На 24 януари 2016 г., без да се стъписат от мъгливия ден и минусовите температури, в Интеграционно-информационния център за бежанци към Българския Червен кръст се събраха деца от емигрантски общности в София.  Асоциация за бежанци и мигранти-България и Бежанско-мигрантската служба на БЧК проведоха за тях и родителите им Триптих-работилница „Разкажи ми история” по проект „Артистичното в нас” в рамките на европейската програма Еразъм+. Инициативата събра хора от бежанско-мигрантската общност у нас, организаторите на проекта, както и работещи с тях социални консултанти. По време на работилницата участниците разказваха истории по три различни начина – чрез рисуване, звуци и изработване на фигури от глина.

Участваха 12 деца, шестима родители, четирима социални работници на БЧК, двама от които играеха ролята на преводачи – Стурай Набизада от Афганистан (фарси/дари), социален работник на БЧК в бежанския център в кв. Овча купел, и Халед Шауиш (с арабски), който има смесен българо-сирийски произход, социален работник на БЧК в същия център. Участие взе и Мохамад Камал Заки от Египет, политически коментатор и анализатор, автор на няколко книги по международни отношения, социален работник в същия център.

Работилницата нямаше да се случи без дейната организационна подготовка и координиращи усилия на Ваня Пулева – заместник програмен мениджър на Бежанско-мигрантската служба на БЧК,  супервайзър на мониторинг и социална работа, и на Таня Маринчешка, ръководител за България и участник-обучител в проекта „Артистичното в нас”, както и на другите участници-обучители – Евелина Спасова, Емил Антонов, Константин Кучев, Невена Йовчева, и Иванка Христова,  а популяризирането му със снимки дължим на фотографа Иво Даскалов.

В работилницата участваха деца от Ливан, Сирия, Афганистан и др., които живеят не в бежански центрове, а на т. нар. външни адреси заедно със своите семейства. Повечето от тях бяха придружени от родителите си. За онези, които все още не владеят добре български бе осигурена помощта на преводачи от арабски и фарси/дари.

Работилницата се провежда в рамките на проекта „Артистичното в нас”, стартирал през 2014-та година, който трябва да приключи през 2016 г. Партньори по него са България, Унгария, Полша, Германия и Италия. След три основни практически обучения в Унгария, Италия и Германия, съпроводени с пилотни обучения-работилници във всяка от страните на партньорите по проекта, след всяко основно обучение, пилотните работилници като тази в информационно-интеграционния център на БЧК в София, прилагат усвоените и разработени умения и знания на участниците, които впоследствие стават обучители, използващи различни видове изкуство за справяне със състоянията на емоционално, психическо и професионално изчерпване, психологически травми, стресови или депресивни състояния и т.н. Продуктът на обученията в рамките на проекта е насочен към социални и медицински работници, преподаватели и представители на други предоставящи помощ и грижа професии. Домакини на предишните пилотни работилници бяха къща-музей „Панчо Владигеров” в София, (май 2015), и Трудово-възпитателното училище-интернат в Ракитово (ноември 2015).

На 24-ти януари, опитни аниматори, които се занимават с рисуване, музика и моделиране с глина, работиха с децата и възрастните в три различни модула, като ги насърчиха без зададена тема, всеки от тях да разкаже история, лично преживяна или измислена. Невена Йовчева помогна на децата да овладеят техниката за моделиране на глина, тъй като повечето от тях досега са работили само с пластилин, а глината има свои особености. Константин Кучев зададе музикалния тон на събирането, изпълнявайки на китара и цигулка български и чужди мелодии. Евелина Спасова напътстваше работилницата по рисуване, в която децата трябваше да разкажат история чрез рисуване на сюжетни кадри, разгръщащи разказа. Освен, че се забавляваха, защото всяко творчество е занимателно и увличащо, децата се съсредоточиха върху умението да споделят и разкажат преживяното, като в края на работилницата – заедно с възрастните, участвали в нея – описаха по закачените на черната дъска свои рисунки изобразеното на тях, чувствата, които са изпитвали по време на преживяното.

