Екипът на филма „Стадото“ си прави обща снимка минути преди началото на „Киномания“

38-ото издание на кинофестивала „Киномания“ по традиция стартира с премиера на български филм. Тази година откриващата прожекция на 13 ноември бе на игралната лента „Стадото“ на режисьора Милко Лазаров.

Както е редно, „Киномания“ 2024 започна с червен килим във фоайето на НДК, край който организаторите и създателите на премиерната лента посрещаха ВИП-гостите и обикновените зрители. Най-търсени за телевизионни интервюта и общи снимки пред плаката на фестивала бяха режисьорът на „Стадото“ и изпълнителят на главната мъжка роля Захари Бахаров. Всичко това ставаше под звуците на „Болеро“ на Равел, изпълнявано на живо от музикантите от Софийския духов оркестър, който т. г. отбелязва 70-годишния си юбилей. Изборът на тази популярна мелодия не е случаен. Основна тема на тазгодишната „Киномания“ е музиката, а в програмата на Френския филмов фестивал (част от мащабната проява) е включен и игралният филм „Болеро“, описващ живота на композитора.

Зала I на НДК не бе препълнена, но все пак имаше доста зрители за премиера на български филм от категорията „арт кино“, какъвто безспорно е „Стадото“. Кратки приветствия преди прожекцията поднесоха министърът на културата Найден Тодоров, зам.-кметът по културата на София Яна Генова и директорът на Националния филмов център Петър Тодоров. Те декларираха, че тези институции ще продължат да подкрепят създаването на качествено българско кино.

Кадър от филма с актьорите Весела Вълчева и Захари Бахаров Снимка: Киномания

Трудно може да се разкаже сюжетът на „Стадото“, а и не е редно да се разваля изненадата за зрителите. Важно е да се каже, че преди прожекцията човек трябва да се запаси с много търпение. Екранното действие тече мудно, както е характерно и за предишните два игрални филма на Милко Лазаров – „Ага“ и „Отчуждение“, които са получили доста награди от наши и международни фестивали. Главните герои са Али (Захари Бахаров) и дъщеря му Тарика (Весела Вълчева) живеят изолирано от света заедно с възрастната тъща на Али (Мимоза Базова) в къща край гранично село. Момичето развива наследствена болест на гърба, известна като „пеперудени криле“. Това засилва неприязънта на селяните, които набеждават жените от семейството, че са вещици, виновни за сполетялите ги бедствия като мора по добитъка. Омразата ескалира в погром, след като влюбеното в Тарика момче Никола бива намерено мъртво под скалите. Също като майката на Тарика няколко години по-рано… Всичко това се развива на фона на прекрасни панорами с реещи се птици и впечатляващи кадри от природни забележителности като „Очите на Бога“ в пещерата Проходна и Крушунските водопади, което най-вероятно ще донесе на оператора Калоян Божилов поредната заслужена награда.

Не така стои въпросът със сценария, дело на Екатерина Чурилова, Симеон Венциславов и Милко Лазаров. Той със сигурност бележи развитие в творчеството на режисьора след простичката фабула на „Ага“. В него е разработен митът за Икар, забелязват се препратки към филми като „Козият рог“ и „Граница“, усеща се полъхът на магическия реализъм. Недоизказаността в сюжета обаче е нож с две остриета, тъй като предизвиква недоумение у част от зрителите. Зловещата фигура на Кмета, който манипулира селяните и ги превръща в Стадо, на места изглежда карикатурно, въпреки усилията на изпълнителя Иван Савов.

Подборът на актьорите също буди някои въпроси. Захари Бахаров има безспорни качества, но в „Стадото“ изглежда по-скоро като наемен убиец. Епизодичната роля на Иван Бърнев е доста скромна за големия му талант. Същото може да се каже и за звездата на гръцкото кино Христос Стергиоглу, който бе главното действащо лице в „Отчуждение“. На него му е поверена епизодичната роля на цирков магьосник, който разгадава трагичната съдба на Тарика. Сред достойнствата на „Стадото“ обаче трябва да се добави и музиката, сътворена от Пенка Кунева – наша композиторка, която вече има успешна кариера в САЩ.

След края на филма режисьорът и продуцентката Веселка Кирякова извикаха поименно на сцената всички присъстващи в залата участници в създаването на лентата. Сред тях, за съжаление, липсваше младата надежда Весела Вълчева, но семейството й бе сред публиката. По-късно някои от зрителите причакаха Милко Лазаров и други кинозвезди, за да ги поздравят за премиерата и да поговорят с тях. Да се надяваме, че режисьорът ще продължи да развива своя талант и да създаде още много филми, които не само да печелят награди на кинофестивали, но и да достигнат до умовете и сърцата на повече хора.  

Текст и снимки: Владимир Дворецки

Още снимки от събитието може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Темата за музиката – акцент на „Киномания“ 2024

Източник: www.evropaworld.eu