В един от дните на лятна и политическа жега имахме поредното зареждащо с позитивни емоции преживяване във Високото пространство, както нарича къщата музей „Никола Вапцаров“ на ул. „Ангел Кънчев“ № 37 в София, главната й уредничка, литературната изследователка и писателка Катя Зографова! Този път с Владимир Дворецки споделихме времето там с едно приятелско българо-кипърско семейство: Добрин Добрев-Финиотис и съпругата му Ксанти, които, щом дойдат в България, винаги посещават това място. По странно съвпадение Ксанти Финиоту е родена във Фамагуста, градът, останал в паметта ни още от детските години, благодарение на Вапцаровия стих за „едрите звезди над Фамагуста“. За съжаление, поради турската окупация на тази част от Острова на Афродита, цялото семейство е принудено да изостави родната си къща и се преселва в Лимасол. Сега може да се връщат там само като туристи.

Добрин Добрев живее и работи в Кипър от 15 години. Когато се оженват с Ксанти, прави нещо нетрадиционно – добавя нейната фамилия към своята и става Финиотис. В Лимасол Добрин поддържа Български културен център „Финиотис“ и е неуморен популяризатор на българската култура. В България е известен като народен певец с многобройни записи в БНР. Има наистина разкошен, мощен глас! Зарадва ме като ми изпя народната песен за мома Гергина, а после със Ксанти поздравиха Катя Зографова с гръцка песен за Катерина.

Част от времето прекарахме на голямата тераса в къщата музей на Никола Вапцаров, където често се провеждат литературни прояви. В момента там се намира и голям портрет на поета, чието присъствие неизменно се усещаше и в разговорите ни. Добрин разказа, че на младини, когато живеел в квартал „Емил Марков“ (сега „Гоце Делчев“) бил съкрартирант с дядо Петко, който е учил с Вапцаров в Морското училище във Варна и имал с него много общи снимки. Човекът сигурно вече е починал, но е възможно наследниците му да съхраняват архива му. Това със сигурност заинтригува неуморната литературна изследователка Катя Зографова.

Семейство Ксанти и Добрин Добрев-Финиотис получи автограф от нея на новата й книга „Хроники на Вазовия род“. Авторката вече е поканена да гостува в Българския център в Лимасол през октомври тази година, за да представи поредния си забележителен труд, доказващ и уменията й на талантлива разказвачка.

В къщата музей на Вапцаров винаги откриваме по някой експонат, който досега не сме виждали. Сега това беше малкото червено тефтерче на поета, в което е написал и едно от най-популярните си стихотворения, „Пролет“ („Отвънка ухае на люляк…“). „Червеното тефтерче“ доказва, че Вапцаров е писал и в тетрадката Сампа, докато е бил в затворя. Известно е, че тази тетрадка е била ползвана от него и от приятеля му Антон Попов. Някои обаче оспорват автентичността на Вапцаровия почерк в нея, защото им изглеждал различен.

Катя Зографова ни обърна внимание как е написано стихотворението „Пролет“ в тефтерчето, и как друго стихотворение на поета в същото тефтерче – „Война“, където почеркът е идентичен с този от тетрадката Сампа. Очевидно душевното състояние е оказвало влияние върху начина, по който ръката се е движела въру белия лист.

Радваме се, че успяхме да видим и фотографската изложба на Николай Трейман, посветена на Яворов. Който е чел великолепната книга на Катя Зографова „Световете на Яворов“, знае за връзката между него и Вапцаров. Една от снимките в изложбата е вдъхновена от тази книга. Наблюдателната авторка е забелязала в къщата музей на Яворов в София леко пропукване на тапета между портретите на поета и съпругата му Лора – сякаш знак за разлома между тях, довел до трагичния им край. Прочитайки този пасаж от „Световете на Яворов“, фотографът специално се е постарал да увековечи това визуално.

Изложбата е допълнена и с други предмети, показващи значението на Яворов за автора на „Моторни песни“.

Автор: Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu