивавали във Франция, донасят оттам либералните ценности на френската революция, които процъфтяват в средата на века. Историците Жул Мишле и Едгар Кине, между другото, насърчават обединението и независимостта на княжествата от Влашко и Молдова, позиция, подкрепена от Наполеон III на Парижката конференция през 1856 г.
Както политическият елит, така и кореспонденцията на изявени представители на културата като Жорж Енеско или Василе Александри, свидетелстват за владеенето на френския език и за безспорната франкофилия в румънското общество. При географската отдалеченост и при липсата на определена обвързаност с Франция, наистина може да се приеме, че френският език е „език на сърцето“ в Румъния.

Близки отношения и франкофонски гении
Връзката между двете страни е в своя апогей в периода между двете Световни войни – време, когато Букурещ е наричан „Малкия Париж“ и когато румънската столица е първият чуждестранен клиент на парижките издания, а френските инвестиции идват в Румъния, особено в зараждащата се петролна индустрия.
На културно равнище обменът е още по-активен и много румънски интелектуалци допринасят за разцвета на френската култура, сред които са Елвир Попеско, Мирча Елиаде, Тристан Цара, Емил Чоран или Еуген Йонеско. Френският става езикът, чрез който се изразява техният гений.

Румъния във френскофонското семейство
След  напускането на Съветския блок през 1989 г. Франкофонията дава възможност за възстановяване на културни, икономически и дипломатически отношения с много страни и най-вече помага Румъния да се доближи до Франция, Люксембург, Белгия – страни, основателки на Европейския съюз, който се превърна в новия хоризонт, достигнат през 2007 г. Поради мястото на френския език в обществото и при изучаването на чужди езици в училище, Румъния често се определя като най-франкофонската сред страните, където френският език не е официален.
Член на Международната организация на франкофонията (МОФ) от 1993 г., Румъния играе в нея ключова роля, ставайки първата страна в региона домакин на министерската конференция на Франкофонията през 1998 г. и срещата на върха на Франкофонията през 2006 г. Букурещ е и първият град в Европа, където има площад на Франкофонията, открит през 2013 г. От март 2017 г. там е поставен бюстът на Леополд Седар Сенгор – един от основателите на Франкофонията. През ноември миналата година Букурещ бе домакин на Втората конференция на жените във Франкофонията.

В румънската столица се намира седалището на Регионалното бюро за страните от Централна и Източна Европа на OIF (BRECO) и Регионалната дирекция за Централна и Източна Европа на Университетската дирекция на Франкофонията.

Френската версия на публикацията може да прочетете в рубриката Francophonie на сайта ни, а оригинала й тук.

Източник: МОФ