Иво Тодоров доказва в стихове, че любовта оцелява и при пандемия

Публикувано:
16:36ч / 03.02.2021г
Брой прочитания:
424
Брой коментари:
0

Немалко автори написаха стихове, разкази, а може би и романи, в които присъства темата за пандемията от Covid-19. Иво Тодоров е намерил своя оригинална гледна точка към нея. Той се различава от онези, които отъждествяват пандемията единствено с физическата изолация и оттам – с отчуждението между хората. В новата му стихосбирка „Любов по време на карнатината“ (издателство „Пропелер“) пандемията е само фон, на който любовта продължава да съществува, а задължителното носене на маски заради здравната безопасност се превръща в поетичен символ. При това с леко намигване и асоциации с класически образци на любовна поезия:

„Целуна ме през маската на срам и грях,

когато утринната светлина се стри на прах.

Целуна ме през маската на хорските очи,„

когато празнодумието почна да горчи.

Целуна ме през маска на любов и на омраза,

когато свръхзапаси с боб преборваха заразата.

Целуна ме през маската на срам и грях.

Целувай ме. Не можем да живеем като тях.“

Това е първото стихотворение от сборника, дало име на началния цикъл „Целувай ме през маската“. Допадна ми начинът, по който в стихотворението е иронизирана смехотворната първоначална реакция при обявяването на извънредното положение заради пандемията – презапасяването с боб и други продукти. Тази ирония достига до сарказъм в „Празни улици“: „Празни улици./Пълна тенекиена кутия с грах./ Празни улици/ Пълна торба с покупки.“ За да се стигне до финала, където сарказмът се превръща в горчивина: „Празно е./ А скоро е празник.“

В никое от осемте стихотворения в този цикъл няма да доловите паника пред заплахата от болестта, отчаяние за бъдещето. Погледът на поета е отправен оптимистично напред: „Карантината спря света,/ но не спря едно момиче,/ на балкона то сега сади цветя,/ за да може утре да обича.“ (финалът на стихотворението „Карантина“).

В целия цикъл „Целувай ме през маската“, както вече стана дума, пандемията е само фон на любовта. Фонът може да направи така, че тя да изглежда по-различна, но си остава любов – всесилна и всепобеждаваща. Като пролетта!

Всъщност, втората част от стихосбирката ,„Любовта ми – клонка люляк“ е много по-голяма по обем. Повечето стихове в нея очевидно са писани преди пандемията. В тях ще намерите познатата лека усмивка, с която поетът приема драматичните обрати в любовните отношения. Ще намерите и надеждата, че доброто предстои. А тя ни е особено необходима в обезсърчаващата пандемична атмосфера!

Бих искала специално да поздравя „Пропелер“ за стилното издание, както и художника Огнян Илиев за артистичната тематична корица.

В това „карантинено“ време, когато книгите се разпространяват трудно, Иво Тодоров е избрал по-пряк начин за контакт с чатателите си. Всеки, който би искал да си купи „Любов по време на карнатината“, може да се свърже с автор на имейл: ivotodorov@dir.bg.

Поетът обещава в дните преди празника на влюбените, Свети Валентин, към всяка закупена бройка от стихосбирката да добави като подарък и друга своя книга.

Гергина Дворецка

Източник: www.evropaworld.eu