До 9 април в Унгарския културен институт в София може да видите невероятните „Парцалени картини“ на Жужа Керестеш. При откриването на изложбата г-жа Дьорди Димитров, директор на института, напомни, че след представянето на книгата „Какви са унгарците“ от Янош Лакцфи, това е второто от поредица културни събития у нас, посветени на националния празник на Унгария 15 март. Не за първи път в програмата на Унгарския културен институт се включва изложба на пачуърк. Показаните сега произведения обаче са нещо повече от съчетаване на различни парченца тъкани. „Когато погледнете тези картини, никога не бихте си помислили, че те са направени от парцалчета. Трябва да се вгледате по-внимателно, за да откриете това“ – каза при представянето на авторката Румяна Лафчиева от Сдружение Пачуърк БГ.

Жужа Керестеш е керамик, скулптор и художник на творби от текстил. Създава картините си с цветните изрезки от тъкани, останали от изготвени вече декори. Лепи разноцветните парченца плат върху черно-бели графики, които е нарисувала преди това с молив и туш и те буквално завижяват нов живот. От двуцветнието се раждат багрите на всички сезони в природата. „Понякога се е случвало графиката ми да е със зимен сюжет, но късчетата от различни тъкани, които съм подготвила да налепя върху нея, са се оказвали с ярки цветове и от графичния зимен пейзаж, се е раждал пролетен“ – споделяла е художничката пред Лина Петрова, организатор на прояви в Унгарския културен институт в София.

Пред Лина Жужа Керестеш е разказала и за трансформацията, която претърпява  портретът на нейната внучка, музикантката София Года: при наслагването на тъканите върху графичното изображение на момичето, приликата с истинската София се е изгубила, затова картината не носи нейното име, а може може да бъде видяна в софийската изложба под заглавието „Синият глас на флейтата“.  Самата София също участваше в откриването на изложбата и изпълни унгарски народни песни и класически джаз.  В програмата на Унгарския културен институт талантливата млада музикантка е описана така: „най-голямата от седемте внуци на Жужа Керестеш. Следва психология и история на изкуството, а определя себе си като наслаждаващ се на изкуството критик. Пеенето й е хоби, което и учи. Свири на флейта. С прекрасното си чувство за хумор заявява: „В кръстения на мен град ще пея за слава на баба си!”“

Жужа Керестеш за първи път е в София, макар че, както каза пред посетителите на софийската си изложба, като млада е пътувала до нашето Черноморие с децата си.

Специално за настоящото си идване у нас е направила по снимка напълно автентично изображение на Рилския манастир. Сюжетите й са породени от лични преживявания на различни места у дома и в чужбина. „През целия си живот в различни клонове на изкуството търся взаимодействието между техника, материал, неговата душевност и самата мен, отразени в раждащата се творба. В основата на всичко е рисуването.”  Работила е за Унгарската национална телевизия, където е правила керамични аксесоари за телевизионни продукции, проектирала е театрални декори и маски. В резултат на това в един момент къщата й се оказва препълнена с изрезки от платове и дантели. Друг на нейно място просто би ги изхвърлил, но на Жужа явно й  се е стори несправедливо да обяви за боклук пъстроцветните парцалчета и им отрежда друга съдба. Превръща ги в истински художествени творби, доказвайки, че големият талант винаги може да създаде „от нищо нещо“.

Освен художническата дарба, Жужа Керестеш носи и душа на поет. Достатъчно е да се прочетат заглавията, които дава на творбите си: вече споменатото по-горе „Синият глас на флейтата“, „Жужене“, „В зимно сияние“, „Разсипана кошница“, „Цветята край стария кладенец“…

От 1995 г., когато започва да изработва текстилните си картини, Жужа Керестеш има повече от 100 самостоятелни и групови изложби, с които е печелила и много награди. Гостува в чужбина: Австрия, Кипър, Черна гора, Люксембург, Румъния, Словакия. В България показва свои прозведения за първи път, но със сигурност – не и за последен! Интересът към творчеството й още от първия ден е голям.

„Радвам се, че точно в София отбелязвам един юбилей – защото преди 20 години направих първата си изложба с такива картини“ – сподели художничката вчера в Унгарския културен институт.

Още снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu