Някои софийски подлези са вече не само тунели, свързващи двете платна на столични булеварди, а пространства, които трябва да бъдат видяни и чути. Живея в квартал „Изток” от шейсетте години и помня всякакви превъплъщения на това място, от трасирането на Цариградско шосе и изграждането на подлеза до превръщането му в мрачен, занамарен и неосветлен подземен ходник. Идеята за неговото преобразяване принадлежи на „ПОдЛЕЗНО” – неформална инициатива на група младежи, които се обединяват през 2013 по време на форума „Идеите – това сме ние 2″. Концепцията им за „музикалния” подлез на ул. „Ал. Жендов” на Цариградско шосе, свързващ ул. „Незабравка в „Изток” с Външно министерство, зала Универсиада и Гео Милев, е вдъхновена от уличния музикант, който почти всяка сутрин чувам да свири като минавам през подлеза на път за работа. Екипът на „ПОдЛЕЗНО” е решил да създаде подходяща среда за него и онези, които бих желали да се спрат и да чуят музиката. На перваза на една от някогашните витрини – отдавна потрошени – на подлеза е монтирана удобна пейка за музиканта, а във витрината срещу нея – скамейка за минувачи, които биха приседнали, за да го послушат. Подземна „музикална сцена“ е създадена от млади таланти, избрани с конкурс, които са допълнили съществуващата от преди картина от графитите, като част от тях са запазени умишлено от екипа при почистването на стените.

Една от целите на екипа е възпитаването на градска култура. Съчетаването на музика, танц и изкуство с ъндърграунд творчеството и добавянето на функционални елементи (пейки, интерактивни инсталации) правят пространството на подлезите различно и привлекателно за минувачите, независимо от възрастта и от интересите им.

И така, на 30 юни от 10.00 часа подлезът на спирка „Александър Жендов” под Цариградско шосе беше цветно и звучно място. С неформално събиране, отразено и от медиите, беше открит обновения му вид, резултат от дългомесечния труд на екипа на „ПОдЛЕЗНО” – млади хора, студенти по архитектура, урбанизъм и режисура, активни граждани, загрижени за градската среда, автори на интересни концепции за нейното облагородяване. Част от техния екип са и 35 доброволци. Докато те работеха през целия юни, изличавайки загрозяващи графити, и оставяйки нови, добре изпълнени от тях и следващи определен замисъл рисунки, хората минаващи през подлеза, изненадано се спираха и усмихваха на онова, което се твореше. Стъпалата, водещи към подлеза от двете страни на шосето, са боядисани в черно-бяло като клавиши, от които минувачите с повече въображение изтръгват звуци, мислено продължение на мелодиите „изпяти” от надбягващите се върху стените на подлеза петолиния с ноти находчиво оформени от стари плочи на „Балкантон” 45 и 78 оборота. Монтираните гигантски декоративни тонколони и аудио касетки напомнят за близкото музикално минало. Всичко това ще учи децата на азбуката на музиката. Друга атракция е музикалният инструмент „оргафон“ (комбинация от орган и ксилофон), който е изработен от водопроводни тръби и през летните месеци минувачите ще могат да посвирят на него с джапанките си. Българското фолклорно творчество също е намерило място в проекта, благодарение на инициативата „Таратанци”.
Върху плочника в подлеза са нарисувани инструкции със стрелки, свързващи жълто-сините стъпки на „Чичовото”, така че всеки има възможност да разучи стъпките на едно българско хоро.

 

Рисуваните черно-бели портрети на Кърт Кобейн и Джими Хендрикс, поставени в някогашните подлезни витрини с изпотрошени стъкла, напомнят емблематичните думи на двете музикални легенди: „Дълг на младите е да провокират корумпираността” и „Когато властта на любовта надмогне любовта към властта, светът ще познае мир”.

 

Разноцветните пана, покриващи двете стени на подлеза откъм стълбищата, затвърждават музикалния акцент – изобразяват касетофон стар модел и музикант с лула в уста и китара в ръка, волна физиономия с шапка ала Робин Худ, загатваща за Йън Андерсън от „Джетро Тъл”. Пред тях греят боядисаните в резеда и сиво – в тон със стенописите – кошчета за отпадъци, превърнали се от разкривени тенекиени безобразия в умело вписани в муралите елементи.

„ПОдЛЕЗНО” действа под девиза „Да разцепим мрака!”, изписан и на постера с тяхната емблема, окачен в подлеза. Няма съмнение, че цветните композиции в подземното пространство те карат да минаваш през него с приятно усещане, а не както беше преди – със свито сърце, страх, че трябва да прекосиш тъмен прихлупен тунел, от който дебнат заплашителни сенки.

Благодарение на „София свири” на откриването бяха и няколко страхотни музиканти, които зарадваха минувачите с таланта си. Преди прерязването на лентата представители на Фонда за иновации в културата и на министерство на транспорта казаха поздравителни думи – по-скоро като част от фен-клуба на „ПОдЛЕЗНО”, а не като официални лица – към енергичния и находчив екип преобразил подлеза. От Фонда за иновации в културата разказаха, че когато младежите се обърнали към тях, те са търсели не толкова финансиране, колкото разбиране, съпричастност към възможността за общуване чрез превръщане на подлезите в място за комуникация, в пространства, които не само свързват двете платна на „Цариградско шосе”, но и дават възможност за изява на млади артисти и урбанизатори. Дали от себе си вдъхновение, труд и прекрасни идеи, младежите от „ПОдЛЕЗНО” са свършили сърцата работа, а за нас минувачите през подлеза остава отговорността да го съхраним от вандализъм, за да запази свежестта на цветовете и да бъде поддържан във вида, в който са ни го предали. Да стъпваме внимателно по „клавишите на таланта и вдъхновението”, защото музиката изсвирена от тях прави по-уютна средата , в която живеем всички ние!

Миналата година „ПОдЛЕЗНО” преобрази подлеза, свързващ Борисовата градина и улица „Загоре”, последния преди Орлов мост, превръщайки го в животински и растителен резерват, в галерия-подстъп към парковите пространства. Връщаме лентата назад към казаното на екипа на „ПОдЛЕЗНО” при откриването на преобразения подлез на ул. „Загоре” (Цариградско шосе): „Днес е  много важен ден за нас, защото днес поставяме основите на една дългосрочна младежка инициатива, с която искаме да постигнем положителна промяна в заобикалящата ни среда. Тази малка намеса в подлеза, която виждате, не е нищо особено – просто внесохме малко уют в едно потискащо пространство. Но за нас това е огромна крачка напред. Зад това детенце и онази сърничка се крият много труд и усилия, много амбиция и упоритост, отчаяние на моменти и постоянна, нестихваща борба, за да осъществим една хубава идея. А тя е много проста – ние поискахме да видим усмивка по лицата на минаващите през този подлез – вечно забързани, уморени, недоспали лица, които преминават транзитно. Ние добавихме нова функция на това пространство – то вече е своеобразна галерия на природата, където умореният пътник може да си почине, слушайки мелодията свирена от някой музикант.

Неформален лидер на екипа на „ПОдЛЕЗНО” е студентът по архитектура Ивайло Неделчев (организация, дизайн, технология), и „като такъв често играе ролята и на доброто, и на лошото ченге. Инат и реалист по най-добрите възможни начини, той няма да се поколебае да приземи нереалистична идея, но в същото време дава порив на мечтите си. Творец, математик и обещаващ млад архитект, усмихнат и весел, уникално добър и със заразителен ентусиазъм, той е душата на компанията”, четем на сайта на „ПОдЛЕЗНО”. Тя се състои още от Юлия Иванова, студентка по урбанистика, занимава се с администриране, проучване и анкетиране по проекта, „гуру в изготвянето на всякакъв вид документация и разписване на проектни предложения. Макар и често усмихната, тя винаги е държала изкъсо екипа и ни е побутвала напред”; Мария Гетова, студентка по архитектура (финанси, проучване, работа с доброволци), „ъндърграунд познанията ѝ са перфектни за подземните пространства като подлезите и нейните предложения често са основна насока на „градските“ идеи на екипа”; Драгомир Русев, студент по архитектура, (проучване, технология, монтажни работи), „търсач на силни усещания, финансиране на проектните идеи и нови технологични решения, пълен с щури идеи и креативни хрумвания”; Димитър Стафидов, кинорежисура, (снимки, монтаж, дизайн), „фотографът, който успява да хване в кадър и да преобрази най-малките подробности в красиви композиции, достойни за професионална изложба”; Емил Михов, дизайнер-технолог, който „с математическа точност конкретизира детайлите по проекта и привежда и най-лудите фантазии в реалистични начинания”, и Теодора Трифонова, която следва урбанизъм, „нейната сърдечност и всеотдайност в търсенето са незаменими при намирането на партньори и спонсори”. Повече за екипа на „ПоДлезно” може да прочетете в сайта му.

А ето и платформата на „ПоДлезно”, представена от самите участници в инициативата:

1. Като малък исках да променя света – затова станах архитект
2. Искам да ходя по улиците и да минавам по подлезите без да ме е страх
3. Искам да подобрявам градската среда и да помагам на обществото
4. Искам да видя как плодовете на труда ми радват другите хора
5. Искам да превърна мечтите си в реалност
6. Искам да бъда катализатор на промяната

Какво може да те накара да се спреш, да се замислиш и да направиш нещо, за да промениш това, което не харесваш? Може би просто имаш нужда от тласък, който да събуди инициативността ти. За нас това беше младежкият форум „Идеите – това сме ние 2” на организацията „Обединени идеи за България”.  В сайта им четем: „Честито, София, вече имаш своя първи музикален подлез! Да му се радваш и да го пазиш! Благодарности на всички взели участие!” И се присъединяваме.

“Обсъдихме много идеи, но една от тях отекна най-силно в сърцата ни: това ли са нашите подлези? – Просто един чудесен декор… за Хелоуин парти…Кой е казал, че ние нямаме власт над случващото се в заобикалящата ни среда? Кой е казал, че не сме отговорни към нея? Обединени около една идея, шестима студенти, 10 месеца, с помощта на ХХ доброволци, със съдействието на дирекция „Превенция, интеграция, спорт и туризъм” към Столична община и Megger България .

Подкрепяни от Обединени идеи за България и други партньорски организации, родители, роднини и познати, най-сетне можем да се похвалим, че това не са само празни приказки. Резултатът е вече налице. След дълги размисли и обсъждания с общинската дирекция, решихме да премахнем професионално по-голямата част от графитите… Но за съжаление, новата визия на подлеза не издържа и една нощ – на сутринта вече имаше нови надписи по стените. С малко въображение и усилен труд, нашите доброволци превърнаха новите графити в красиви фигури, внасящи разнообразие в природната галерия. След това нашият „осиновен” подлез имаше възможността да бъде старателно изметен и измит от екип „Почисти”… няколко пъти.

Паната с природни мотиви от естествени материали бяха най-интересната част за творческите личности, които се включиха в екип „Отрежи”, най-голямото предизвикателство стоеше пред екип „Закрепи” с монтажа на паната – както виждате, те все още не са паднали – екипът наистина е свършил чудесна работа. Една жена се спря в подлеза, докато работехме, и каза: „Какво се мъчите, бе, момчета – вандалите пак ще го опропастят!” С такова отношение нищо никога няма да се случи. Ние знаем рисковете, но сме оптимисти. Иска ни се да вярваме, че включването на много и различни хора в работния процес и създаването на нещо красиво възпитава хората в едно по-отговорно отношение към средата. Идеята ни беше да пресъздадем природата в иначе потискащото пространство на подлеза, за да направим плавен прехода между града и парка. Целяхме да обновим този подлез по един творчески начин, добавяйки му нови функции, защото искаме да виждаме усмивки по лицата на забързаните минувачи.

Вие кажете – успяхме ли?

Поздравления и адмирации за екипа на „ПОдЛЕЗНО”, автори и изпълнители на проекта, и за всички подкрепили възможността да има подобни културни случвания в града!

Автор: Здравка Михайлова

Още снимки от Музикалния подлез може да видте на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук:

Източник: www.evropaworld.eu