Ава Гарднър позира на Асен Пейков в ателието му (отляво). Публикацията във в. „Адвъртайзър“ (вдясно). Колаж: ВладимирДворецки

Тези дни ми попадна кратка дописка (или по-скоро текст под неясна снимка) в австралийския вестник „Адвъртайзър“, публикувана на 20 ноември 1954 г., в която пише: „Българският художник Преков създаде тази впечатляваща скулптура на киноактрисата Ава Гарднър в Рим по време на снимките на филма „Босата графиня“. Тя сега е изложена в едно лондонско кино“. Естествено, веднага се досетих, че фамилното име на нашия сънародник е сбъркано. Жокерът „Рим“ пък ме насочи към прочутия български скулптор Асен Пейков (1908-1973), прекарал голяма част от живота си в Италия. Все пак най-известната му творба е статуята на Леонардо да Винчи, която посреща идващите на римското летище Фиумичино!

Онлайн търсачката за сканирани вестници на Националната библиотека на Австралия ми помогна да намеря и други материали на същата тема. Там вече името на нашия творец бе изписано правилно. Дописката в излизащия в Сидни в. „Дейли телеграф“ от 12 януари 1954 г. хвърля допълнителна светлина върху създаването на въпросната статуя: „Скулпторът Асен Пейков направи този модел от глина на киноактрисата Ава Гарднър. Мис Гарднър носеше слипове, докато позираше за Пейков. Пейков каза, че мис Гарднър е била „много добра и отзивчива, макар да бе малко стегната в раменете“. Ако усещате някакъв подтекст в дописката, значи имате добър усет. Шест години по-рано на нашия скулптор му се наложило да прави статуя на друга, не толкова известна холивудска актриса – Лорейн Милър. В текст под снимка излизащият в Сидни в. „Дейли мирър“ пише, че Пейков искал тя да му позира гола, но изгубил спора. Лорейн си останала по бански костюм.

Асен Пейков в ателието си Снимка: сайта на Българско неделно училище „Асен и Илия Пейкови“, Рим

Асен Пейков е създал скулптури и на много други известни личности. Той е единственият скулптор, на когото е позирал папа Пий XII. Изваял е статуи на италианските кинозвезди София Лорен, Джина Лолобриджида и Клаудия Кардинале, направил е бронзови глави на режисьора Федерико Фелини, на художника Джорджо Де Кирико, на откривателя на пеницилина Александър Флеминг. През 1964 г. издялва от мрамор бюст на американския президент Джон Кенеди. Автор е и на мраморната статуя на Св. Йоан Кръстител в Рим, на бронзовата Минерва в университета в Бари, на пластиката „Майчинство“ в Болоня, на „Триумфът на житото“ – женска фигура на хълм над Сардиния… Асен Пейков е създал и пластиката за една от най-големите награди на Рим – бронзовата роза, символ на „Премия симпатия“, която се връчва на личности с принос в обществения сектор. Поради всичките му заслуги, нашият скулптор е почетен от италианската столица, като на негово име е кръстен малък площад до Колизеума. В София, където е роден, има улица „Асен Пейков“ в квартал Изток. А Севлиево, където е израснал, го обяви за свой почетен гражданин във връзка със 100-годишнината от рождението му. 

Асен Пейков (вляво)с брат си, художникът Илия Пейков Снимка: сайта на Българско неделно училище „Асен и Илия Пейкови“, Рим

Как обаче един кръгъл сирак постига такива върхове в изкуството и такова признание? Асен Пейков със сигурност притежава наследствена дарба, тъй като и по-малкият му брат Илия става известен художник – пионер на „космическата живопис“. Все пак прочутият скулптор е имал и голяма доза късмет, като се има предвид през какви премеждия е преминал в живота си. Майка му умира, когато той е едва шестгодишен. Баща му – инж. Никола Пейков, се премества в родния си град Севлиево, заедно с трите си деца. Сключва втори брак с друга жена, която има дете. Ражда им се още един син. Инж. Пейков обаче умира през 1924 г. Според някои източници, бил убит заради членството си в БЗНС. Асен напуска дома си и отива в Созопол и учи там в рибарско училище. След това се премества в София, където е безработен и бездомен. За да се прехранва, цепи дърва и разтоварва въглища. Поради мизерията прави опит да се самоубие, но за щастие пазачът на дъскорезницата, където нощува, го спасява. За да се отърве от депресията, започва да вае с глина, на което го учи негов приятел. Асен бързо напредва в моделирането. Приятелят му показва неговите творби на прочутия скулптор проф. Андрей Николов, който ги харесва и взима сирака за свой помощник. По-късно Асен Пейков не само влиза в Художествената академия, но я и завършва със златен медал, след което през 1938 г. отива в Рим. Там си наема квартира на прочутата улица „Маргута“, където имали ателиета Пикасо и Салвадор Дали.

