110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТЕФАН ГЕЧЕВ
Здравка Михайлова, специално от Атина за сайта „Европа и светът“
На 29 януари се навършиха 110 години от рождението на известния български поет, преводач, писател, драматург Стефан Гечев (1911 – 2000), значима за българо-гръцкото духовно и литературно общуване фигура. Литературният критик Тончо Жечев казва, че „Стефан Гечев е човекът направил гръцката поезия българска”. „Най-ценният ни национален творчески капитал” (Младен Киселов), „ренесансова личност” (Георги Данаилов), „осъществената утопия в българската литература” (Марин Бодаков) – това са мненията на някои съвременни интелектуалци за тази значима фигура от европейски калибър в културния живот на България. Театралният критик Севелина Гьорова отбелязва, че пиесите на Гечев – „Процесът по изчезването на тялото на Исус от Назарет, наречен Христос”, „Голготата на разбойника Варава, „Юлиан Отстъпник” засягат теми, редки за европейската литература, поради необходимостта от ерудитски знания и дълбоко познаване на христовата тема. че „от тях струи философията на един нов хуманизъм, основаващ се на познаване на библейската и новозаветна традиция, на теологията на раннохристиянската любов. В нашия свят, потопен изключително в материални удоволствия, в изкривените и жестоки образи, лансирани от масовата култура, един голям писател задвижва отново темата за духовния подем, човечността, любовта и търсенето на пътища към едно ново предопределение за човека“.
По повод кръглата годишнина екип от млади творци създават късометражен документален филм за живота на знаменития български поет, драматург, белетрист, преводач и дипломат. Късометражният филм проследява основни спирки от богатия на българо-гръцки литературни контакти път на Стефан Гечев, като неговите заслуги са откроени чрез майсторските му преводи популяризирали в България античната (избрано от Палатинската антология) и съвременната гръцка поезия (Антология на гръцката поезия от 19-и и 20-и век и др.), както и на произведения на френската и английската литература (Антология на френския сюрреализъм, поезията на Лотреамон, „Алиса в огледалния свят“).
Филмът е част от проекта „110 години от рождението на Стефан Гечев“, който се реализира с финансовата подкрепа на програма Творчески инициативи на Национален фонд „Култура“. Създаването му е инициатива на Стефан Артамонцев, племенник и кръщелник на Стефан Гечев, със съдействието на съпругата на забележителния български интелектуалец Кръстина Гечева, и по-широк екип от хора на аудиовизуалното и театрално изкуство и словесността в България и чужбина, като актьора Стоян Алексиев, съмишленици като Янис Лиолиос – председател на Сдружение „Аристотел – Мост за култура“, Василис Марагос – служител в Европейската комисия, доц. д-р Мира Душкова – ръководител на катедра „Български език, литература и изкуство“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“, литературния преводач Здравка Михайлова и др.
Проектът е в две части: късометражен филм, по идея на Стефан Артамонцев, официален наследник на Стефан Гечев и администратор на създадената миналата година четириезична (български, гръцки, английски, френски) културна уеб платформа www.stefangechev.com, в която съвсем скоро ще бъде публикувана и втората част от проекта – нова секция с детайлна информация за живота на Стефан Гечев и архивни снимки от личния архив на твореца. Освен че бе широко огласена в българските медии, културната уеб платформа бе представена с електронни публикации и в Гърция, в авторитетното атинско електронно списание за литература „Хартис“.
Гръцката държава и нейните културни институции са отдали заслужена почит и признание към делото на Гечев за духовното опознаване и сближаване между българи и гърци, удостоявайки го с отличието „Златен кръст на почетния легион“ от името на президента Константинос Стефанопулос, връчено от посланик Анастасиос Сидерис (1996); от Съюза на българските преводачи, съвместно с посолството на Република Гърция, получава Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997); кметът на Атина Димитрис Аврамопулос го награждава със „Златен медал от Съюза на преводачите в Гърция“ (1998). През 2002 г. гръцкото посолство в София нарича библиотечна зала на негово име. В нея обзавежда музеен кът с бюст на Стефан Гечев, изработен от българския скулптор Георги Чапкънов.
Мемоарната книга на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“ (първо издание, „Епсилон“, София, 1999; второ издание „Кръг приятели на Стефан Гечев“, 2008, превод: Фани Ангелиева, Здравка Михайлова) разказва за периода 1936–1942 г., когато пълномощен министър в българската легация в Атина е Димитър Шишманов, а Гечев работи като преводач там, за общуването му тогава, а и по-късно, с гръцки автори и интелектуалци. Книгата е достъпна в двуезично издание (български и гръцки), в нея са откроени интересни епизоди от пътуването на автора из Атонските манастири, опознаването от него на гръцките древности, колорита на ежедневния живот в Атина, литературни портрети на Никос Казандзакис, Костас Варналис, Георгиос Сеферис, Янис Рицос и др., които представляват интерес не само за българския, но и за гръцкия читател.
Линк към създадения от Стефан Артамонцев и екипа му 15-минутен филм за основните спирки от пътя на Стефан Гечев.
Източник: www.evropaworld.eu