Йохана Лойзингер (отляво) в костюма на Маргарита от операта „Фауст“ на Гуно. Илюстрация за в. „Илъстрейтид Лондон нюз“. Отдясно – Едисън (седнал в средата) с негови сътрудници, с които е разработил фонографа. Зад него стои Вангеман. Снимки: Уикипедия. Колаж: Владимир Дворецки

Печатна грешка може да доведе до провал на едно специализирано проучване, но в моя случай тя ме насочи към друга тема, която представлява интерес за голяма част от нашето общество. Става въпрос за сбъркано име в публикация на новозеландския вестник „Ашбъртън гардиън“ от 16 декември 1889 г., който препечатал статия от по-известното британско издание „Дейли телеграф“. От нея ставаше ясно, че един от първите аудиозаписи в Европа е бил направен с участието на сопраното Йохана Лойзингер (1865-1951) – бъдещата съпруга на нашия княз Александър I Батенберг! Е, оказа се, че всъщност въпросната ария на Маргарита от операта „Фауст“ на Гуно не била изпълнена от Лойзингер, а от (Елизабет) Лайзингер – друга известна певица от края на 19-и век.

Фалшивата новина, която за щастие бе осуетена след консултация с един от най-известните експерти по ранни аудиозаписи в света – Щефан Пуил от берлинския Университет за приложни науки, се породи от статията в „Ашбъртън гардиън“, озаглавена „Фонографът“. Попаднах на нея благодарение на това, че Националната библиотека на Нова Зеландия (както и тази на Австралия) предоставят безплатен достъп на всички до своя архив от дигитализирани стари вестници. В публикацията се разказва за интересен епизод от ранното развитие на фонографа, изобретен от Томас Алва Едисън. Представителят на Едисън в Берлин – Тео Вангеман, демонстрирал новия уред пред легендарния канцлер на Германия принц Ото фон Бисмарк в неговата резиденция Фридрихсруе. Отначало Бисмарк изслушал „Радецки марш“, изпълнен от гренадирски оркестър. Той много се зарадвал, когато чул запис на гласовете на синовете на императора. Сред другите музикални пиеси, които били пуснати пред канцлера по фонографа, била и въпросната ария на Маргарита. Да си призная, твърдението на „Ащбъртън гардиън“, че тя е била изпълнена от „г-ца Лойзингер“, много ме развълнува заради факта, че тя е била „ябълката на раздора“ между Бисмарк и княз Александър. След като българският монарх бил принуден да се откаже от престола под натиска на Русия, той бил сватосван за съпруг на германската принцеса Виктория, която била влюбена в младия красавец. Ако височайшата сватба се бе осъществила, според някои историци Александър фон Батенберг е можел дори да стане канцлер на Германия. Но Бисмарк научил, че бившият български княз се влюбил в русокосата певица Йохана Лойзингер, която му привлякла вниманието на представление в придворния театър в Дармщат. Естествено, възрастният канцлер осведомил за това кайзера и направил всичко възможно бракът на Александър и Виктория да се осуети. Бисмарк имал и други мотиви за намесата си. Той бил уверен, че ако бившият български княз влезе в германското императорско семейство, това ще се отрази зле на отношенията на Берлин със Санкт Петербург.   

Карикатура от виенския хумористичен вестник „Кикерики“ от април 1888 г. отразява разтрогването на годежа на княз Александър с германската принцеса Виктория Пруска, по нареждане на принц Ото фон Бисмарк. Снимка: derstandard.at

Само няколко седмици след разтрогването на годежа между Виктория и Александър, на 6 февруари 1889 г. героят от Сливница се оженил тайно за Йохана във френско селце на Лазурния бряг. Този неравен брак, който бил превърнат в скандал от тогавашната преса, скарал бившия ни монарх с височайшите му роднини. В това нямало нищо чудно, тъй като Йохана била от скромно потекло. След като била подготвена за сопрано в родния си град Пресбург (днес Братислава) и в Прага, тя дебютирала на оперната сцена в чешката столица, след което била ангажирана да пее в Тропау (днес Опава, Чехия), Линц и в придворния театър в Дармщат. Йохана станала известна като изпълнителка на арии от опери на Моцарт. Злите езици обаче твърдели, че тя блестяла с красотата си, но не и с гласа си.

След женитбата си Александър бил лишен от титлата принц фон Батенберг и трябвало да се задоволи с по-ниската – граф фон Хартенау. Той постъпил на служба в австрийската армия и бил произведен в чин генерал-майор. Графът заживял със съпругата си в Грац, където командвал бригада. Йохана му родила две деца – Крум-Асен Лудвиг Александър и Вера-Цветана.

Александър и Йохана с малкия им син Крум-Асен. Снимка: Уикипедия

Героят от Сливница обаче не могъл да се радва дълго на семейното щастие. Той умира на 17 ноември 1893 г., едва навършил 36 години. След смъртта му неговите тленни останки са преместени в София, където му е изграден мавзолей. Българската държава отпуска на вдовицата му солидна годишна пенсия от 40 000 франка (равностойни днес на около 200 000 евро). За честта на Йохана, тя не пръскала тази огромна сума за тоалети, а осигурила добро образование на децата си и станала голям дарител на редица авторитетни австрийски музикални институции. Вдовицата на княз Александър била председател на Виенската Моцартова общност и допринесла за изграждането на Академията „Моцартеум“ в Залцбург – родното място на музикалния гений. Графиня фон Хартенау станала съоснователка на Виенския симфоничен оркестър и подпомагала финансово и други институции като Хора на виенските момчета. Според в. „Саутланд таймс“, усилията й дали възможност на Виенската филхармония да преживее тежките години след Първата световна война. Освен това графиня фон Хартенау лично се включвала в благотворителни концерти. Няма данни да се е изявявала отново като певица, но в няколко случая е свирила на пиано пред публика. За съжаление, няма запазени записи или дори снимки от тези изпълнения. От архива на Музикферайн (Обществото на приятелите на музиката във Виена) обаче любезно ме информираха за техни концертни програми, от които става ясно, че графиня Йохана фон Хартенау е свирила пиеси на Бетовен и Брамс дори на 62-годишна възраст. От архива на виенската концертна зала Концертхаус (чиято сграда била изградена с нейна помощ) пък ми предоставиха дигитално копие на техен афиш за проява на 29 април 1914 г. От него става ясно, че вдовицата на княз Александър е изпълнила концерт за две пиана от Моцарт съвместно с принц Фердинанд Лобковиц в полза на изграждането на „Моцартеума“ в Залцбург.

Афиш за концерт, изнесен през 1914 г. във виенската зала Концертхаус с участието на графиня фон Хартенау, която изпълнила концерт за две пиана от Моцарт. Снимка: © Archiv der Wiener Konzerthausgesellschaft / Programmarchiv

От тези проучвания става ясно, че отпуснатата от България пенсия е отишла за благородни каузи. Когато на 1 януари гледате по телевизията Новогодишния концерт на Виенската филхармония от Златната зала на Музикферайн, помнете, че и този прекрасен оркестър, и самата зала с невероятна акустика до известна степен дължат оцеляването си на наши средства, предоставени им от вдовицата на героя от Сливница.

Концерт в Златната зала на Музикферайн през 2009 г. с участието на Хора на виенските момчета (на балкона пред органа). Снимка: Уикипедия

А месец по-късно – на 1 февруари, когато се раздават наградите „Грами“, аз ще стискам палци за Щефан Пуил. Той е номиниран в категорията „Текст към албум“ за неговата публикация Etching The Voice: Emile Berliner And The First Commercial Gramophone Discs, 1889-1895 (Гравиране на гласа: Емил Берлинер и първите комерсиални грамофонни плочи, 1889-1895). Надявам се, че рано или късно Щефан Пуил ще успее да издири аудиозапис на изпълнение на сопраното Йохана Лойзингер, която омая княз Александър.

Автор: Владимир Дворецки

Източник: evropaworld.eu