Реставрираната статуя от Хераклея Синтика бе изложена в Националния археологически музей
На първата снимка отляво надясно: откривателят на находката проф. д-р Людмил Вагалински, зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, министър-председателят Росен Желязков, зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, директорът на музея доц. Христо Попов дърпат червеното покривало над статуята
Реставрираната втора мраморна статуя, намерена м. г. при разкопките в древния град Хераклея Синтика, се появи с цялата си красота в Националния археологически институт с музей при БАН в София. Това стана на 5 август 2025 г. на специална церемония, в която участва и министър-председателят Росен Желязков. Заедно с откривателя на находката проф. д-р Людмил Вагалински, директора на музея доц. Христо Попов, зам.-министъра на културата доц. Тодор Чобанов и зам.-председателя на БАН проф. Емануел Мутафов, премиерът дръпна червеното покривало и пред погледите на десетките учени, дейци на културата и журналисти се показа по-високата от човешки ръст статуя на красив мускулест младеж, която би направила чест на всеки световен музей. Тя бе открита през лятото на м. г. в големия канал на античния град Хераклея Синтика край село Рупите, Петричко, като главата й бе отделена от тялото. По-рано пак там бе намерена първата мраморна статуя с подобни размери. Премиерът Росен Желязков декларира, че държавата ще продължи да отпуска средства за разкопките в Хераклея Синтика.

Говори министър-председателят Росен Желязков, отляво надясно: проф. д-р Людмил Вагалински, зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов, зам.-министърът на културата доц. Тодор Чобанов, директорът на музея доц. Христо Попов
През ноември м. г. проф. Вагалински предположи, че двете мраморни скулптури изобразяват внуците на римския император Октавиан Август – Гай и Луций, които са починали млади и по негова заповед са били обожествени. Вчера обаче видният археолог бе по-предпазлив в оценките си. Той изтъкна, че не може да каже еднозначно кой е изобразеният на втората скулптура. Ясно е обаче, че статуята е на много виден човек, която е била създадена през втори век сл. Хр. Тя е била около 200 години на площада в Хераклея Синтика, където са я почитали. В края на 4-и век езичници са укрили скулптурата, тъй като войнстващи християни са я атакували. Статуяга е престояла над 1600 години под земята. Още в античността по нея е имало пукнатини, които древните майстори са укрепили с железни скоби и разтопено олово. През декември м. г. втората статуя бе транспортирана до София, където с нейната реставрация се зае Ренета Караманова.

Проф. д-р Людмил Вагалински, реставраторката на статуята Ренета Караманова, вдясно е зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов
За укрепването на пукнатините са били използвани специални карбонови пръчици, доставени от Италия. Успешно проведената реставрация, при която е била закрепена и главата на статуята, е продължила осем месеца и струва около 40 000 лева. Тя позволява мраморната скулптура да бъде излагана във вертикално положение. Статуята може да бъде видяна в Националния археологически музей до края на септември в рамките на изложбата „С една глава по-висока. Втората статуя от Хераклея Синтика“. След това тя ще бъде откарана пак в Петрич, където ще бъде изложена за постоянно в тамошния исторически музей заедно с другите впечатляващи находки от древния град.

Директорът на Историческия музей в Петрич Катя Стоянова (вдясно) и журналистката Гергина Дворецка
Директорът на музея Катя Стоянова разказа за сайта на фондация „Европа и светът“, че се очакват нови открития при продължаващите разкопки във форума на Хераклея Синтика и храма на Херакъл. Тя припомни, че бяха намерени непокътнати гробове, в които са били положени златни накити, керамика и дори детски играчки. Доц. Чобанов, който е известен историк, заяви, че ако проф. Вагалински позволи да се направи ДНК-анализ на намерените в Хераклея Синтика човешки останки, това би могло да хвърли светлина върху етническия характер на жителите на богатия древен град.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки
Подробния ни фоторепортаж от събитието може да видите тук.
Източник: www.evropaworld.eu












