На първата снимка отляво надясно: Румен Леонидов и Васил Славов

На 8 септември т. г. в Американския център на Столична библиотека се проведе необичайна двойна премиера на стихосбирката „Стихотворения – Порнографска Поема 1968“, съдържаща творби на известния литератор-дисидент Атанас Славов (1930-2010), и сборника „Софийски разкази“ на неговия син Васил Славов. И двете са издание на „Факел“. Изборът на мястото не бе случаен, тъй като и двамата творци са емигранти в САЩ.

Водещ на премиерата бе поетът и издател Румен Леонидов, който изтъкна, че е събрат по перо на Васил Славов. Той допълни, че с издаването на стихосбирката на баща си Васко е изпълнил своя синовен дълг. Атанас Славов е автор на много литературни произведения в различни жанрове, но повечето от тях са създадени в САЩ, където той е избрал Свободата. В Народна република България са били издадени само три негови стихотворения. Румен Леонидов поясни, че прилагателното „порнографска“ в заглавието на стихосбирката не означава „еротична“. Според Николай Райнов този термин значи нещо интимно, което се споделя само в семейна среда. Атанас Славов използва свободен стих. Неговите творби са създадени в различно време, някои от тях описват родния Сливен, други – американската действителност. Самият автор описва така стиховете си:

„Ако искаш да се учиш на вяра,

учи се от вярващия,

ето истината.

Аз искам да се уча на поезия

от поетите,

ето истината ми“.

По време на премиерата стари приятели на Атанас Славов като журналиста от Радио „Свободна Европа“ Димитър Бочев припомниха, че творчеството му е било високо оценено от Курт Вонегът. А след убийството на Георги Марков през септември 1978 г. от агент на режима на Живков американско списание поместило снимка на поета-дисидент със заглавие „Следващият“.

Впечатляващо изказване направи уважаваният литературен критик и изследовател Георги Цанков, който е отлично запознат с творчеството на баща и син Славови и открои приликите и разликите между тях като автори.

Въпреки че двамата имат доста общи елементи в биографията си (освен че емигрират в САЩ, преди това и двамата завършват английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“), те пишат в доста различен стил. Според Румен Леонидов, и разказите си, и стиховете си Васко пише така, сякаш изригва. Той оцени високо метафизичната му поема „Ахав“, която няма прецедент в българската поезия.

Васил Славов изтъкна, че заглавието на неговия сборник „Софийски разкази“ не означава, че той подценява разказите от други краища на България. Той обаче подчерта, че за него е естествено да пише за детството и младостта си, прекарани в столичните квартали „Изгрева“ и „Лозенец“.

„Софийски разкази“ всъщност не се състои само от прозаични произведения. Сборникът започва със стихотворението „Стопанинът замина за Америка“, чието заглавие всъщност е последният стих от стихотворението „Повест“ на големия наш поет Атанас Далчев. Васил Славов обаче само се оттласква от този шедьовър, той описва завръщането на лиричния си герой и завършва с куплета

„Стопанинът се върна от Америка

и често залезът, обесен недалеко,

го виждаше по улиците на земята,

загледан в облаците на небето“.

В сборника си той публикува и други свои стихотворения, като своеобразна цезура между меланхоличните си разкази със спомени за близки и приятели, повечето от които вече не са сред живите. „Софийски разкази“ възкресява един отминал и полузабравен свят на достойни мъже и крехки жени, имали лошия късмет да живеят в едно мрачно време.

Текст и снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Подробния ни фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Източник: www.evropaworld.eu