Освен историите за спокойния и уреден живот, който са имали преди да започнат войната в Сирия, бомбардировките и разрухата, принудили ги да изоставят всичко в търсене на сигурност и мир, децата и възрастните описаха делничната радост от това да се събудиш, да си измиеш зъбите, да направиш гимнастика, да закусиш, да отидеш на училище, да играеш на топка, да се любуваш на цветята, птиците и дърветата.

Масуд от Афганистан, дяволит, засмян и находчив, говори български като всеки друг петокласник на неговата възраст. Не бихме го различили от неговите български връстници, ако не бе придружен от баща си Фарид, който също чудесно се изразява на езика ни, споделя, че са от Афганистан, живеят от доста години в България и повече от всичко желаят да има разбирателство между хората, сигурност и спокойствие. Масуд напето позира до изработения от него охлюв от глина. Момиченце от Сирия е моделирало костенурка. На въпроса с какво правят през деня сътворените от тях животинки, се оказва, че те основно търсят храна, ядат трева и т.н. Хасан, единствен син в семейство от Ливан с пет дъщери има по-абстрактно виждане. Моделираната от него глинена фигура представлява стълба. На въпроса какво е това, отговорът е просто: „Стълба, която води нагоре, към небето”. Илаф от Сирия е изработила от глина папагал и разказва как й е хрумнала идеята да го направи. Много обича птиците и неотдавна чичо й й е подарил два папагала, които отглежда в клетка вкъщи. Поставя се на тяхно място и си мисли, че сигурно биха искали да летят свободни, разпервайки криле извън малкия си затвор.

Омар от Сирия е нарисувал в свежи морски багри кораб, който пори вълните, а край него подскача делфин, който би могъл да бъде и нещо по-заплашително – например, акула. Оказва се, че морският пейзаж не е толкова безметежен и ведър, колкото изглежда. Омар разказва, че това е кораб с бежанци, на който се случва премеждие по пътя, той потъва и пътниците му загиват. Стара истина в психотерапията е, че обговорените и изповядани травми помагат на преживелите ги да се освободят от тях, както и че в изработени на подобни сеанси предмети могат да бъдат проектират желания. Няколко момчета, участващи в работилницата, са моделирали в глина професионалните си мечти – единият иска да стане боксьор, другият борец, третият е запален от футбола. Фотографът Иво Даскалов, който изучава фарси, документира оживлението на децата и съпричастността на техните родители, които взимат участие в разказването на историите.

Стурай от Афганистан, която живее от години в България и самоотвержено работи с бежанци, не се налага да поеме задълженията на преводач, тъй като Масуд е повече от общителен и вече сам се е запознал с всички, и словоохотливо разговаряйки на български ни е разказал, че живее в Люлин, и това не е толкова далеч, откакто има метро, харесва му да ходи на училище, има приятели от класа.

Участничката в работилницата Ваня Христова, която пише стихове, разказа останалата в съзнанието й детска приказка, прочетена в сп. „Славейче”, когато била петгодишна. За страните Мачканолия и Рошавелия, жителите на едната страна били винаги с разрошени коси, но с безупречно изгладени дрехи, а техните съседи били вечно облечени в изпомачкани дрехи, но прилежно вчесани. Причината за това била, че едните не познавали гребена, а другите ютията. Така, когато започнали да общуват помежду си, и двете страни имали какво да научат една от друга и една за друга, Под звуците на маракаси, дзилове на малко дайре, дрънкалки и гонгови звънчета бе отмерен ритъма на съзиданието и общуването между деца и възрастни, чужденци и българи. Организаторите на проекта „Артистичното в нас” показаха, че човечеството може да си протегне ръка, не само без предразсъдъци, а и с топлота към ближния, че България може да бъде добронамерена и гостолюбива към хората потърсили убежище тук, прокудени от военни конфликти и други социални катаклизми.

Пожелаваме на всички участници в семинара личната стълба на техните стремления да ги отведе високо, там където всеки един от тях би искал да стигне. Тъй като най-вероятно абстрактната композиция на Хасан сигурно изразяваше не само неговия порив за издигане нагоре, а „стълбата, която води нагоре” бе образ на свобода, полет на духа и въображението.

Автор:  Здравка Михайлова

Снимки: Иво Даскалов, Здравка Михайлова

 

Източник: www.evropaworld.eu