Сред стойностните личности, с които имах шанса да се срещна през 2015 г., е афганистанската журналистка Нажиба Шариф. Запознах се с нея на Международния форум на демокрацията в Страсбург през ноември. Първо я видях сред участниците в дискусията на тема „Защита на журналистите и свободата на информация“. В последния ден на Форума, когато шведът Сет Селек получи наградата на Съвета на Европа за демократична иновация за 2016 г., г-жа Шариф дойде да го поздрави. Тогава разговаряхме и разбрах, че самата тя е носител на  наградата на Елзас за демократична ангажираност за 2014 г..

Животът й е впечатляващ. Започва работа през 1982 г. в Афганистанстото радио и телевизия. След като пада режимът на талибаните, става главен редактор на списание „Roz“ (Денят). Оттогава се посвещава на темата за проблемите на афганистанските жени. През 2004 г. президентът Карзай я кани на пост, еквивалентен на държавен секретар по въпросите на жените. Чувството, че не може да изразява свободно мнението си я кара да напусне Държавния секретариат и през 2006 г. е избрана за народен представител от района на Кабул за 5 години. Не успява да довърши мандата си заради заплахи, които й отправят талибаните, напуска родината си и намира убежище във Франция като политическа имигрантка през 2012 г.. Живее в елзаския град Мюлуз. Макар и в изгнание, продължава да пише материали за правата на жените и на малцинствата в своята страна.

„От три години живея далече от Афганистан, но продължавам живо да се интересувам какво се случва там. Сърцето ми е с Афганистан!“ – каза ми Нажиба Шариф.

В момента довършва книга, в която разказва за живота си. Със сигурност ще се радва на читателски интерес.

Автор: Гергина Дворецка

Сродни публикации в сайта ни:

Играта „Повече от една история“ обединява хората

Източник: www.evropaworld.eu