За Нобела на Ан Карсън и българския казан в Ада
Ан Карсън говори на церемонията по раздаването на Националните литературни награди на САЩ през 2024 г. Отдясно: Херакъл се бие с Герион. Древногръцка амфора, съхранявана в Лувъра. Снимки: Уикипедия. Колаж: Владимир Дворецки
Изчаках малко, преди да напиша този текст – на първо място, за да ми се разсее еуфорията, че за пореден път съм познал кой ще получи Нобеловата награда за литература. Наистина, на 3 октомври писах тук: „Тази година фаворит за литературния Нобел е канадската поетеса Ан Карсън“, като приведох три аргумента за тази прогноза.
Мислех да напиша нещо специално за лауреатката, но се отказах, тъй като дирекция ЛИК на БТА доста добре се справи с тази задача. Между другото, колегите от агенцията изтъкнаха думите на постоянния секретар на Шведската академия Ингрид Карлберг, която разговаряла по телефона с Ан Карсън малко преди обявяването на наградата, че тя била в Исландия, където „слушала вятъра“. Чудесна метафора, която прави чест на 76-годишната авторка, страдаща от Паркинсон! Тази година вятърът задуха точно навреме в платната на нейния кораб.
За съжаление, не бях чел нищо от Ан Карсън, за разлика от няколко български поети, които се похвалиха с това в социалните мрежи. След като Шведската академия обяви избора й, в Х (бившият Туитър) бяха тиражирани няколко нейни кратки стихотворения. Трябва да си призная, че не ме впечатлиха. Според мен, те не са нищо особено, стандартна англоезична поезия от втората половина на ХХ век. По-интересен ми се струва стремежът на преподавателката по класическа филология да превежда или пренаписва древногръцки и латински стихове, възползвайки се от изразните средства на съвременната литература. Надявам се в близките няколко години да бъде издадено на български език едно от основните произведения на Ан Карсън – „Автобиография на Червения“. Това е роман в стихове, вдъхновен от поемата „Герионеида“ на сицилианския поет Стесихор, живял през VII-VI в. пр. Хр. Канадската поетеса обаче проявява съчувствие към чудовището Герион, убито от Херакъл при десетия му подвиг, и му приписва сексуално влечение към неговия палач. Между другото, в „Божествена комедия“ Данте поставя духа на Герион в скалите между седмия и осмия кръг на Ада.
Скрийншот от статията „Кой заслужава Нобеловата награда за литература? Седем предложения“, публикувана от в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ на 6 октомври т. г. Снимка: faz.net
По-важното от тазгодишния ажиотаж около Нобеловата награда за литература обаче за мен бе учудващото лансиране у нас на името на Георги Господинов като въображаем фаворит. Поводът за това бе една статия във в. „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, публикувана на 6 октомври. Тя бе озаглавена „Кой заслужава Нобеловата награда за литература? Седем предложения“ и бе точно това. Седем литературни критици изразяват своите мнения за това, кой автор би трябвало да получи високото отличие. По неведоми причини обаче БТА обяви Господинов за фаворит въз основа на тази „прогноза“, след което други наши медии продължиха да тиражират тази недотам коректна „новина“ в най-различни варианти. Няма смисъл да описвам този пример за „развален телефон“, колегата Васил Койнарев го е направил подробно в сайт за проверка на факти. По-неприятното от превъзнасянето по едно положително мнение за Георги Господинов в чужбина обаче бе вълната от омраза срещу него, която възникна като реакция срещу медийното „пресоляване на манджата“. Това ми напомни за тъжната констатация, че българският казан в Ада няма нужда от надзиратели, тъй като ние сами се топим в него.
Кой има правото да прави номинации за Нобелова награда за литература. Скрийншот от сайта на Нобеловата фондация. Снимка: nobelprize.org
Учудващо бе, че толкова много наши медии показаха, че не правят разлика между мнение на критик и официална номинация. В сайта на Нобеловата фондация изрично е записано кой може да номинира даден автор за наградата за литература (след като е получил писмена покана за това). На първо място, това са членовете на Шведската академия и на други академии и институции като нея. След това идват университетските професори по литература и лингвистика, предишни Нобелови лауреати по литература, и председатели на национални сдружения на автори. Освен това, изрично е упоменато, че номинациите остават в тайна 50 години след присъждането на наградата. Досега са „разсекретени“ само четирима български творци, номинирани за Нобелова награда за литература. Това са Пенчо Славейков (1912), Иван Вазов (1917), Иван Грозев (1928 и 1929) и Елисавета Багряна (1943, 1944, 1945 и 1969). Славейков е бил номиниран от своя преводач – шведският литератор проф. Алфред Йенсен. Предложението за Вазов е подадено от неговия биограф проф. Иван Шишманов. Ето как той описва процедурата в спомените си, откъс от които е публикуван в сп. „Българска мисъл“ през 1929 г.:
Откъс от „Спомени за Иван Вазов“ от проф. Иван Шишманов, поместен в сп. „Българска мисъл“, бр. №9/1929 г. Снимка: digital.libplovdiv.com
Забравеният днес поет Иван Грозев е бил номиниран от акад. Михаил Арнаудов. А Багряна е била предложена за Нобел на два пъти – през 1943 г. от проф. Стефан Младенов (тази номинация е била разглеждана три поредни години, може би заради военновременните условия) и през 1969 г. от председателя на българския ПЕН център Анна Каменова.
Разбира се, и други наши творци са били предлагани за това отличие, но номинациите за тях ще излязат на бял свят, когато му дойде времето. През 2022 г. стана ясно, че Георги Господинов е бил номиниран за литературния Нобел от тогавашната председателка на българския ПЕН център Здравка Евтимова. Това бе заслужено признание, тъй като вече бе излязъл от печат романът „Времеубежище“ и дори бе получил Европейската награда „Стрега“. Ако някой е номинирал тази година Господинов, това също би било уместно, заради силния отзвук за „Градинарят и смъртта“ в много европейски страни. Разбира се, засега нашият писател не получи Нобеловата награда, но това не означава, че догодина или по-късно няма да му се усмихне щастието. Както изтъкна испанската телевизия „Ла секста“ през септември т. г. по повод публикуването на „Физика на тъгата“ на езика на Сервантес, „Дайте вече Нобеловата награда на този пътешественик във времето, Георги Господинов, моля“.
Скрийншот от сайта на испанската телевизия „Ла секста“. Снимка: lasexta.com
Като стана дума за българския казан в Ада, трябва да призная, че ние не сме единственият народ, който се дразни при отличаването на даден писател, различен от мейнстрийма. Ето как са реагирали американците, когато през 1930 г. Шведската академия е присъдила Нобеловата награда за литература на Синклер Люис:
Статия във в. „Борба“ от 1930 г. Снимка: digital.libplovdiv.com
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu