Статията във в. „Отаго дейли таймс“, в която се описва как турски вестник приписва български произход на Уилям Гладстон (на снимката вдясно). Снимки: Национална библиотека на Нова Зеландия, Уикипедия Колаж: Владимир Дворецки

Британският политик и публицист Уилям Гладстон си спечели вечната признателност на нашия народ, като оглавява движението за защита на българите след зверствата при потушаването на Априлското въстание. В парламентарни дебати, публични речи и памфлети като „Българските ужаси и Източният въпрос“ (1876) той осъжда зверствата на Османската империя срещу нашите сънародници. Това, естествено, му спечелва омразата на османците. По време на Руско-турската освободителна война турски вестник, цитиран от кореспондент на в. „Таймс“, дори съчинява „очерняща“ биография на Гладстон, в който му приписва български произход.

Това любопитно четиво достигна до мен благодарение на търсачката на дигитализирани стари вестници на Националната библиотека на Нова Зеландия. За „българския произход“ на Гладстон се разказва в броя на в. „Отаго дейли таймс“ от 19 януари 1878 г. В тази публикация се твърди, че информацията е получена от кореспондента на „Таймс“ в Пера (днешният истанбулски квартал Бейоглу – б. а.). Британският журналист не е назован, но по онова време кореспондент на авторитетния вестник в Истанбул е италианският публицист Антонио Галенга (1810-1895). Той е един от първите репортери, описали зверствата при потушаването на Априлското въстание.

Ето как започват „разкритията“ в неназования турски вестник: „Гладстон, размирникът, който е в Англия (само)обявен враг на османците и освен това на ислямската религия, който в продължение на много години трупа всякакви лъжливи обвинения срещу ислямизма и мюсюлманите; който, докато ние се бием с руснаците, молдовците, власите, черногорците, българите и херцеговците, едни след други, се стреми публично да повдигне срещу нас Сърбия и Гърция, има и друг мотив за поведението си – такъв, който естествено го въвлича в най-тежките престъпления и най-отвратителната низост“. Както става ясно от публикацията, въпросният мотив е, че макар Гладстон да бил известен по цял свят като англичанин, той всъщност бил българин, който възприел английско име, за да стане Някой. Според турския „биограф“, британският политик по рождение се казвал Димитри, бил слуга на търговец на прасета на име Нестор и живеел в село Чавра (може би Църварица? – б. а.), Кюстендилско. Докато навършил 16 г., помагал на баща си в отглеждането на прасета, но след това, подтикнат от перверзната си природа, измамил щерката на търговеца на свине, която била между 14 и 15-годишна. Тъй като поради това не можело да остане в селото, той избягал в Сърбия и се цанил при тамошен търговец на прасета. По-късно господарят му го пратил да продава свине в Лондон, където младият „българин“ пуснал котва и започнал успешно да си изкарва хляба по неясен начин. Той обаче искал да минава за англичанин и затова си сменил българското име „Грозадин“ с Гладстон. Късметът му се усмихнал и той се сдобил с голямо влиание в Англия, където станал министър-председател. Гладстон обаче дотолкова бил лишен от добродетели и човечност, че боготворял златото повече от Месията, и заради златото би оклеветил и Дева Мария. Османското правителство веднъж му предложило заплата от 50 000 лири стерлинги, ако отиде там и реорганизира финансовата им система, но след като се отказало от услугите му, жаждата за златото, което не е влязло в кесията му, съчетана с инстинктите на „българина“, го накарали да извърши всички безобразия, които човек познава, и които той все още извършва срещу мюсюлманската религия и правителството. Лакомията за злато карала Гладстон да изглежда жълт. Според онези, които го познавали, той бил със среден ръст, с жълто лице, носел късо подстригани мустаци по европейски стил, и, като признак на „сатанинския му дух“, челото и темето му са голи, тъй като косата му окапала поради злия му нрав, и отдалече човек можело да го помисли за изцяло плешив. Той има дълъг нос, продълговато лице и много грозна уста, както показват думите, които произнася, а когато си затвори устата, зад долната му устна се вижда да се подават два предни зъба на цял дециметър! С една дума, той има странна физиономия“.

Кореспондентът на „Таймс“ допълва, че „дециметър“ го има в турския текст, но какво е имал предвид авторът, би затруднило самия Диндорф (известен германски учен-класицист – б. а.) да го определи, освен ако се приеме като игрива хипербола. Той изразява надеждата си, че известният със своя гений и добродетели Гладстон ще го извини, задето е замесил името му, като е публикувал този „чудесен портрет“. Кореспондентът допълва, че би било несправедливо и глупаво да се претендира, че турската преса представлява Турция. Той обаче изтъква, че турската преса си намира турски читатели, чиито мнения и информация тя до известна степен и отразява, и създава.

Титулната страница на памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос“ от Уилям Гладстон Снимка: Уикипедия

Що се отнася до „Българските ужаси и Източният въпрос“, тази брошура, която през 1876 г. се е продавала на цена един шилинг и шест пенса (около 11 днешни лева – б. а.), се е ползвала с невероятен успех. Новозеландската преса пише, че от нея Гладстон е спечелил 12 000 лири стерлинги (1,7 млн. лв. – б. а.). Тези преувеличени слухове принуждават британския политик да направи специално изявление, че за 40 години като публицист е получил приходи от около 10 000 лири стерлинги. 

Владимир Дворецки

Източник: www.evropaworld.eu