В италианската столица Асен се труди упорито – рисува, вае скулптури от глина, мрамор, бронз… Кой знае обаче какво би станало с него, ако на опашка в зъболекарски кабинет през 1942 г. не се бе запознал с маркиза Емилия Сант Анджело. Красивата дама, чийто съпруг е на фронта, си забравя чантичката. Асен й я занася в дома й и остава завинаги с нея. След като маркиз Сант Анджело се връща от фронта, той се развежда с жена си. Тя губи титлата си и до края на живота си се именува само Емилия Пейкова. Дамата от висшето общество, която произлиза от прочутия генуезки род Боканегра, помага на Асен да се наложи като създател на скулптурни портрети на известни личности. Българинът обаче постига големия си пробив, когато печели през 1960 г. конкурса за фигура на Леонардо, която да украсява летище Фиумичино. Той умира през 1973 г. като вече световно известен творец.

Част от 9-метровата статуя на Леонардо да Винчи на летище Фиумичино, Рим, дело на Асен Пейков Снимка: БНР

Но какво става със статуята на Ава Гарднър, с която започнах разказа за Асен Пейков? Според пост на американския изкуствовед Джийн Попа, скулптурата на красивата актриса трябвало да бъде заснета във филма „Босата графиня“, в който тя играе ролята на танцьорката на фламенко Мария Варгас. След края на снимките статуята била купена от прочутия певец Франк Синатра – съпруг на Ава, макар по онова време двамата вече да са се разделили. Франк поставил скулптурата в двора на дома си в Лос Анджелис, където тя останала до 70-те години на 20-и век. След като певецът се оженил за Барбара Маркс през 1976 г., дирите на творбата се губят. Джийн Попа не допуска Синатра да е позволил тя да бъде унищожена. Най-вероятно той я е подарил на приятел или я е продал. Изследователят допуска, че в музея на Ава Гарднър в родния й щат Северна Каролина може да знаят нещо. Аз запитах ръководството на музея дали при тях не се съхранява въпросната творба на Асен Пейков, но все още нямам отговор.

Статуята на Ава Гарднър в Лорет де Мар Снимка: Владимир Дворецки

Интересното в случая е, че съм попадал и на други статуи на Ава Гарднър (дело на други скулптори), но така и не съм разбрал за това. Това стана през лятото на 2017 г., по време на пътуването ми заедно със съпругата ми Гергина Дворецка из испанската автономна провинция Каталуния. Оказва се, че и в големия курорт Лорет де Мар, така и в съседното по-малко курортно градче Тоса де Мар се издигнати статуи на холивудската звезда, която е пребивавала там в началото на 50-те години на 20-и век. Тя се снимала там във филма „Пандора и Летящият холандец“ (1951). Според злите езици, Ава имала връзка с матадора Марио Кабре, който посвещавал всеки убит бик на нея. Франк Синатра я посетил по време на снимките, а през 1951 г. се развел със съпругата си Нанси и се оженил за холивудската красавица. Макар бракът им да изтраял само две години, дълго време певецът запазил топли чувства към актрисата, увековечена от Асен Пейков. 

Композиторът Джими Ван Хюсен показва на Ава Гарднър как да използва камера при пребиваването им в Тоса дел Мар през 1950 г. Вдясно е Франк Синатра. Снимка: Уикипедия

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Българската следа във филма „Казабланка“ минава през Лазурния бряг

Източник: www.evropaworld.eu