В съвсем новия Музей за история на София ще се състои символичният завършек на един изключителен етап от френско-българските отношения: „Среща с египетски жрец” се открива точно в момента, когато в Париж, в Лувъра, се закрива „Епопея на тракийските царе – археологически открития в България”.

Със съдействието посолството на Франция в България, Министерството на културата и Столична община изложбата „Среща с египетски жрец”, предоставена от музея Лувър, ще бъде представена в София от 23 юли до 13 септември, след като бе посрещната в Пловдив.

Замислена от Анри Лоарет, бивш президент и директор на Лувъра и от Вежди Рашидов, по време на предишния му мандат като министър на културата, изложбата бе осъществена благодарение на настойчивите усилия на Жан-Люк Мартинез, тогавашен директор на Департамента за гръцка, етруска и римска античност, а днес президент и директор на Лувъра.

Родена под щастлив знак, изложбата получи масова подкрепа. Практическата й реализация бе възможна благодарение на усилията на представители на деловите среди, обединени в Комитета за подкрепа на изложбата на български антики в Лувъра, който успя да мобилизира частни дарители и спомоществователи, необходими за допълване на значителните средства, осигурени от френската и българската държава.

Резултатът е на висотата на очакванията: стотици хиляди посетители разгледаха изложбата в Париж – французи, а също и туристи от цял свят – френският печат единодушно приветства събитието като същинско откритие за всички журналисти, запознаване с една голяма цивилизация и въобще представяне на цяла една страна, която далеч не се познаваше в подробности.

За четирите месеца, през които трая изложбата, не мина и седмица без да се появи нова статия или ново предаване по телевизията или радиото: като знаем колко конкурентни събития се провеждат в Париж, този повтарящ се интерес от страна на медиите е силно доказателство за яркия отпечатък на изложбата върху общественото съзнание.

„Среща с египетски жрец” е съвсем закономерен ответен жест, за щедростта на близо двадесет български музея, с който музеят Лувър пожела да покаже в България някои от съкровищата, с които разполага.

Тази изложба е организирана от Департамента „Египетска древност“ на музея Лувър под научното кураторство на Венсан Рондо, главен консерватор, директор на Департамента „Египетска древност“ и неговата асистентка Софи Лабе-Туте, сътрудник по документални изследвания.

Изложбата е организирана около забележителната статуя на високопоставен сановник от двадесет и шестата египетска династия (664-525 пр.Хр.): Нахтхорхеб.

Наследствен принц, управител, дворцов служител, администратор на двореца, отговарящ за короната, разпоредител на всякакви божествени функции, водач на редиците, началник на отрядите, говорител на Пе, пазител на поверителните дела на сутрешния дом, началник на писарите, ръководител на отговорниците за магическите сили в дома на живота, жрец кереп-хуут и жрец главен лектор, Нахтхорхеб, син на Тайеснахт. (превод от О. Пердю).

Нахторхеб бе избран за централното място в изложбата, представена в България: статуята му от силифициран пясъчник олицетворява по прекрасен начин характеристиката и гения на египетското изкуство, възникнали отдавна и утвърдени през три хилядната му история.

Изложбата бе замислена като въведение към някои ярки черти на египетската цивилизация, илюстрирани от представените творби, а също и като поредица от прозорци, отворени към това, което знаем и разбираме за живота на древните египтяни.

Титлите на този висш сановник послужиха за източник при разработването на теми, придружаващи представянето на статуята. Бог Тот и неговите превъплъщения в птицата ибис и маймуната бабуин, връзката му с изобретяването на писмеността и ролята му в съда на мъртвите, професията на писарите, основни дейци на египетската администрация, знанието на жреците и главния ритуал по поднасянето на дарове, с благовония и музика, успокояваща богините, най-сетне и короните и магическата мощ на въплътяваната от тях защита.

По времето, когато е живял Нахтхорхеб, вече повече от 2500 години страната гради своята история, привидно гладка, често размирна; повече от две хилядолетия е установен траен ред на света, един и същ пантеон от богове и богини, едно и също йерархизирано общество, насочило всичките си усилия към управлението на приливите на Нил.

Древните египтяни ни очароват с навика си не само да придават животински вид на своите божества, но също и с начина, по който ги представят като полу-човеци, полу-животни, обикновено с човешко тяло и глава на съответното животно, успявайки неусетно да ни втълпят, че тъй странните комбинации са нещо естествено. Хор е сокол, Хнум – овен, Хатхор – крава и т.н. При Тот животните са две – птицата ибис и маймуната бабуин. Ето как Тот – повелител на писмеността и Тот – въплътен в бабуин, ни обясняват странното, дори абсурдно съчетание между пишещ мъж и диктуващ бабуин. Различните превъплъщения на Тот са широко илюстрирани в изложбата.

Именно в областта на археологията започват културните взаимоотношения между Франция и България, току-що възстановила статута си на самостоятелна държава в края на ХІХ век. Логично и напълно справедливо бе първата изложба в Лувъра на експонати от България да бъде посветена на археологията и по-специално на тракийските открития.

България бе представена в Лувъра за първи път. Но сътрудничеството между българските музеи, българското Министерство на културата и Лувъра тепърва ще продължава: двустранното споразумение, подписано през януари 2012 г. между българското Министерство на културата и музея Лувър намери конкретен израз и в съвместно организирания през март семинар по музейно дело, както и в разкопките в Аполония понтийска (Созопол), които от миналата година се ръководят съвместно от Лувъра и Националния археологически институт в София. Те ще бъдат последвани и от други проекти.

В рубриката Francophonie на сайта ни може да прочетете материала на френски език:

Снимки от откриването на изложбата може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук:

Източник: Посолство на Франция в България www.ambafrance-bg.org