Музика през смях и сълзи с унгарската група „Какич“

Публикувано:
15:33ч / 22.10.2015г
Брой прочитания:
687
Брой коментари:
0

Концертът на унгарската фолклорна група „Какич“ в камерната зала на Софийската филхармония даде на публиката нещо много повече от музика. Той беше урок за музикалните традиции на Унгария, за унгарските народни инструменти. Беше и урок по история и етнография, защото при представянето на отделните мелодии публиката научаваше и за времето, в което те се е изпълнявали, за обичаите, с които са свързани. Всички народи са преживявали тъжни и дори трагични периоди. Така е и с унгарския народ. Затова в музиката, която е създал, има и горестни нотки, но и много жизнена енергия, и искрен смях.

В програмата на Унгарския културен институт в София за групата пише:

„Съставът за народна музика „Какич” е основан в Секешфехервар през 1997 г. Свирещите в началото за собствено развлечение младежи, са обградени от непрекъснато увеличаваща се възторжена публика, в резултат на което съставът днес вече може да се счита за редовно концертиращ и провеждащ обучения. Освен в Унгария, съставът вече е концертирал в Еквадор, Перу, Италия, Австрия, Германия, Словакия, Норвегия и Швеция. Песните си обикновено изпълняват в съпровод на музикални инструменти, характерни за района, в който са провеждали събирателската си дейност, като отдават предпочитанията си на несправедливо изтласканите на заден план стари унгарски селски инструменти.“

Представяме ви изпълнителите, които имахме удоволствието да видим и чуем в София:

IMG_0544Арпад Хорват  – цигулка

Арон Вари  – контрабас, ударни

Тибор Лендваи – духови инструменти

Акош Тарнок – струнни инструменти, ръководител

Норберт Над – озвучител, мултимедия

На концерта в София на 21 октомври още с влизането си в залата изпълнителите показаха, че ще бъдат в непрекъснат контакт с публиката. Двама от тях бяха с наметнати кожи на раменете и смешни маски на лицата – по нещо напомняха нашите кукери, но не напълно. Минавайки покрай зрителите, поздравяваха весело, на някои избраници подаваха шише с напитка и веднага повдигнаха настроението на всички. После по време на самия концерт на моменти най-младият от групата, Арон Вари, оставяше на сцената инструментите, на които свиреше, и се пременяваше в колоритни облекла, характерни за унгарския фолклор, или просто изиграваше танц на фона на музиката. В тези изпълнения активно му съдействаше изпълнителят на духовите инструменти Тибор Лендваи, докато цигуларят Арпад Хорват неизменно оставаше на своя пост като музикант. Със задачата да представя мелодиите и да разказва историите, свързани с тях, се зае ръководителят на групата, Акош Тарнок.

И четиримата изпълнители непрекъснато сменяха инструментите, а с това идваха и поясненията: че цитрата е инструментът на бедните хора; че хърди-гърди или лютнята, при която звукът се получава, като се върти ръчка, е известна като „инструмент на душата“; че овчарите от Югозападна Унгария били големи шегаджии и, понеже обичали бръмчащите звуци, измислили блок флейтата – дълъг дудук, който бръмчи…

За час и половина прозвучаха: бавни песни и танци от Трансилвания, влашки танцови мелодии, бавен и бърз чардаш от Южен Алфьолд, овчарски песни, песни за виното и т.н..

Към края на концерта ръководителят на групата, Акош Тарнок, поясни защо в програмата са включени песни и от места, които вече не са в границите на Унгария: защото след Първата световна война страната губи голяма част от територията си и след политическото прекрояване на географската карта много унгарци остават да живеят извън унгарска държава, запазвайки обаче своя фолклор – той дори се обогатява от чуждите традиции. Първата Световна война обаче си остава като незарастваща рана в унгарската история. Миналата година, по повод 100-годишнината от началото на войната членовете на група „Какич“ правят поредното си проучване, за да издирят песни и музика, изпълнявани по онова време и да попълнят с тях репертоара си. „Открихме, че и във военно време е имало весели песни. Може би като реакция срещу драматизма на войната“ – сподели пред публиката в София Акош Тарнок.

„Ференц Йошка надува тромпета“е характерна песен от онази епоха. Въпросният Ференц Йошка е император Франц Йосиф. Унгарците никога не са се притеснявали да се шегуват с авторитетите и да демонстрират свободния си дух. Това правят и десетилетия по-късно, когато след Втората световна война Унгария попада в така наречения „социалистически лагер“. Събитията в Будапеща от 23 октомври 1956 г. показаха, че не всички приемат диктата на политическата конюнктура. По-късно в учебниците по история в социалистическа Унгария този трагичен епизод е определян като „контрареволюция“.

За това също стана дума на концерта на група „Какич“. „Когато като дете питах баща си какво означава „контрареволюция“, той отговаряше, че ще ми обясни, когато порасна – разказа Акош Тарнок. – В семейните албуми обаче се пазеше снимката на един от братята на майка ми, чичо Золтан, за когото се знаеше, че е заминал. По-късно разбрах, че е избягал след събитията от 1956 г.. Преди няколко години научихме, че е починал в Нова Зеландия. Когато синовете на чичо Золтан дойдоха в Унгария, за да се видят с нас, ги попитах защо баща им никога не пожела да се върне в родината си, въпреки, че отдавна вече нищо не го заплашваше в нея. Отговорът им беше, че след преживяното през 1956 г. техният баща никога не е могъл да повярва, че нещо се е променило в Унгария и докрая е изпитвал страх да я посети.“

Специална част от концерта беше посветена на участвалите в революцията през 1956 г. и напусналите Унгария след нея.

Равностоен елемент от спектакъла бяха видеоматериалите, подготвени от Норберт Над: стари снимки от лични архиви, документи и обяснителни текстове, които се прожектираха на екран пред публиката. Затова концертът наистина може да се определи и като урок по история, но преживяна чрез личните съдби на различни хора.

Коцертът, започнал с весела закачка с публиката, през цялото време преминаваше през мажорни и минорни тоналности и не остави никого безразличен. Доказаха го искрените аплодисменти накрая.

За финал ще добавим нещо, което обикновено медиите пропускат, а не бива, защото как бихме стимулирали бизнеса да подкрепя изкуството, ако не популяризираме подобна подкрепа:

Концертът се проведе с любезното съдействие на фирма „Балканкарподем” АД.