„Убийството е мое“ на Франсоа Озон – крими комедия със сериозни послания

Публикувано:
18:26ч / 28.01.2024г
Брой прочитания:
180
Брой коментари:
0

На снимка са актрисите Надя Терешкевич, неувяхващата Изабел Юпер и Ребека Мардер

Голямо удоволствие ми достави най-новият филм на Франсоа Озон, криминалната комедия от 2023 г. „Убийството е мое“, който беше прожектиран на 27 януари в салона на Френския институт. Действието се развива през 30-те години на ХХ век. В главните роли видях две съвсем млади актриси – Надя Терешкевич в образа на Мадлен Вердие, красавица, стремяща се към артистична кариера, и Ребека Мардер – нейната съквартирантка Полин Молеон, мечтаеща да се наложи като адвокатка.

По стечение на обстоятелствата Мадлен попада на местопрестъпление, където е убит виден продуцент, и обвинението се насочва към нея. Двете с Полин решават да се възползват от ситуацията, за да привлекат вниманието върху себе си. Мадлен заявява, че тя е извършила убийството, а приятелката й поема нейната защита. Планът им успява. Мадлен не само е оправдана, но бива засипана с предложения за участия като актриса, а Полин – с ангажименти като адвокатка. Всичко обаче рискува да се провали, защото изненадващо се появява позабравената звезда от нямото кино Одет Шомет – Изабел Юпер – и твърди, че тя е извършила убийството на продуцента. Какво става по-нататък няма да разказвам, за да ви е интересно да го гледате, но е изключително забавно.

В същото време Франсоа Озон поставя съвсем сериозни проблеми, които са стояли пред жените във Франция през първата половина на миналия век. В едно интервю по повод филма режисьорът припомня, че по онова време жените във Франция не са имали право да гласуват, нито да откриват своя банкова сметка, трябвало е момичетата да разполагат със зестра, за да се омъжат и т.н. В такава среда е трудно за жените да се развиват професионално. Двете героини във филма се справят, възползвйки се от случайността. На съдбата им може да се погледне с усмивка от разстоянието на времето – казва режисьорът, но реалността за жените през 30-те на ХХ век никак не е била забавна.

Горещо ви препоръчвам този филм! Кара те да се смееш, но и да се замислиш.

Гергина Дворецка