Конференция в СБЖ за ролята на медиите в Априлското въстание
Журналистът Енчо Господинов показва книга с репортажите на Макгахан от България. Снимка: Владимир Дворецки
Неизвестни факти за ролята на медиите в Априлското въстание бяха оповестени днес, 20 май 2026 г., на специална конференция в сградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ). Форумът бе част от Календара на Българската академия на науките за Националните чествания по случай 150 години от Априлското въстание. В него участваха известни български журналисти, университетски преподаватели и общественици.
Гост на конференцията бе Иван Делчев – брат на д-р Теодор Димитров, големия изследовател на Априлското въстание и популяризатор на делото на Джанюариъс Макгахан. Още през далечната 1966 г., като ръководител на Библиотеката на ООН в Женева, д-р Димитров събира и превежда седем от най-емоционалните и фактологически значими репортажи на Макгахан и със собствени средства издава в Женева книгата „Януари Макгахан. Турските зверства в България.“
Конференцията бе открита от отговорния редактор на сайта на СБЖ Майя Любомирска. Тя даде думата на председателя на УС на СБЖ Снежана Тодорова, която разказа за отразяването на Априлското въстание от българските вестници и от някои чуждестранни журналисти. Според нея по онова време в Османската империя и в чужбина е имало 12 български вестници, които са публикувани около 1000 журналистически материали на тази тема. Снежана Тодорова показа уникална книга от библиотеката на СБЖ – „Турските зверства в България“ от Макгахан в превод на Стефан Стамболов, изд. 1880 г.
Книги от и за д-р Теодор Димитров. Снимка: Владимир Дворецки
Иван Делчев изтъкна в словото си, че журналистическото перо при отразяването на Априлското въстание е било по-силно и от меч. Той изтъкна, че публикациите на брат му са заинтригували дори и швейцарската общественост, и изрази съжалението си, че богатият архив, който д-р Димитров завещал на България, все още стои неописан вече 20 години в провинциален склад на Държавна агенция „Архиви“.
Проф. Здравка Константинова от Факултета по журналистика и масови комуникации (ФЖМК) на СУ разви тезата за Априлското въстание като успешна „медийна революция“. Тя припомни някои пасажи от „Записките“ на Захари Стоянов и подчерта, че две трети от публикациите за това събитие са за отвличането на кораба „Радецки“ от Ботевата чета.
Надгробната плоча на Макгахан с надпис „Освободител на България“. Снимка: Уикипедия
Проф. Минка Златева от ФЖМК сподели някои детайли от проучванията си за Макгахан. Тя изтъкна, че според нея той е първият разследващ журналист, десетилетия преди известните репортери – muckrakers от началото на 20-и век в САЩ. Според проф. Златева, Макгахан отговаря и на трите критерия за разследващ журналист: да ползва всички възможни източници, да прави своя оценка на фактите и да защитава истина, по-голяма от фактите. Тя припомни, че на гроба на Макгахан в родното му градче Ню Лексингтън, щата Охайо, има надпис „Освободител на България“.
Енчо Господинов, който освен известен журналист е и дългогодишен служител на Международния комитет на Червения кръст и на ООН, разказа за дейността на Макгахан като военен кореспондент. Той също така сподели как е осведомил сенатор от щата Охайо за ролята на неговия „съсед“ и това довело до прославянето на журналиста в родината му. Господинов разказа също така, че взел интервю от д-р Димитров за в. „Поглед“ по времето, когато някои са смятали учения от Женева за „невъзвръщенец“, а други – за голям патриот.
Велислава Дърева показва книга на Иван дьо Ведрин. Снимка: Владимир Дворецки
Известната публицистка Велислава Дърева заяви, че първият журналист, дошъл в България да отразява Априлското въстание, е Иван дьо Вестин. Той бил изпратен от главния редактор на в. „Фигаро“ още на 1 юни 1876 г., когато в световната преса имало само откъслечни дописки за събитието. От името на сайта evropaworld.eu аз опонирах, че още на 15 май анонимен кореспондент на в. „Ню Йорк таймс“ е станал очевидец на Дряновската епопея. Допълних, че според моите проучвания това е кореспондентът на лондонския в. „Таймс“ в Константинопол Антонио Галенга. Подчертах, че това не омаловажава приноса на Иван дьо Вестин, чийто репортаж от Перущица не отстъпва по сила на репортажа на Макгахан от Батак. Добавих, че има още един аргумент американският журналист да се смята за „Освободител на България“, тъй като той е участвал и в информационната война срещу османците. Както твърди британският военен кореспондент Арчибалд Форбс, Макгахан е получавал изпреварваща информация от руския щаб по време на Освободителната война през 1877-78 г. Когато колегите му осъзнали това, те започнали да го следват по петите. Когато обаче предстояло да се извърши десантът край Свищов, Макгахан демонстративно се отправил в друга посока, за да заблуди другите акредитирани журналисти. Така той помогнал да се запази в тайна мястото на дебаркирането, което допринесло за успеха на руските войски.
Участници в конференцията. Снимка: Владимир Дворецки
По темата на конференцията се изказа и журналистката Антоанета Титянова, която разказа за двама позабравени журналисти от Белово, описали въстанието в района след Освобождението. Това са депутатът Никола Владикин и Никола Станев, основател на Българското историческо дружество и Съюза на българските учители. Според Титянова, Априлското въстание в Белово е продължило най-дълго – цели 28 дни.
Журналистът Петко Мангачев припомни някои моменти от „Под игото“ на Иван Вазов и „Записките“ на Захари Стоянов. Той цитира Макгахан, че българите нямат историческа памет, и разви тезата, че това се дължи на умишленото изтриване на историята ни.
Проф. д-р Даниел Вачков от Института по история на БАН, който присъстваше на конференцията на СБЖ, изрази задоволството си от качеството на изнесените доклади. Той заяви, че се надява и по-младите журналисти да се заинтересуват от темата за Априлското въстание.
Автор: Владимир Дворецки
Фоторепортаж от събитието може да видите тук.
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu