Индия – среща с различни религии

Публикувано:
12:44ч / 16.08.2016г
Брой прочитания:
559
Брой коментари:
0

В този разказ с продължение за Индия ще стане дума за срещата ми с различни религии в тази многообразна страна. Няма да се задълбочавам в разясняване на вярванията на индийците, в случая бих искала да споделя какво ме изненадваше и дори шокираше, като представител на християнската култура, какво се оказа неприлично и непозволено в индийските храмове.

IMG_0463 - Copy

IMG_0693 - CopyРелигията заема важно място в живота на индийците. Първата вечер в хотела ни в свещения град Варанаси, за който се твърди, че е на около 12 хиляди години, гледахме програма на една от индийските телевизии – не разбирахме какво говорят на хинди, но стана ясно, че има големи тържества в град Мумбай (по-познат за нас като Бомбай), посветени на бог Ганеша – индийците го наричат Ганеш. Това е богът със слонска глава, за който се смята, че носи щастие и благополучие. На телевизионния екран имаше доста голямо изображение на бог Ганеша, а красива индийска говорителка в студиото включваше репортери от различни части на града, които без съмнение проследяваха как се придвижва процесията със статуята на божеството. На следващия ден нашият индийски екскурзовод Радж ни обясни, че един път в годината в продължение на 10 дни всеки индуист се моли вкъщи пред статуйка на бог Ганеша и на 10-тия ден я хвърля в реката с надеждата, че молитвите му ще се сбъднат. Точно този 10-ти ден се отбелязва с тържества и с голямо шествие в град Мумбай, в което взима участие и гигантска фигура на бог Ганеша. Така разбрахме какво сме гледали предишната вечер по индийската телевизия… Още нещо за много обичания в Индия бог Ганеша – той е син на бог Шива и жена му Парвати, а защо е със слонска глава – защото е умен, за което говори голямата глава, умее да слуша хората – затова е с големи уши, и не говори много – защото устата на слона е малка, а хоботът тънък.

IMG_1550IMG_0789Както знаете, хиндуизмът не е просто вероизповедание, а духовно явление, в което се включват и религиозни ритуали и начин на живот,  принципи на поведение. Нещо, което европеецът малко трудно може да обозре в цялата му сложност… Невъзможно е да се изброят и имената на всички хиндуистки божества. Почита се Тримурти – боговете Брахма, Вишну и Шива, триединство, което напомня на християнската света троица, но само заради числото 3. Оттам нататък започват различни прераждания на боговете и техните съпруги и туристът, попаднал в Индия, напълно се обърква кой кой е. Буда, например, се смята за 9-тото прераждане на бог Вишну. Съпругата на Шива Парвати пък се преражда в Дурга, богинята на женската сила. Сред почитаните богини е Лакшми – съпругата на бог Вишну, другото негово „аз“. Смятат я за носител на богатството. Сарасвати пък е богиня на ума, на интелигентността… Когато в един магазин купихме с мъжа ми дървена маска на бог Ганеша, след традиционното пазарене, при което намалихме с 3 пъти първоначално поисканата цена, продавачът, за да изрази радостта си от успешната за него сделка, запали свещичка пред рисунка, на която бяха изобразени бог Ганеша и богините Лакшми и Сарасвати – не бих могла да нарека тази рисунка икона, макар че изпълнява същата функция. На много места видяхме такива рисунки с трите божества, символи на благополучието, парите и ума. В магазините в Индия може да намерите и изображения на бог Кришна и любимата му Рада – популярен символ да влюбена двойка.

IMG_0655IMG_6311Онова, което ме порази най-много в свещения град Варанаси беше ритуалът на брега на река Ганг. Той беше в чест на мъртвите. 15 дни от годината индуистите отдават почит към починалите си близки, обикновено тогава се носи праха от кремираните им тела, за да се хвърли в Ганг или в друга почитана река – Ямуна. Наблюдавахме церемонията по отдаване почит към мъртвите привечер от лодка в река Ганг, но близо до брега. Самата церемония се извършва вечер на каменните стъпала, водещи към реката. В настъпилия бързо мрак се разнасяше звън, монотонно пеене, свещенослужители правеха движения със запалени свещници, размахваха големи ветрила с пера… Нямаше храм, всичко ставаше под открито небе и точно в този момент осъзнах колко назад във времето ме връща този ритуал – в зората на цивилизациите, когато човекът е отдавал почит и се е прекланял пред самата природа като пред божество. Християнската ми душа се опитваше да ми каже, че всичко това са езически ритуали, но, макар и за краткото време като турист в Индия, се научих да приемам с разбиране всичко, което виждам.

IMG_0527А в храмовете там има какво да озадачи европееца. В храма на Шива и на Парвати във Варанаси (в нашата програма беше отбелязан като храм на Дурга, едно от превъплъщениета на Парвати) видяхме как хиндуисти отдават почит към йони и лингам, всъщност това са стилизирани изображения на фалос и вагина, символизиращи акта на сътворението. IMG_0738В Каджурахо пък чужденците се дивят на откровените еротични пози на някои от релефните фигурки по външните стени на храмовете. Изобщо, представите за прилично и неприлично доста се разминават с нашите. Оказа се, че е неприлично жените да си показват глезените – затова саритата и другите индийски носии – пенджабите скриват тази част от женското тяло. Случваше ми се обаче да виждам възрастни индийки, които не носеха блузка под сарито си, без да се притесняват, че под свободно развяващия се преметнат през едното рамо плат може да се види нещо, което за европееца е напълно несъвместимо с представата му за приличие на публично място. А самата аз с голямо закъснение разбрах защо едно индийско момче гледаше изумено глезените ми, които се показваха под три-четвъртите панталони.

И отново за недопустимите неща в индийските храмове – там никога не се влиза с обувки. В храма на бог Кришна във Варанаси пък разбрахме още една особеност – докато чакахме, насядали по пода, като индийците, да се вдигне завесата и пред очите ни да се разкрие статуята на Кришна, някои от нас не издържаха да седят в подобие на поза лотос и изпружиха краката си напред. Веднага ни беше направена забележка, че краката ни не бива да сочат в посока към статуята на Кришна, макар и скрита зад завеса. После завесата се вдигна и разкри украсената с гирлянди и цветя позлатена статуя на Кришна, хиндуистите в храма се изправиха на крака, вдигнаха ръце и приветстваха с възторжени възгласи божеството, свещенослужителят описваше кръгове с ароматни пръчици и пееше монотонно, а моята християнска душа отново се опита да ми подскаже, че това е езичество, но точно в този момент един гълъб долетя отнякъде и кацна близо до статуята на Кришна, а друг гълъб, който пък сигурно е бил в диплите на завесата, отлетя към вътрешността на храма и тези прелитащи по време на церемонията гълъби  несъмнено бяха знак, че става нещо божествено…

IMG_0337IMG_0310Усещането, че съм на свещено място изпитах и край Кутуб минар в Делхи – казват, че това е най-високото минаре в света. Строено е през 12-13в. на мястото на джайнистки храмов комплекс, от който са запазени някои отстанки. В този комплекс се намира и прочутата желязна колона, не е известно точно кога е издигната, но се предполага, че е през 2в. от н.е. Тя не ръждясва и никой не може да открие от каква сплав е направена. Та точно на това място, където има останки и символи от различни религии, попаднах в един септемврийски следобед и ми се стори, че в далечината между руините струи божествена светлина – това беше първата ми мисъл, когато видях сиянието на залязващото слънце. И си помислих, че всъщност бог, както и да се нарича, си има определени места, на които иска да ни покаже, че съществува.

В храма на сикхите в Делхи пък се оказа, че не можем да влезем гологлави. Там на мъжете и на жените, които не бяха с шалове, вързаха по една оранжева кърпа на главите. Сикхизмът като религия се е появил в Индия през 15-16 в. Както вече казах, няма да се спирам в подробности на различните индийски вярвания, ще кажа само, че сикхите имат пет к-знака: кес (неподстригана коса), канга (гребен), кача (панталони), кара (гривна) и кирпан (кама). Под направените си по специален начин чалми мъжете всъщност крият дългите си коси, които никога не подстригват и косите им винаги били много старателно подредени под чалмата. IMG_1609IMG_1593Оказа се, че сикхите в Индия се занимават с благотворителност. В храма им в Делхи по два пъти на ден се готви и раздава храна на хора от различни вероизповедания. Храната се приготвя от доброволци с подарени продукти, сикхите охотно позволяват да бъдат снимани, докато приготвят храната. На излизане от храма всеки, който е бил в него, получава хапка, която един сикх загребва от голям съд и сипва в ръката му. Тук също си пролича, че съм човек от друг свят, защото си подадох лявата ръка и сикхът ми каза: „Бода, бода!“ Аз обаче не знаех какво означава думата „бода“ и го гледах объркано, а сикхът само сви рамене, прие философски факта, че съм чужденка, и ми сипа хапката храна в лявата ръка. Имаше вкуса на грис халва. После попитах нашия индйски екскурзовод какво значи „бода“ и се оказа, че означава дясно – т.е. сикхът е искал да му подам дясната си ръка, за да ми сложи в нея храната, тъй като в Индия нищо не се подава в лявата ръка. И на други места в Азия имало негативно отношение към лявата ръка. В Китай дори, когато броели до 10, го правели само с пръстите на дясната ръка като ги спивали по определен начин….

Толкова още остава за разказване, но спирам дотук. Единственото, което бих казала накрая, е, че в Индия колкото и за кратко да пребиваваш, – в моя случай 10 дни – определено започваш проявяваш повече разбиране към другите, към вярванията им и начинът им на живот.

Автор: Гергина Дворецка

Този текст беше излъчен в рубриката ми „Европа и останалият свят“ в авторското ми предаване „Европа без граници“ по програма „Христо Ботев“ на БНР на 17.10.2012 г.

Сродни публикации в сайта ни:

Невероятната Индия

 

Източник: www.evropaworld.eu