Ароматът на Индия – бих го нарекла дъхът на Индия! Усетих го още при пристигането, на излизане от летището в Делхи – аромат на влага, топлота и някакви едва доловими екзотични миризми, като че ли срещу вас диша човешко същество, което току-що е опитало вкусно, непознато ястие.

Първото нещо, което ще ви кажат в Индия, разбира се, е поздравът намасте! Употребява се като здравей и довиждане! Етимологията му е от санскритски и означава „покланям ти се”. Виждали сте как поздравяват индийците: събират дланите на двете си ръце, като за молитва, впрочем те така се и молят. Индийският ни екскурзовод Радж обясни, че когато произнасяш намасте пръстите на двете длани трябва да са насочени към човека  срещу теб, за да покажеш, че поздравът идва от сърцето ти и отива към този, когото поздравяваш.

Какво може да изуми европееца в Индия: пъстротата на женските дрехи! Жените там може да са много бедни, но саритата им са в толкова ярки, красиви цветове, че радват окото и европеецът не може да се насити да ги снима. Друго, което привлича вниманието на чужденеца в Индия са старателно подредените плодове и зеленчуци, които хората продават по улиците – дали на сергия или направо върху платнище на земята, но винаги са в добре оформени купчинки – хем естетично, хем цялата стока е на показ.

Индийците обичат красивото, макар че понякога представите им за красота не съвпадат с европейските. Кабинките на шофьорите са отрупати с пъстри знаменца и станиолени гирлянди, каквито слагаме на коледните елхи. Няма да забравя как по пътя от Джайпур за Делхи един натъкмен и пременен по този начин трактор с ремарке, пълно с пясък, за малко не се блъсна в нашия автобус. Разбира се, шофьорът ни и екскурзоводът Радж веднага отидоха да се обясняват с водача на трактора и изглеждаха много възмутени, а по време на разправията над главите им някак неуместно се ветрееха лъскавите коледни гирлянди, провесени от двете страни на трактора. Впрочем обясненията с водача на трактора, който една не предизвика катастрофа, приключи бързо, защото индийците са миролюбиви и спокойни.

Какво още може да изуми европееца в Индия: че има хора, които спят по улиците. Това е, защото хиндуистите и джайнистите не са привърженици на материалната собственост – смятат, че от нея идват всички злини: завистта, която поражда агресията….

Друга изненада: видяхме чаршафи и дрехи, опънати да се сушат върху тревните площи и по ниските метални оградки, на 2 педи от земята покрай голям булевард в Делхи. Там никой минувач не би стъпил върху така простряното пране… Има доста голяма разлика в хигиенните навици на индийците и европейците. Може да ни се стори, че обикновеният индиец не цени много хигиената. Пътувайки с автобус из страната обаче видяхме как още по изгрев слънце първото нещо, което повечето индийци правят след събуждането си, е да отидат до помпата за вода в селото и да се измият, както го правим и ние в Европа. Е, има неща, които наистина ни изненадват – например, в свещения град Варанаси забелязахме на много места да се продават наръчи от пръчки. Индийският ни екскурзовод Радж обясни, че това са… четки за зъби. Малко след това видяхме как полицаи, захапали по една от тези пръчки, си чистят старателно зъбите. Оказа се, че единият край  на пръчката се сдъвква и разнищва със зъби и се получава нещо като четчица,  която явно успява да почисти зъбите. Още повече, че клонките са от лечебното дърво ним – нямаме го в България- и сокът му действа антисептично, листата му пък се използват за лекарство – изобщо, индийското дърво ним е истинска природна аптека.

Лично мен ме учуди, че в продължение на 10 дни пропътувахме из различни градове на Индия и видяхме по улиците крави, много козички, кучета, и маймуни, но една-единствена котка, на търговската улица в Джайпур. Индийският ни екскурзовод Радж обясни, че индийците предпочитат кучетата пред котките. На шега Радж добави, че всеки индиец вкъщи си има по една котка в лицето на съпругата си. Изглежда грациозността на индийките засенчва тази на котките и те просто нямат място там.

В Индия има много религиозните празници и храмове на различни религии Видяхме хиндуистки, джайнистки, будистки, джамии, храмове на сикхите, бахайския храм на Лотоса в Делхи, храма на майка Индия във Варанаси… За тях ще пиша отделно.

Чувала съм мои познати да казват, че в днешно време интернет ни спестява необходимостта да пътуваме по света. На всички забележителонсти можем да се насладим виртуално в интернет. Лично мен и съпруга ми в Индия ни отведе един щастлив личен повод – 30-годишнината от нашето запознанство – и целта на пътуването ни беше мемориалът Тадж Махал, който шах Джахан е изградил за любимата си съпруга Мумтаз Махал. Но покрай това успяхме да изпитаме удоволствието да пристъпваме боси в храмовете на различни религии, изкачвайки стъпалата им да усещаме с ходилата си горещината на древните камъни, напечени от индийското слънце. И това усещане е неповторимо, както ароматът на Индия, за който споменах в началото. Него в интернет не можеш да го почувстваш. Интернет обаче помага да споделяме впечатленията си от пътуванията, както правя и аз.

Автор: Гергина Дворецка

Този текст беше излъчен в рубриката ми „Европа и останалият свят“ в авторското ми предаване „Европа без граници“ по програма „Христо Ботев“ на БНР на 10.10.2012 г.

Сродни публикации в сайта ни:

Индия – среща с различни религии

 

Източник: www.evropaworld.eu