Трудно може да се намери археологически обект в България, който вече да не е бил проучен от братята чехи Карел и Хермин Шкорпил. Това разказа на среща в София координаторът на проекта за братя Шкорпил – инж. Петър Атанасов от Регионалния исторически музей – Варна. Повод за тази проява, която се проведе на 11 ноември т. г. в Чехословашкия клуб „Т. Г. Масарик“, бе представянето на мобилната интерактивна изложба „Братя Шкорпил – пазители на историческата памет“ и на книгата на Наталия Енева „Чувство за историчност“ – сборник, посветен на Карел и Хермин Шкорпил (изд. „Онгъл“, 2022 г.).  Събитието беше открито от инж. Емил Тодоров, председател на клуб „Т. Г. Масарик“, а за книгата и изложбата говориха нейната авторка и инж. Атанасов.

Инициативата, която е стартирала още преди появата на Ковид-19, за съжаление е била замразена по време на пандемията, заради която варненският музей е бил затварян три пъти. Сега обаче дейността по отдаването на почит на братя Шкорпил се е възродила с пълна сила. Преди броени дни тя получи признание на Панаира на музейните изложби „Русе 2022“, като бе отличена с наградата на Министерството на културата за институция, представяща атрактивен и оригинален проект за мобилна изложба. Както отбеляза инж. Атанасов, варненските учени са получили това отличие при силна конкуренция, като сред десетте номинирани в тази категория са били Националният исторически музей и колегите им от Пловдив.

Наталия Енева обърна внимание, че делото на двамата братя Шкорпил всъщност все още не е познато в България в неговата цялост. И двамата пристигат у нас в първите години след Освобождението като учители и паралелно с тази своя работа се отдават на изследователска дейност. Пребивават в различни български градове, но накрая се установяват във Варна. Докато Карел се е занимавал предимно с история и археология, Хермин (или Херман, както често се изписва името му) е създал огромна природонаучна сбирка, чиито следи обаче за съжаление се губят поради честите премествания. На въпроса на проф. Павел Стоев, директор на Националиня природонаучен музей при БАН, има ли нещо запазено от тази сбирка, отговорът беше отрицателен. Съхраненото също не е малко. „След 1944 г. на базата на събраните от братя Шкорпил материали днес има 10 музея във Варна, като част от сбирката е в разпределена в археологическия музей, в етнографския, в музея по нова и най-нова история, в музея на Възраждането…“ – изтъкна Наталия Енева.

Важна информация за събраните от двамата братя експонати дава издадената от тях през 1922 г. малка книжка „Какво може да се види във Варненския музей“. Екземпляр от нея беше донесен и за събитието в София.

Като пример за огромния принос на братя Шкорпил за историческите проучвания в България бе посочено, че допреди тяхното идване у нас в края на 19-и век се е смятало, че първата българска столица е била Преслав. Руините край село Абоба (днешният град Плиска) са се смятали за останки от римска крепост. Освен че „възкресяват“ Плиска, братя Шкорпил проучват Мадарския конник и изваждат от забравата Римските терми във Варна, които допреди тях са се смятали за останки от римска крепост. Те изследват и бойното поле от битката край Варна (1444 г.) и стават „кръстници“ на село Владиславово (днес квартал на града) – на името на загиналия там крал Владислав Варненчик. В тази връзка Карел Шкорпил може да се смята за основоположник и на подводната археология у нас. В архива на братята е запазено негово писмо до нашия Военноморски флот, в което се предлага да се извършва тралене на дъното на Варненското езеро, за да се извадят брони на загиналите европейски рицари. Не се знае какво е последвало след изпращането на това писмо, но самата идея е изключителн иновативна.

Екипът от РИМ-Варна продължава да проучва богатия архив на братя Шкорпил.  Създадена е и онлайн платформа, на която да се публикуват научни статии за тези важни изследователи на българската история и култура. Известният бохемист проф. Владимир Пенчев, който също присъстваше на събитието, се поинтересува как точно се работи с архива на братята, предполагайки, че той е на чешки език. Изненадващото е, че Карел и Хермин Шкорпил много бързо са научили български и на него е написана почти цялата документация, останала от тях.

Освен всичко друго, братя Шкорпил се оказват и създатели на международния туризъм в България. Те са издействали от Народното събрание да гласува закон, с който собствеността на земите, на които е изграден днешният курорт Златни пясъци, е прехвърлена на Варненското археологическо дружество. Целта е била да се спасят древните гори в района, както и намиращия се в съседство скален Аладжа манастир. След това братя Шкорпил организирали първите групови летувания там на чешки ученици и учители.

По време на срещата в клуб „Т. Г. Масарик“ бе зададен въпросът, защо книгата и всички материали, свързани с изложбата, са декорирани в розов цвят. Инж. Атанасов обясни, че това е умишлено, за да се отличават от останалите научни издания, които обикновено не са с ярки корици. Този необичаен дизайнерски подход се е оказал успешен. Книгата за братя Шкорпил, която вече има своето второ преработено и допълнено издание, е сред най-търсените от публикациите на РИМ-Варна. А рекламните материали в атрактивно розово привличат интереса и на най-малките любители на историята.

Братята чехи получават признание още приживе – на тяхно име е наречено варненското село Шкорпиловци. На въпрос на evropaworld.eu, на какво се дължи този необичаен жест, инж. Атанасов изтъкна, че Карел и Хермин са открили в селото останките от антична базилика.

Книгата „Чувство за историчност“ е богата на информация и снимков материал. Поздравления за високото качество на изданието заслужава издателство „Онгъл“ с управител Милка Юдова, която също присъстваше на представянето в Чехословашкия клуб „Т. Г. Масарик“.

Екипът на сайта ни взе авторграф от Наталия Енева още преди началото на събитието. След приключването му много от присъстващите също проявиха желание да си закупят книгата и да разговарят с авторката й, както се вижда на снимките в началото на публикацията ни.

Гостите на клуба имаха възможност да се запознаят и с оригиналните експонати от мобилната изложба за братя Шкорпил: два подвижни куба, облепени със снимки и текстове към тях, единият от които беше разположен близо до входа на залата, където се състоя софийската премиера на „Чувство за историчност“, а другата – в ресторанта „При чехите“ в непосредствена близост до залата.

Гергина и Владимир Дворецки

Повече наши снимки от събитието може да разгледате тук.

Източник: www.evropaworld.eu