На 23 септември електронната медия in.gr съобщи в публикация със заглавие „Солун на преден план в обектива на ЮНЕСКО“, че древният пристанищен град на Термаическия залив е сред малкото в света с 15 паметника, включени в списъка на културно-историческото наследство на ЮНЕСКО, датиращи от раннохристиянската епоха (4 век. пр. Хр.) и късновизантийския период (13 -14-ти век). Представянето на паметниците на ЮНЕСКО в Солун в специален домейн на Солунската организация по туризъм на сайта World Heritage, е налично и в печатен вид, и в електронен формат, и включва подробни статии за културни и природни обекти на световното наследство. Тримесечното издание е на английски, френски и испански език и се разпространява сред партньорите на Световната организация по туризъм (UNWTO), Комисията по световното наследство на ЮНЕСКО, националните комисии на ЮНЕСКО, Берлинското туристическо изложение и индивидуални абонати.

Чрез тази регистрация Солунската организация по туризъм откроява дирите, оставени в Солун при преминаването на най-големите култури в световната история.

Византийските стени на града, църквите Ротонда, Ахеропиитос (Неръкотворна), „Свети Димитър“, православните храмове „Осиос/Преподобни Давид“, „Света София“, Панагия Халкеон/“Света Богородица Медникарска“ и, църквата „Свети Пантелеймон“, „Агии Апостоли“/Свети Апостоли, Агиос Николаос Орфанос, „Агия Екатерини“, храмът на Спасителя (Сотирос), манастирът Влатадон, Профитис Илиас (Пророк Илия) и византийските бани са представени на панорамна фотография на града, даваща възможност на читателя да свърже дестинацията Солун с културно-историческото богатство, което може да открие, ако посети града.

Конвенцията на ЮНЕСКО за световното наследство и гръцките паметници

През 1981 г. Гърция подписва Хартата на ЮНЕСКО за защита на  паметниците и страните, които могат да бъдат окачествени като „обекти на световното наследство“. В Гърция този статут притежават 27 паметници, като пръв през 1986 г. е включен храмът на Аполон Епикурейски във Васес, Пелопонес, през 1987 г. списъкът е допълнен с водещи археологически обекти като Делфи със светилището прорицалище на Аполон, Акрополът в Атина, през 1989 – Света гора, Метеора, раннохристиянските и византийските паметници в Солун, Епидавър и Средовековният град на Родос, през 1989 древна Олимпия, Мистра, остров Делос и др. През 1992 са включени Питагорио, един от най-значимите градове през античността, и храмът на Хера (Иреон) на северноегейския остров Самос и др. Вергина се нарежда сред обектите през 1996 г., а през 1999 на тяхната карта се появяват и историческият център (Хора), манастирската обител „Свети Йоан Богослов“ и Пещeрата на Апокалипсиса, (където се смята че е написана последната част от Новия Завет „Откровение на Йоана“) на остров Патмос, най-забележителният укрепен манастирски комплекс-в Егейско море, основан от преподобни Хрустодулос (1088), с хрисобул на византийския император Алексий I Комнин. През 2007 г. към списъка се присъединява и Старият град на Керкира (Корфу), колония основана от коринтяните през 8-ми в.пр.н.е. за чийто съвременен облик са допринесли и венецианците укрепили града на мястото, където той се намира и до днес. След като през 1797 г. Наполеон слага край на съществуването на Венецианската република, седем години Керкира е столица на Седемте Йонийски острова. През периода 1807-1814 г. е френско владение, а след това до 1864 г. владение на британската корона, като тогава Йонийските острови се присъединяват към гръцката държава и след 1950 г. островът бележи период на голямо туристическо развитие.

Ротондата в Солун, която виждате на снимката към публикацията, е постройка с кръгла форма и датираща от 4-ти век от н.е., подобна на Пантеона в Рим. Първоначалното й предназначение не е известно, но съществуват различни предположения: че е била храм на Зевс или на Кабирите (Велики богове, божества с неуточнен брой, почитани с мистериални култове в античността на Самотраки, Лемнос, Имброс, в Тива, Севтополис и другаде), че е построена от император Галерий като негов мавзолей, или като тронна зала от дворцовия комплекс. Превърната в християнски храм през раннохристиянската епоха, който някои изследователи идентифицират като храм на Безтелесните небесни сили, споменат във византийски източници. През 1591 г. е превърната в джамия от шейх Хортаджъ Сюлейман Ефенди. След освобождаването на Солун от османско владичество и присъединяването му към независимото гръцко кралство през 1912 г. бива посветен на Свети Георги. Включен е като един от най-забележителните раннохристиянски и византийски паметници в списъка на световното културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.

 Още снимки от знакови културни паметници в Гърция може да намерите тук.

Здравка Михайлова, Атина