По повод 15 януари, Деня на румънската култура, Н.Пр. г-н Йон Гъля, посланик на Румъния у нас, покани в посолството на страната в София приятели и почитатели на румънската култура на прожекцията на документалния филм „Дървени църкви в Румъния“ на режисьора Кики Василеску, който присъстваше на събитието.

Преди прожекцията Н.Пр. г-н Йон Гъля припомни, че датата 15 януари е избрана за Празник на румънската културата, защото големият румънски поет и писател Михай Еминеску е роден на този ден през 1850 г. Румънският посланик поздрави учениците и учителите от откритата преди 18 г. Профилирана гимназия с интензивно изучаване на румънски език в София, която носи името на Еминеску. Н.Пр. г-н Гъля се спря накратко и на програмата на румънския град Тимишоара, който ще бъде Европейска столица на културата през 2021 г.

Съветникът по културата и пресата в посолството, г-н Виктор Дедю, представи 12-те книги от румънски автори, преведени и издадени на български през 2016 г.

Отдавайки почит към патрона на Деня на румънската култура, Михай Еминеску, г-жа Джорджета Болд, преподавателка в СУ „Св. Климент Охридски“, прочете в оригинал есе за Еминеску, което писателят Мирча Елиаде написва в Париж през 1949 г. Есето прозвуча и в превод на български език.

Документалният филм „Дървени църкви в Румъния“, прожектиран в посолството на страната в София по повод Деня на румънската култура, показва красотата, традицията и ролята в обществото на дървените църкви. Премиерата на филма се състоя на 9 март, 2016 г. в Букурещ.

След софийската прожекция Кики Василеску, режисьор на „Дървените църкви на Румъния“, разказа специално за сайта „Европа и светът“, че при снимането е използвал дронове. Той допълни, че и много румънци нямат представа, че в страната им има такива църкви.

Кики Василеску има намерение да заснеме още два филма като продължение на „Дървените църкви на Румъния“. Режисьорът разкри, че повечето от 1100-те дървени църкви са разположени в югоизточната част на страната, около град Крайова. Интересното е, че те са напълно разглобяеми – всичките им детайли са номерирани и, ако се е наложело, вярващите ги разглобявали, транспортирали ги с волски коли и ги премествали на ново място.

По думите на режисьора, румънците в Трансилвания били принудени да градят църквите си от дърво, тъй като австрийските власти им забранявали да строят храмовете си от камък или тухли, за да ги принудят да възприемат католицизма. Местните жители обаче проявили упорство и поддържали традиционната си вяра с подръчни средства. Първите дървени църкви, които все още са запазени, са от 16-и век. Тъй като металът бил много скъп (някои хора дори споменавали металните предмети, които притежавали, в завещанията си), строителите на дървените църкви използвали пирони от твърдо дърво.

Най-голямата заплаха за дървените църкви бил дървоядът, затова строителите сечели борове през февруари, когато в стволовете на дърветата имало най-много смола?

Църквите са изографисани от местни художници, които са рисували директно върху дървото или върху платно, закачено върху стените. Интересен детайл са дървените конски глави, които се срещат в интериора на църквите. Според изследователите те произхождат от времето на даките и символизират защита. Други детайли са стилизираното слънце в интериора и въже, опасващо църквата отвън (пак от дърво).

Трейлъра на филма може да видите тук :

https://www.youtube.com/watch?v=XGmS1yzQdcM

Това е страницата на филма във Facebook: https://www.facebook.com/bisericidelemn/?ref=hl

Още снимки от събитието в посолството на Румъния може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

 

Източник: www.evropaworld.eu