Обложката на компакт диска с откъси от „Къщата на трите девойки“. Отляво е публикацията в австралийския вестник, а отдясно – в новозеландския. Снимки: store.bg, Национална библиотека на Австралия, Национална библиотека на Нова Зеландия. Колаж: Владимир Дворецки  

Един отглас от Студената война, на който попаднах неотдавна, ми даде възможност да се запозная с детайли от репертоара на любимия ми Музикален театър през 50-те години на 20-и век. Става въпрос за обзорна статия на агенция Ройтерс, посветена на културната политика в Източна Европа, където дори развлекателната музика трябвало да служи на комунистическата идеология.

Въпросният журналистически материал е бил разпространен от агенцията в края на 1954 г. и е бил публикуван в тогавашната англоезична преса. Успях да открия два такива случая благодарение на онлайн търсачките за сканирани вестници на националните библиотеки на Австралия и Нова Зеландия, които съм ползвал и при предишни проучвания. Първата препечатка е в австралийския в. „Туумба кроникъл енд Дарлинг Даунс газет“ от 23 ноември 1954 г. Неподписаният материал с източник Виена е озаглавен „Няма „изкуство за изкуството“ в „червения“ свят на развлечението“. В началото се обяснява, че, както повечето човешки дейности в доминираните от комунистите страни от Югоизточна Европа, развлекателната индустрия е подложена на строг контрол. Всъщност развлечението заради самото развлечение било също толкова старомодно, като „изкуство за изкуството“. Ройтерс изтъква, че цялата развлекателна индустрия в Източния блок трябвало да служи за възпитанието на народа в духа на комунистическа идеология. Артистите били подбирани според идеологическата им стабилност, вместо заради изпълнителските им умения или големите им сини очи. Дори съдържанието на най-леките развлекателни жанрове било „подправено“. Агенцията дава за пример преживелиците на неназован западен посетител в София, който отишъл в Музикалния театър да гледа българската версия на „Lilac Time“ (буквално „Люляково време“ – б. а.). Той смятал, че тази лека, фантастична, глуповата пиеса не може да не бъде забавна. Както обаче твърди зрителят пред Ройтерс, „С отвращение установих, че дори тази изящна фантазия бе адаптирана така, че да носи комунистическа пропатанда. Буржоазията бе окарикатурена по грубия и нехудожествен начин, който вече видяхме в комунистическия балет „Ален мак“ (на съветския композитор Райнхолд Глиер – б. а.). В цялото представление се подчертаваше, че Шуберт е гениален композитор, чиято музика е толкова проста, честна и мелодична, че висшите класи изпитвали пренебрежение към нея, докато обикновените хора, със своя природно добър вкус, боготворели неговите мелодии“.

Франц Шуберт (1797-1828) ни е оставил огромно музикално наследство, в това число и двадесетина опери и оперети. Сред тях обаче няма такава, която да е известна като „Люляково време“. След проучване в интернет стигнах до извода, че става дума за оперетата на Хайнрих Берте „Къщата на трите девойки“, чието название на английски е именно „Lilac Time“. В нея се разказва за живота на Шуберт, като се използват негови популярни мелодии. Оперетата на Берте наистина е била поставяна и у нас, както показва справка в базата данни за музикално-изпълнително изкуство на Института за изкуствознание към БАН. Премиерата й е била през 1922 г. в Свободния театър. Същата оперета е била поставена в София и през 1952 г. Вероятно именно това представление е видял анонимният източник на Ройтерс. Макар да не открих данни за тази постановка, установих, че дори и сега може да се купи компактдиск с откъси от „Къщата на трите девойки“ в изпълнение на тогавашни наши звезди на операта и оперетата. Един от тях е тенорът Любомир Бодуров, който между 1950 и 1957 г. е работил в Държавния музикален театър, както показва статията за него в Уикипедия. А в Ютюб може да се чуе песен на Шуберт от „Къщата на трите девойки“ в изпълнение на Илия Йосифов (фигуриращ и в записа от компактдиска). Този откъс от оперетата е от грамофонна плоча, издадена от „Балкантон“ през 1967 г.

Обложката на плочата на „Балкантон“. Снимка: Ютюб

В статията на Ройтерс, която е публикувана и от новозеландския в. „Прес“ на 7 януари 1955 г. под заглавието „Пропаганда в развлечението“, има отправени и други критики към културната политика на тогавашните български власти. Тогава официозът в. „Работническо дело“ писал, че българският театър трябва да отделя повече внимание при подбора на пиеси, свързани със задачите, поставени на народа от Партията и Държавата“. Същото се отнасяло и до киното, което се описвало като „един от основните инструменти за социалистическото възпитание“. Ройтерс съобщава също как един български вестник предупредил читателите си, че „известен брой директори на кина се интересували само от т. нар. касови заглавия, които им носели повече печалби и им позволявали да преизпълняват финансовите си планове. Те избягвали научно-популярните и документалните филми. Бежанци от източноевропейските страни отвъд Желязната завеса обаче казвали, че резултатът от този контрол върху всички форми на развлечение бил спад в посещаемостта. Когато се прожектирали съветски филми, много безплатни билети се изпращали във фабриките и министерствата, но малко хора отивали да ги гледат, а в редките случаи, когато се показвали френски или британски филми, имало дълги опашки и кината били претъпкани.

Описаните от агенция Ройтерс опити за налагане на тотален контрол върху културната сфера у нас безспорно са съществували. Но що се отнася до дейността на Музикалния театър, ситуацията не е била толкова черно-бяла. Макар в постановките на Оперетата да са били вкарвани пропагандни клишета, както си спомнят представители на по-възрастното поколение, салонът винаги е бил пълен заради прекрасната музика и чудесните изпълнители. „Къщата на трите девойки“ може да е позабравена, но и днес в Музикалния театър се ползват с популярност спектакли, в които се разказва за живота на известни композитори и се изпълняват техни шедьоври. Пример за това са спектаклите, които се показват т. г. във връзка с 200-годишнината от рождението на Йохан Щраус-син.   

Автор: Владимир Дворецки

Други материали по тази тема на сайта ни:

Йохан Щраус-син в тройното огледало на трите му съпруги

„Жените на Йохан Щраус – син“ – бутиковата премиера на Музикалния театър

Източник: evropaworld.eu